Симеон Касабов
| Симеон Касабов | |
| български революционер | |
| Роден |
1908 г.
|
|---|---|
| Починал | неизв.
|
| Учил в | Комунистически университет на националните малцинства на Запада |
| Семейство | |
| Баща | Марко Касабов |
| Братя/сестри | Благой Касабов |
Симеон (Симо) Марков Касабов с псевдоним Кольо[1] е български революционер, деец на прокомунистическата Вътрешната македонска революционна организация (обединена).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Касабов е роден във Варна през 1908 година[2] в семейството на Марко Касабов от кайлярското село Конуй, деец на ВМОРО, четник на Яне Сандански. Брат му Благой Касабов е виден комунистически деец.
В 1922 година става член на Българския комунистически младежки съюз.[2] В 1927 - 1932 година живее в СССР, където завършва Комунистическия университет на националните малцинства на Запада.[2]
В началото на 1930-те години се завръща в България.[3] Сътрудник е на ЦК на БКМС[2] (1932 – 1933).[4]
През пролетта на 1933 година е избран за делегат на Общата конференция на ВМРО (обединена) и е определен заедно с Васил Ивановски за членове на ЦК на ВМРО (обединена) за България (Областния комитет).[5][6] Арестуван е от властите.[7] По-късно заминава за чужбина.[1] Сътрудник е на съветското разузнаване.[4]
След Деветосептемврийския преврат в 1944 година е на стопанска работа във Варна.[2] Заедно с Васил Ивановски, Асен Чаракчиев и Михаил Сматракалев, Касабов е в групата на най-горещите защитници на югославския македонизъм и опита да се формира македонистко държавно формирование в българската държава, като на тях се противопоставят по-национално настроените комунистически дейци като Владимир Поптомов, Христо Калайджиев, Йордан Анастасов, Димитър Ганев.[8] Касабов апелира за активна помощ от страна на Отечествения фронт и БРП (к) „за оформяне на македонската мисъл и съзнание“ и за борба с „великобългарския шовинизъм“.[9]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Христо Касабов | |||||||||||||||||||||||||||||||||
| Марко Касабов (1869 — след 1943) | Симо Касабов (? — 1903) | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Благой Касабов (1989 — 1925) | Симеон Касабов (1908 — ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Александър Дечев (1920 — 1999) | Елена Дечева (1922 — ?) | Христо Касабов (1924 — 1942) | |||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Попов, Борис. Буревестни времена, Държавно военно издателство, София, 1970, стр. 138.
- ↑ а б в г д Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 200. Посетен на 1 септември 2015.
- ↑ Тодоров, Николай. Дневник, 1966-1998, Том първи 1966 – 1983, Изток – Запад, София, 2007, стр. 16.
- ↑ а б Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 201. Посетен на 1 септември 2015.
- ↑ Катарџиев, Иван. Васил Ивановски – живот и дело, предговор към: Ивановски, Васил. Зошто ние Македонците сме одделна нација, Избрани дела, Скопје, 1995, стр. 27.
- ↑ Попов, Борис. Буревестни времена, Държавно военно издателство, София, 1970, стр. 130.
- ↑ Попов, Борис. Буревестни времена, Държавно военно издателство, София, 1970, стр. 106.
- ↑ Тюлеков, Димитър. „Политическият мит за „македонско малцинство“ в България“, МНИ, Благоевград, 2007, стр. 42.
- ↑ Ангелов, Веселин. Хроника на едно национално предателство, Благоевград: УИ Неофит Рилски, 1999, с. 147.
