Въртокоп

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Въртокоп
Σκύδρα
— село —
Църквата „Свети Стефан“ в града
Църквата „Свети Стефан“ в града
Гърция
40.7667° с. ш. 22.15° и. д.
Въртокоп
Централна Македония
40.7667° с. ш. 22.15° и. д.
Въртокоп
Воденско
40.7667° с. ш. 22.15° и. д.
Въртокоп
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемВъртокоп
Географска областСланица
Площ240 km²
Надм. височина40 m
Население5406 души (2011 г.)
22,5 души/km²
ПокровителСвети Стефан[1]
Пощенски код585 00
Телефонен код2381
Официален сайтwww.skydra.gr
Въртокоп в Общомедия

Въртокоп (на гръцки: Σκύδρα, Скидра, до 1926 година Βέρτεκοπ, Вертекоп[2]) е град в Егейска Македония, Гърция, главен град на дем Въртокоп (Скидра) в административна област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Въртокоп е разположен на 15 km югоизточно от град Воден (Едеса) на надморска височина от 50 m. Градчето е икономически и административен център на полските села в Сланицата и е важен пътен възел - тук в пътя Солун - Воден се влива пътят от Бер и Негуш. Градът има и железопътна гара.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

В местността Палиоеклисия има праисторическа надгробна могила.[4]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Къщи във Въртокоп през Първата световна война
Гара Въртокоп (1891 – 1894)

В XIX век Въртокоп е малко българско село във Воденска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Въртокопи (Vartokopi), Воденска епархия, живеят 120 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Въртокоп (Vartokop) е посочено като село във Воденска каза с 44 домакинства и 196 жители българи.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Въртокоп има 300 жители българи.[7]

Всичките жители на Въртокоп са под върховенството на Цариградската патриаршия – по данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Въртокоп (Vartokop) има 160 българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзическата Въртокоп остава в Гърция. Веднага след Балканските войни и по време на Първата световна война във Въртокоп са заселени гърци бежанци от Източна Тракия и Кавказ.[3]

Построената в 1916 година Въртокопска гара за Влакчето на Караджова е обявена за паметник на културата.[9]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Въртокоп (Вртокоп) има 20 къщи славяни християни и 5 къщи цигани християни.[10]

След 1924 година в селото отново са заселени гърци бежанци - 267 души по силата на Лозанската конвенция, но пък част от предишните бежанци се изселват.[3] В 1926 година селото е прекръстено на Скидра, по името на античния град в Долна Македония.[2][3] В 1928 година Въртокоп е представено като смесено местно-бежанско със 72 бежански семейства и 286 души бежанци.[11] В преброяването от 1928 година е регистрирано и влашкото селище Въртокопски колиби (Скините Скидрас) с 42 жители власи.[3]

След пресушаването на Ениджеварсарското езеро през 30-те години във Въртокоп се заселват още бежанци. Към 1940 година от 1645 души около 300 са местни, а останалите са бежанци от Мала Азия, Понт, Източна Тракия и други места.[3]

По време на Гражданската война в градчето се заселват много жители на околните села в търсене на сигурност.[3]

След Гражданската война, градчето претърпява бурно развитие, което се отразява негативно на Воден. Благодарение на съвременните агротехнически мерки земеделието в Сланицата процъфтява. През въртокопската гара се изнасят голяма част от овощната продукция на Сланицата и Берско. Към Въртокоп започват да гравитират около 20 села, които по-рано са ориентирани към Негуш и Бер. Във Въртокоп има голям хладилник за складиране на овошки и фабрика за пръскачки.[3] Жителите на градчето се занимават също с овощарство, като произвеждат предимно праскови и ябълки, а също и памук и пшеница.[12]

Прекръстени с официален указ местности в община Въртокоп на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Чикут[13] Τσικούτ Вурла Βούρλα[14] местност на ЮИ от Въртокоп[13]
Тураво[13] Τούραβο Халасмени Χαλασμένη[14] местност на СИ от Въртокоп по левия бряг на Вода[13]
Ракита[13] Ρακίντα Дендро Δένδρο[14] местност на СИ от Въртокоп и на И от Треболец по десния брят на Мъгленица[13]
Треболец[13] Τρέμπολιτς Катара Корифи Καθαρά Κορυφή[14] възвишение на СИ от Въртокоп и на С от село Треболец (135,2 m)[13]
Калин дол[13] Καλιντολ Ласпорема Λασπόρεμα[14] река на СИ от Въртокоп, ляв приток на Вода[13]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 171[3] 809[3] 833[3] 1645[3] 2020[3] 3172[3] 3970[12] 4319[12] 4562[12] 5081 5406

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Въртокоп
Починали във Въртокоп

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 5 януари 2018.
  2. ↑ а б Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 46. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ ΥΑ ΥΠΠΕ/Α/Φ31/5939/405 π.ε./5-5-1976 - ΦΕΚ 685/Β/24-5-1976 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2023-05-14. Посетен на 22 юни 2018.
  5. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
  6. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158 – 159.
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  8. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190 – 191. (на френски)
  9. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΓΔΠΑ/Γ/1710/34911/3-7-1992 - ΦΕΚ 493/Β/30-7-1992 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 5 май 2018.[неработеща препратка]
  10. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 27. (на сръбски)
  11. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  12. ↑ а б в г Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 47. (на македонска литературна норма)
  13. ↑ а б в г д е ж з и к По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  14. ↑ а б в г д Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1073. (на гръцки)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Въртокоп&oldid=11957087“.