Сенделчево
| Сенделчево Σανδάλι | |
| — село — | |
  Сенделчево  Сенделчево  Сенделчево | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Въртокоп |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 30 m |
| Население | 130 души (2021 г.) |
Сенделчево (на гръцки: Σανδάλι, Сандали, катаревуса: Σανδάλιον, Сандалион, до 1926 Σίνδελ, Синдел[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, област Централна Македония, дем Въртокоп.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 30 m надморска височина в Солунското поле на около 20 километра западно от Енидже Вардар (Яница) и на 24 километра източно от Воден (Едеса).[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В началото на XX век Сенделчево е село в Ениджевардарска кааза на Османската империя.
В 1845 година руският славист Виктор Григорович минава през Синдельчо и го описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ като българско село.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Сенделчево има 80 жители българи и 60 цигани.[4]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]По време на Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и селото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Сенделчево има 12 къщи цигани християни.[5]
Жителите ме се изселват и след Гръцко-турската война в 1922 година в него са настанени гърци бежанци от Източна Тракия и Мала Азия.[2] В 1926 година селото е прекръстено на Сандали. В 1928 година селото е чисто бежанско с 24 бежански семейства и 78 жители бежанци.[6][2]
Селото е доста богато, тъй като землището му се напоява цялостно. Произвежда се овошки - ябълки и праскови, както и жито и памук. Развито е и краварството.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 76[2] | 86[2] | 130[2] | 199[2] | 215[2] | 230[2] | 214[2] | 186[2] | 152[2] | 212 | 169 | 130 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 79. (на македонска литературна норма)
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 27. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
| |||||||||||||||||||||
