Въгени
| Въгени Σεβαστιανά | |
| — село — | |
 Въгени – второто по отдалеченост село на снимката | |
  Въгени  Въгени  Въгени | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Въртокоп |
| Географска област | Сланица |
| Надм. височина | 60 m |
| Население | 1181 души (2021 г.) |
Въгени (на гръцки: Σεβαστιανά, Севастиана, до 1926 година Βίγκενη, Вигени[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, област Централна Македония, дем Въртокоп (Скидра).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 3 km западно от демовия център Въртокоп (Скидра), на 60 m надморска височина в областта Сланица.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Йордан Заимов смята, че името Въгени идва от Въгляне с преход на л' в j на арумънска почва.[3]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Въгени (Vagheni) е посочено като село във Воденска каза с 22 къщи и 104 жители българи.[4]
Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Въгени (Βούγκιανη) има 12 семейства християни и 40 мюсюлмани.[5]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година във Въгени има 180 жители българи, 240 турци и 90 цигани.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вугляни (Vougliani) има 120 българи екзархисти.[7]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
По време на Балканската война в селото влизат гръцки части и селото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Според преброяването от 1913 година Въгени има 81 мъже и 77 жени.[8]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Въгени (Вьјгјени) има 40 къщи на турци и 17 къщи на християни цигани.[9]
Мюсюлманското население на Въгени е изселено в Турция в 1924 година по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени 318 гърци бежанци от Мала Азия и Понт.[10] В 1928 година селото е смесено (местно-бежанско[8]) със 106 бежански семейства и 471 жители бежанци.[11] В 1940 година селото има 987 жители, от които 263 местни и 724 бежанци.[10]
Землището на Въгени е много плодородно, тъй като се напоява добре. Произвеждат се овошки, пшеница, памук и други земеделски култури. Частично е развито и краварството.[10]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Караагач[12] | Νερά Καραγάτς | Нерули | Νερούλι[13] | местност на ЮЗ от Въгени[12] |
| Рамна Стърга[12][14] | Ράμνα Στέργα | Стерна | Στέρνα[13] | връх на З от Въгени (303,5 m)[14] |
| Кайнак[14] | Καϊνάκι | Пиги | Πηγαί[13] | извор на СЗ от Въгени[14] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 148[10] | 440[10] | 589[10] | 987[10] | 1005[10] | 1216[10] | 1257[10] | 1213[10] | 1348[10] | 1501 | 1392 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 44. (на македонска литературна норма)
- ↑ Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 56.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158 – 159.
- ↑ Σχινάς, Νικόλαος. Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας / Συνταχθείσαι υπό Νικολάου Θ. Σχινά ταγματάρχου του μηχανικού, Αθήναι, τόμοι 3, 1886-87. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190 – 191. (на френски)
- ↑ а б Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911), архив на оригинала от 16 декември 2012, https://archive.is/20121216082457/www.freewebs.com/onoma/vodena.htm, посетен на 16 декември 2012
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 45. (на македонска литературна норма)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в Édhessa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1073. (на гръцки)
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
| |||||||||||||||||||||
