Свети Илия (дем Въртокоп)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Илия.

Свети Илия
Προφήτης Ηλίας
— село —
Изглед към Свети Илия с Калиница на заден план
Изглед към Свети Илия с Калиница на заден план
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Въртокоп
Географска област Солунско поле
Надм. височина 60 m
Население 1036 души (2011 г.)

Свети Илия или Мечкили (на гръцки: Προφήτης Ηλίας, Профитис Илияс) е село в Егейска Македония, Гърция, област Централна Македония, дем Въртокоп.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Солунското поле, на надморска височина от 60 m на около 2 километра западно от село Калиница (Кали). През селото минава река Мъгленица.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Айос Илияс (Ayos-Ilias), Воденска епархия, живеят 216 гърци.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Свети Илия (St Ilia) е посочено като село във Воденска каза с 66 къщи и 215 жители българи и 85 помаци.[3]

Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Свети Илия (Άγιος Ηλίας) има 36 семейства християни.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Св. Илия (Мечкили) има 310 жители българи и 220 турци.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Свети Илия (Sveti-Ilia) има 160 българи патриаршисти гъркомани и 60 власи и работи гръцко училище.[6]

През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. От селото са събрани 10 пушки „Гра“, 8 чакмаклийки и 7 револвера. Част от селяните са бити, а осем арестувани и отведени във Въртокоп.[7] В 1910 година в селото (Άγιος Ηλίας) има 75 жители екзархисти.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Свети Илия е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

По време на войната в селото влизат гръцки части и селото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Според преброяването от 1913 година Свети Илия има 164 мъже и 122 жени.[10]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Свети Илия (Свети Илија) има 20 къщи на християни славяни и 40 къщи турци.[11]

Мюсюлманското население на Свети Илия е изселено в Турция в 1924 година по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени 242 гърци бежанци от Мала Азия, Източна Тракия и Понт.[12][1] В 1928 година селото е смесено (местно-бежанско[10]) със 108 бежански семейства и 451 жители бежанци от 681 жители.[13] В 1940 година от 998 жители 405 са местни и 593 са бежанци.[1]

Селото не пострадва от Гражданската война и тъй като землището му е равнинно и се напоява добре, е много плодородно и населението на селото се увеличава. Произвеждат се големи количества овошки - праскови, ябълки, както и дини, сусам, пшеница. Частично е развито и краварството.[1]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 557[1] 533[1] 681[1] 998[1] 1038[1] 1087[1] 1146[1] 1212[1] 1477[1] 1290 1036

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Свети Илия
  • Flag of Bulgaria.svg Мице Христов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина[14]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 58. (на македонска литературна норма)
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158-159.
  4. Σχινάς, Νικόλαος. Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας / Συνταχθείσαι υπό Νικολάου Θ. Σχινά ταγματάρχου του μηχανικού, Αθήναι, τόμοι 3, 1886-87. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  7. Дебърски глас, година 2, брой 22, 18 септември 1910, стр. 4.
  8. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 876.
  10. а б „Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)“, архив на оригинала от 16 декември 2012, https://archive.is/20121216082457/www.freewebs.com/onoma/vodena.htm, посетен 16 декември 2012 
  11. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 27. (на сръбски)
  12. „Свети Илия на сайта на Дем Мениида.“, архив на оригинала от 21 август 2009, https://web.archive.org/web/20090821225729/http://www.dimosmeniidos.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=2&Itemid=10, посетен 21 август 2009 
  13. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 773 – 774.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония