Кърмища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кърмища
Μεσόβουνο
— село —
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЕордея
Географска областКаракамен
Надм. височина989 m
Население407 души (2011 г.)
Пощенски код500 06

Кърмища или Кръмча (на гръцки: Μεσόβουνο, Месовуно, катаревуса: Μεσόβουνον, Месовунон, до 1928 година Κρίμσια, Кримисия,[1]на турски: Kırımşa, Къръмша) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Еордея, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в северозападните склонове на планината Каракамен (Вермио) в долината на река Делова (Аспропотамос).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Кърмища е турско село. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииКърмско като българско село.[2] Към 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Кръмча живеят 1260 турци.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Креше (Крамтеха) е помашко (гръцко мохмеданско) село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак с 275 къщи.[4]

Според гръцка статистика от 1904 година в Кримца живеят 1700 турци.[5]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Кърмища попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Кръмча (Крмча) има 25 къщи турци.[6] Турското население е изселено от Гърция след Лозанския мирен договор в 1923 година и на негово място за заселени гърци бежанци от Мала Азия. В 1928 година селото е чисто бежанско и има 220 бежански семейства с 805 души.[7]

В 1927 година селото е прекръстено на Месовунон.[8] Днес мнозинството от населението на Кърмища са понтийски гърци, които говорят понтийски език.

На 23 октомври 1941 година германските окупационни войски опожаряват селото заедно с негушкото Горно Шел, от другата страна на билото на Каракамен.[9]

Прекръстени с официален указ местности в община Кърмища на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Козлук[10] Κοσλούκι Кариотопос Καρυότοπος[11] връх в Каракамен на Ю от Кърмища и на И от Учини (1365 m)[10]
Маточаир[10] Ματοτσάϊρον Ливади Λιβάδι[11] местност на Ю от Кърмища[10]
Маточаир[12] Ματοτσάϊρον Воскотопос Βοσκότοπος[11] местност и връх на ЮИ от Кърмища (1683 m)[12]
Кузлук[12] Κουσλούκι Арниотопос Άρνιότοπος[11] връх на ЮИ от Кърмища (1546 m)[12]
Харман[10] Χαρμάνι Алони Αλώνι[11] местност в Каракамен на Ю от Кърмища[10]
Куру Κουρού Дасос Δάσος[11]
Каракуш[10] Καρακούς Аетораги Άετορράχη[11] връх на СЗ над Кърмища (841 m)[10]
Саридол[10] Σαριντόλης Кастро Κάστρο[11] река на ЮЗ от Кърмища, десен приток на Килот, минаващ през Учини[10]
Борика[12][10] Ύψωμα Τσαΐρια Псила Ливадия Ψηλά Λιβάδια[11] връх в Каракамен на И от Кърмища (1361 m)[10]
Бела река[10] Μπέλα Ρέκα Пигес Πηγές[11] връх в Каракамен на И от Кърмища (1682,9 m)[10]
Поз тепе[10] Πὸζ Τοπέ Ипсилос Лофос Ύψηλός Λόφος[11] връх в Каракамен на ССИ от Кърмища (886 m)[10]
Клукучари[10] Κλουκουτσάρες Ипсоматаки Ύψωματάκι[11] връх в Каракамен на СИ от Кърмища (1571,1 m)[10]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 515 407

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Кърмища

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92.
  3. [[https://en.wikipedia.org/wiki/Wikipedia:Link_rot неработеща препратка]
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 63. (на македонска литературна норма)
  5. Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  6. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
  7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  8. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  9. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 34. (на македонска литературна норма)
  10. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  11. а б в г д е ж з и к л м Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1052. (на гръцки)
  12. а б в г д Topografska Karta JNA 1:100.000.
  13. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009 // Архивиран от оригинала на 2012-03-21. Посетен на 2011-09-30.