Свети Илия (дем Въртокоп)
Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Илия.
|
Свети Илия Προφήτης Ηλίας |
|
|---|---|
| — село — | |
 Изглед към Свети Илия с Калиница на заден план |
|
  Свети Илия  Свети Илия |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Въртокоп |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 25 m |
| Население | 1290 души (2001) |
Свети Илия или Мечкили (на гръцки: Προφήτης Ηλίας, Профитис Илияс) е село в Егейска Македония, Гърция, област Централна Македония, дем Въртокоп. Населението му е 1290 души (2001).
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в Солунското поле на около 2 километра западно от село Калиница (Кали). През селото минава река Мъгленица.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Айос Илияс (Ayos-Ilias), Воденска епархия, живеят 216 гърци.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Свети Илия (St Ilia) е посочено като село във Воденска каза с 66 къщи и 215 жители българи и 85 помаци.[2]
Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Свети Илия (Άγιος Ηλίας) има 36 семейства християни.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 310 жители българи и 220 турци.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Свети Илия (Sveti-Ilia) има 160 българи патриаршисти гъркомани и 60 власи и работи гръцко училище.[5]
През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. От селото са събрани 10 пушки „Гра“, 8 чакмаклийки и 7 револвера. Част от селяните са бити, а осем арестувани и отведени във Въртокоп.[6] В 1910 година в селото (Άγιος Ηλίας) има 75 жители екзархисти.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Свети Илия е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
По време на войната в селото влизат гръцки части и селото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Според преброяването от 1913 година Свети Илия има 164 мъже и 122 жени.[9]
В 1920 Свети Илия е посочено с 20 къщи на християни славяни и 40 къщи на християни цигани.[10] Мюсюлманското население на Свети Илия е изселено в Турция в 1924 година по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени гърци бежанци от Мала Азия, Източна Тракия и Понт.[11] В 1928 година селото е смесено (местно-бежанско[9]) със 108 бежански семейства и 451 жители бежанци от 681 жители.[12]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Свети Илия
Мице Христов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина[13]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 158-159.
- ↑ Σχινάς, Νικόλαος. Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας / Συνταχθείσαι υπό Νικολάου Θ. Σχινά ταγματάρχου του μηχανικού, Αθήναι, τόμοι 3, 1886-87. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 149.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 190-191.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 22, 18 септември 1910, стр. 4.
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 876.
- ↑ а б Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)
- ↑ Милојевић, Боривоје. Јужна Македонја – Антропогеографска, Београд 1920. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)
- ↑ Свети Илия на сайта на Дем Мениида.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 773 – 774.
| ||||||||||||||
Портал „
