Голема река (дем Негуш)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Голема река.

Голема река
Ροδοχώρι
— село —
Панорама
Панорама
Гърция
40.6907° с. ш. 22.0175° и. д.
Голема река
Централна Македония
40.6907° с. ш. 22.0175° и. д.
Голема река
Берско
40.6907° с. ш. 22.0175° и. д.
Голема река
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемНегуш
Географска областСланица
Надм. височина540 m
Население428 души (2021 г.)
Пощенски код592 00
Телефонен код2332

Голема река (изписване до 1945 година: Голѣма рѣка; на гръцки: Ροδοχώρι, Родохори, катаревуса: Ροδοχώριον, Родохорион, до 1926 Γκολέμα Ρέκα, Голема река,[1] до 1955 Μέγα Ρεύμα, Мега Ревма[2]) е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Негуш.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на едноименната Голема река, на 540 m надморска височина в североизточните склонове на планината Каракамен (Вермио) и на 12 km северно от демовия център Негуш (Науса).[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Голема река е българско село, унищожено от войските на Абу Лабуд паша по време на потушаването на Негушкото въстание в 1822 година. Според Тодор Симовски по-късно до 20-те години на XX век е използвано единствено от пастири.[3]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Голѣма Рѣка живеят 280 българи християни.[4]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1912 година през Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Голема река остава в Гърция. След Първата световна война в 1923 година в селото са заселени понтийски гърци бежанци от Понт.[3][5] В 1928 година Голема река е чисто бежанско селище със 149 бежански семейства и 457 жители бежанци.[6]

В 1926 година името на селото е преведено на гръцки като Мега Ревма, а в 1955 отново е сменено на Родохорион – в превод Прасковено село.[7][3]

Селото отглежда предимно праскови, тъй като землището му се напоява добре от Голема река. Отглеждат се и индустриални култури и поради обширните пасища е развито и краварството.[8]

Прекръстени с официален указ местности в община Голема река на 31 декември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Папришка[9]или Папришка Πάπρισκο Фтери Φτέρη[10] местност в Каракамен на ЮЗ от Голема река[9]
Вакъфски чаири[9] Βακούφικα Τσαϊρια Монастериака Μοναστηριακά[10] местност в Каракамен на З от Голема река[9]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 475[3] 653[3] 478[3] 666[3] 618[3] 611[3] 623[8] 578 490

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Κιαγχίδης, Παναγιώτης Ι. – Ιστορία του Ροδοχωρίου, (Μέγα Ρέματος), Βέροια 1969.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 32. (на македонска литературна норма)
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  5. Официален сайт на дем Негуш, архив на оригинала от 4 май 2008, https://web.archive.org/web/20080504192257/http://www.naoussa.gr/municipality/provinces/rodochori/index.htm, посетен на 27 октомври 2008 
  6. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  7. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  8. а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 33. (на македонска литературна норма)
  9. а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  10. а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 888. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 311). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Δεκεμβρίου 1968. σ. 2380. (на гръцки)