Свети Илия (дем Въртокоп)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Илия.

Свети Илия
Προφήτης Ηλίας
— село —
Изглед към Свети Илия с Калиница на заден план
Изглед към Свети Илия с Калиница на заден план
Гърция
40.8139° с. ш. 22.1617° и. д.
Свети Илия
Централна Македония
40.8139° с. ш. 22.1617° и. д.
Свети Илия
Воденско
40.8139° с. ш. 22.1617° и. д.
Свети Илия
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемВъртокоп
Географска областСолунско поле
Надм. височина60 m
Население1036 души (2011 г.)

Свети Илия или Мечкили (на гръцки: Προφήτης Ηλίας, Профитис Илияс) е село в Егейска Македония, Гърция, област Централна Македония, дем Въртокоп.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Солунското поле, на надморска височина от 60 m на около 2 километра западно от село Калиница (Кали). През селото минава река Мъгленица.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Айос Илияс (Ayos-Ilias), Воденска епархия, живеят 216 гърци.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Свети Илия (St Ilia) е посочено като село във Воденска каза с 66 къщи и 215 жители българи и 85 помаци.[3]

Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Свети Илия (Άγιος Ηλίας) има 36 семейства християни.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Св. Илия (Мечкили) има 310 жители българи и 220 турци.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Свети Илия (Sveti-Ilia) има 160 българи патриаршисти гъркомани и 60 власи и работи гръцко училище.[6]

През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. От селото са събрани 10 пушки „Гра“, 8 чакмаклийки и 7 револвера. Част от селяните са бити, а осем арестувани и отведени във Въртокоп.[7] В 1910 година в селото (Άγιος Ηλίας) има 75 жители екзархисти.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Свети Илия е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

По време на войната в селото влизат гръцки части и селото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Според преброяването от 1913 година Свети Илия има 164 мъже и 122 жени.[10]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Свети Илия (Свети Илија) има 20 къщи на християни славяни и 40 къщи турци.[11]

Мюсюлманското население на Свети Илия е изселено в Турция в 1924 година по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени 242 гърци бежанци от Мала Азия, Източна Тракия и Понт.[12][1] В 1928 година селото е смесено (местно-бежанско[10]) със 108 бежански семейства и 451 жители бежанци от 681 жители.[13] В 1940 година от 998 жители 405 са местни и 593 са бежанци.[1]

Селото не пострадва от Гражданската война и тъй като землището му е равнинно и се напоява добре, е много плодородно и населението на селото се увеличава. Произвеждат се големи количества овошки - праскови, ябълки, както и дини, сусам, пшеница. Частично е развито и краварството.[1]

Прекръстени с официален указ местности в община Свети Илия на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Резина[14] Ρεζίνα Василиса Βασίλισσα[15] местност на Ю от Свети Илия[14]
Чикопетлово[16] Τσικοπέτλοβα Корифи ту Петру Κορυφή τού Πέτρου[15] възвишение в Паяк на З от Свети Илия[16]
Умин дол[14] Ούμιντύλ Кимисмено Κοιμισμένο[15] река, наричана и Строница, на З от Свети Илия, десен приток на Мъгленица[14]
Гаваница Γκαβανίτσα Евтимия Εύθυμία[15] възвишение на З от Свети Илия (276,2 m)[14]
Дамакин камен[14] Δαμάκιν Κάμεν[15] Склиропетра Σκληρόπετρα възвишение в Паяк на СЗ от Свети Илия (276,1 m)[14]
Лайца[16] Λάϊτσα Елени Ελένη[15] възвишение в Паяк на СЗ от Свети Илия и на ЮИ от Върбени[16]
Цикорица[14] Τσικόριτσα Куцуро Κούτσουρο[15] възвишение в Паяк на СЗ от Свети Илия и на ЮИ от Върбени (281,5 m)[14]
Калин дол[14] Καλίνκο Родия Ροδιά[15] река на З от Свети Илия, десен приток на Мъгленица[14]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 557[1] 533[1] 681[1] 998[1] 1038[1] 1087[1] 1146[1] 1212[1] 1477[1] 1290 1036

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Свети Илия
  • Мице Христов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина[17]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 58. (на македонска литературна норма)
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158-159.
  4. Σχινάς, Νικόλαος. Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας / Συνταχθείσαι υπό Νικολάου Θ. Σχινά ταγματάρχου του μηχανικού, Αθήναι, τόμοι 3, 1886-87. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  7. Дебърски глас, година 2, брой 22, 18 септември 1910, стр. 4.
  8. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 876.
  10. а б Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911), архив на оригинала от 16 декември 2012, https://archive.is/20121216082457/www.freewebs.com/onoma/vodena.htm, посетен на 2012-12-16 
  11. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 27. (на сръбски)
  12. Свети Илия на сайта на Дем Мениида., архив на оригинала от 21 август 2009, https://web.archive.org/web/20090821225729/http://www.dimosmeniidos.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=2&Itemid=10, посетен на 2009-09-21 
  13. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  14. а б в г д е ж з и к л По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  15. а б в г д е ж з Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1073. (на гръцки)
  16. а б в г Édhessa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 773 – 774.