Горно Шел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Горно Шел
Άνω Σέλι
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Негуш
Географска област Каракамен
Население (2001) 81 души

Горно Шел или понякога книжовно Горно село (на гръцки: Άνω Βέρμιο, Ано Вермио, катаревуса: Άνω Βέρμιον, Ано Вермион, до 1926 година Άνω Σέλι, Ано Сели,[1] на арумънски: Selia de Sus, Селия де Сус) е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Негуш. Според преброяването от 2001 година Горно Шел има 81 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено високо в източните части на планината Каракамен (Негуш планина или Дурла, на гръцки Вермио), на 20 километра югозападно от демовия център Негуш (Науса) и на 24 северозападно от град Бер (Верия). Над селото е разположен ски центърът Шел (Сели).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Българското Горно село заедно със съседното Долно село (Долно Шел) е унищожено по време на Негушкото въстание в 1822 година и по-късно е възстановено в 1826 - 1835 година от власи пастири, заселници предимно от Авдела и в по-малка степен от Самарина.[2][3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Селио (Sellio), Берска епархия, живеят 200 гърци.[4] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Горно Шел (Друго Селя) живеят 1200 власи християни.[5] Същите данни дава и секретарят на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“), според когото в 1905 година в Долно Шел (Друго Селя) има 1200 власи.[6] В 1906 година според Патриаршеската статистика в селото има 100 патриаршистки семейства власи.[7]

В 1910 година в Горно Шел (Άνω Σέλι) има 1 100 жители патриаршисти.[8]

При преброяването в 1912 година селото е отбелязано с език влашки и религия християнска.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Горно Шел остава в Гърция. В 1926 година името на селото е сменено на Ано Вермион, но Ано Сели продължава да е по-често използваната форма, включително в официални документи.[10] В 1987 година Спирос Лукатос посочва „език на жителите влашки“ (γλώσσα κατοίκων βλαχική).[11]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Горно Шел
  • Арумъни Гърция Йоанис Димитриу Гюлекас (Ιωάννης Γκιουλέκας του Δημητρίου, 1887 - ?), гръцки андартски деец, четник, роден в Горно или Долно Шел[12][13]
  • Арумъни Румъния Константин Папаначе (1904 - 1985), арумънски и румънски писател, историк и публицист, роден в Горно или Долно Шел
  • Арумъни Румъния Стерие Чюмети (1870 - 1933), румънски инженер, роден в Горно или Долно Шел
Други
  • Арумъни Гърция Стерьос Кукутегос (Капитан Тасос, 1855 - 1947), деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония, произхождащ от Горно или Долно Шел[14]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Άνω Σέλι -- Άνω Βέρμιον
  2. Το Χωριό Σέλι
  3. Симовски, Тодор. „Населените места во Егејска Македонија“, Скопје 1998.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 40.
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 145.
  6. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 222-223.
  7. Επίσημα έγγραφα περί της εν Μακεδονία οδυνηρής καταστάσεως, Πατριαρχείο Τυπογραφείο, Κωνσταντινούπολις 1906. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  8. Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  9. Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  10. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  11. Σπύρος Λουκάτος, Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας - Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  12. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, σ. 31.
  13. Χατζηκώστας, Αλέξανδρος Α. Οι επίσημα ανγνωρισθέντες ψς Μακεδονομάχοι της Ημαθίας. // Elxis.org, 2016-03-19.
  14. Στέργιος Κουκουτέγος – Καπετάν Τάσος (1855-1947)
     Портал „Македония“         Портал „Македония