Свети Илия (дем Въртокоп)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Илия.

Свети Илия
Προφήτης Ηλίας
— село —
Изглед към Свети Илия с Калиница на заден план
Изглед към Свети Илия с Калиница на заден план
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Въртокоп
Географска област Солунско поле
Надм. височина 25 m
Население 1290 души (2001)

Свети Илия или Мечкили (на гръцки: Προφήτης Ηλίας, Профитис Илияс) е село в Егейска Македония, Гърция, област Централна Македония, дем Въртокоп. Населението му е 1290 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Солунското поле на около 2 километра западно от село Калиница (Кали). През селото минава река Мъгленица.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Айос Илияс (Ayos-Ilias), Воденска епархия, живеят 216 гърци.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Свети Илия (St Ilia) е посочено като село във Воденска каза с 66 къщи и 215 жители българи и 85 помаци.[2]

Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Свети Илия (Άγιος Ηλίας) има 36 семейства християни.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 310 жители българи и 220 турци.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Свети Илия (Sveti-Ilia) има 160 българи патриаршисти гъркомани и 60 власи и работи гръцко училище.[5]

През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. От селото са събрани 10 пушки „Гра“, 8 чакмаклийки и 7 револвера. Част от селяните са бити, а осем арестувани и отведени във Въртокоп.[6] В 1910 година в селото (Άγιος Ηλίας) има 75 жители екзархисти.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Свети Илия е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

По време на войната в селото влизат гръцки части и селото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Според преброяването от 1913 година Свети Илия има 164 мъже и 122 жени.[9]

В 1920 Свети Илия е посочено с 20 къщи на християни славяни и 40 къщи на християни цигани.[10] Мюсюлманското население на Свети Илия е изселено в Турция в 1924 година по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени гърци бежанци от Мала Азия, Източна Тракия и Понт.[11] В 1928 година селото е смесено (местно-бежанско[9]) със 108 бежански семейства и 451 жители бежанци от 681 жители.[12]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Свети Илия
  • Flag of Bulgaria.svg Мице Христов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина[13]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 158-159.
  3. Σχινάς, Νικόλαος. Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας / Συνταχθείσαι υπό Νικολάου Θ. Σχινά ταγματάρχου του μηχανικού, Αθήναι, τόμοι 3, 1886-87. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 149.
  5. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 190-191.
  6. Дебърски глас, година 2, брой 22, 18 септември 1910, стр. 4.
  7. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 876.
  9. а б Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)
  10. Милојевић, Боривоје. Јужна Македонја – Антропогеографска, Београд 1920. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)
  11. Свети Илия на сайта на Дем Мениида.
  12. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 773 – 774.
     Портал „Македония“         Портал „Македония