Конуй

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Кайлярско, Гърция. За селото в кумановско, Република Македония, вижте Конюх.

Конуй
Δροσερό
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Еордея
Географска област Саръгьол
Надм. височина 735 m
Население (2001) 327 души

Конуй или Конюй (на гръцки: Δροσερό, Дросеро, катаревуса: Δροσερόν, Дросерон, до 1927 година Κονούφι, Конуфи,[1] до 1955 година Έλος, Елос[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея, област Западна Македония с 327 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 9 километра северозападно от Кайляри (Птолемаида).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Конуй е смесено българо-турско село. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Конуй (Konuï) е посочено като село в каза Джумали с 50 домакинства и 40 жители българи и 110 мюсюлмани.[3]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Конуй:

Село Коноп, разположено в равнината с 30 мохамедански и 50 български къщи. Данъкът на първите е е 5100 пиастри, на християните 2800 и отделно 1750 пиастри инание-аскерие... Тук започва Кайлярска кааза.[4]

В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Конуи като българско село.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Конуй има 270 жители българи и 265 жители турци.[6]

В началото на 20 век цялото християнско население на Конуй е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Конуй има 240 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[7]

Според гръцка статистика от 1904 година в Конуфи живеят 550 турци.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Конуй попада в Гърция. През 20-те години турското население на Конуй се изселва в Турция и в селото са настанени 234 гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 59 семейства и 235 души бежанци.[9] В 1927 година селото е прекръстено на Елос, в превод блато, а в 1955 година - на Дросерон, в превод прохладно.[10]

В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Конуй живеят 50 „чуждогласни“ семейства и 80 бежански.[11]

Според Тодор Симовски към края на 20 век в селото има 1/3 потомци на местно население и 2/3 потомци на гърци бежанци.[12]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 - 464 души
  • 1920 - 462 души
  • 1928 - 437 души
  • 1940 - 523 души
  • 1961 - 486 души
  • 1971 - 392 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Конуй
Други

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κονούφι - Έλος
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Έλος - Δροσερόν
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с.96-97.
  4. Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 154.
  5. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 230.
  6. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 270.
  7. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 178-179.
  8. Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  10. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  11. Цитирано по Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр.235.
  12. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  13. Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, стр. 366.
  14. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 23.
     Портал „Македония“         Портал „Македония