Коман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото. За водноелектрическата каскада вижте Коман (водноелектрическа каскада).

Коман
Κόμανος
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Еордея
Географска област Саръгьол
Надм. височина 673 m
Население (2001) 523 души
Пощенски код 50200
Телефонен код +30 24630

Коман (на гръцки: Κόμανος, Команос, на турски: Komana, Комана) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Еордея, област Западна Македония с 523 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 8 километра югоизточно от Кайляри (Птолемаида).

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на 19 век Коман е смесено българо-турско село. Църквата „Свети Николай“ е от 1858 година.[1] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Комано (Komano), Мъгленска епархия, живеят 420 гърци.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Коман (Koman) е посочено като село в каза Джумали със 140 домакинства и 320 жители българи и 100 мюсюлмани.[3]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Коман:

На същота разстояние [1 час] на север оттук [Бошовци] се намира смесеното село Коман, разположено на хълм, с 23 мохамедански къщи и 55 нуфузи. Християнските [български] къщи са 18, семейните двойки 26, а нуфузите 41. Общият им данък е 4890 пиастри, а инание-аскерие на християните - 1230 пиастри. В селото има много вода, мелници и плодни градини. Занятието на жителите е земеделие и овощарство, отчасти скотовъдство. В селото има една църква.[4]

В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Коман като българско село.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в 1900 Коман има 360 жители българи.[6]

В началото на 20 век цялото християнско население на Коман е под върховенството на Цариградска патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Коман има 320 българи патриаршисти гъркомани.[7]

Според гръцка статистика от 1904 година в Команос живеят 200 гърци.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Коман попада в Гърция. Турското население на Коман се изселва в Турция още по време на войната. През 20-те години в селото са настанени гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 39 семейства и 145 души бежанци.[9]

Според Тодор Симовски към края на 20 век в селото има 2/3 потомци на местно население и 1/3 потомци на гърци бежанци.[10]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 - 326 души
  • 1920 - 329 души
  • 1928 - 555 души
  • 1940 - 747 души
  • 1961 - 956 души
  • 1971 - 1017 души
  • 1981 - 1067 души
  • 1991 - 817 души
  • 2001 - 523 души

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Διαδρομή 4. Απόδραση στα βουνά του βορρά. Κοζάνη – Πτολεμαΐδα – Πύργοι – Εμπόριο – Βλάστη. // Περιφερειακή Ενότητα Κοζάνης. Посетен на 2014-12-29.
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 51.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с.98-99.
  4. Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр.166.
  5. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 230.
  6. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 270.
  7. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 178-179.
  8. Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  10. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.