Иван Златанов (Голишани)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Златанов.

Иван Златанов
български революционер
Роден
Починал
Бер, Османска империя

Иван (Ване) Златанов – Мухтара, известен в гръцките източници като Златан войвода, Йоанис или Ванис Златанис (на гръцки: βοεβόδα Ζλατάν, Ιωάννης, Βάννης Ζλατάν), е български революционер, четник-десетник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Мухтара е роден в берското село Голишани, тогава в Османската империя, днес в Гърция. В началото на XX век е ръководител на патриаршистите в селото и е епитроп на гръцкото училище, финансирано от гръцкото консулство в Солун[1], но в 1905 година цялото село преминава под върховенството на Българската екзархия, неколкократно е нападано от андартски чети и е определяно от гръцки автори като „фанатично екзархийско“.[2].

На 7 юли 1907 година андартите Телос Аграс и куриерът му Антониос Мингас са пленени от чета на ВМОРО и са обесени между селата Владово и Техово. Според гръцките извори Аграс и Мингас са пленени при преговори с Иван Мухтара, Георги Касапчето от Месимер или Георги Мучитанов - Касапчето и Михаил Хандури. Целта на Аграс е да ги привлече на гръцка страна и да развали българо-влашкия съюз в Ениджевардарско, но вместо това е пленен и по-късно убит[3][4][5][6]. Христо Силянов, позовавайки се на турски вестник, твърди че Аграс и Мингас са пленени след като четата им е разбита в сражение[7].

Документ на гръцкото училище в Голешани, подписан от епитроп Йоанис Златанис и учител Атанасиос Диамандис.

На 1 юли 1909 година Иван Мухтара е убит на пътя между Бер и родното му село от андарти, по нареждане на гръцкия комитет в Негуш.[8][9][10][11][12]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 37. (на гръцки)
  2. Ο Μακεδονικοσ Αγωνασ στην Κεντρικη και Ανατολικη Μακεδονια το 1905 και ο ρολοσ του προξενειου Θεσσαλονικησ.
  3. „Τρομπούκη, Αλεξάνδρου. Ο ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΟΣ ΑΓΩΝΑΣ ΣΤΗΝ ΚΕΝΤΡΙΚΗ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑ (Ο μαρτυρικός θάνατος του Ανθυπολοχαγού Τέλλου Αγαπηνού (Άγρα) το καλοκαίρι του 1907), ΧΡΟΝΙΚΑ ΙΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΠΟΛΙΤΙΣΜΟΥ Ν. ΗΜΑΘΙΑΣ τχ.1 (Απρίλιος - Ιούνιος 2008)“, archived from the original on 2015-06-10, https://web.archive.org/web/20150610224244/http://medusa.libver.gr/bitstream/123456789/3085/1/xronika_1-003trompoukis_makedonikos-agonas.pdf, посетен 2013-11-17 
  4. „ΤΕΛΛΟΣ ΑΓΡΑΣ – ΑΝΤΩΝΗΣ ΜΙΓΓΑΣ: ΑΠΟ ΤΗ ΘΥΣΙΑ ΣΤΗ ΔΙΚΑΙΩΣΗ“, archived from the original on 2011-06-10, https://web.archive.org/web/20110610151612/http://www.imepa.gr/esoterika/100xronia/100xronia%20omilia.htm, посетен 2013-11-17 
  5. Ιωάννης Παπαλαζάρου. Ο Μακεδονικοσ Αγωνασ στην περιοχη του Οστροβου[неработеща препратка]
  6. Ο ΜΕΣΣΗΝΙΟΣ ΜΑΚΕΔΟΝΟΜΑΧΟΣ ΚΑΠΕΤΑΝ ΑΓΡΑΣ: ΑΓΝΩΣΤΑ ΣΤΟΙΧΕΙΑ ΓΙΑ ΤΗΝ ΚΑΤΑΓΩΓΉ ΚΑΙ ΤΗ ΘΥΣΊΑ ΤΟΥ Архив на оригинала от 2013-10-15 в Wayback Machine..
  7. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, изд. на Илинденската Организация, София, 1943, стр. 234.
  8. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония: мит или реалност, МНИ, 1996, стр.60.
  9. Поплазаров, Ристо. Грчката политика спрема Македонија во втората половина на XIX и почетокот на XX век, ИНИ, 1973, стр.234.
  10. Γιαννακοβίτου, Γράφει η Μαρία, Η τιμωρία των δολοφόνων του καπετάν Αγρα και Αντώνη Μίγγα Архив на оригинала от 2015-06-10 в Wayback Machine., Νιάουστα 92 (Ιούλιος-Σεπτέμβριος 2000)
  11. Дебърски глас, година 1, брой 15, 12 юли 1909, стр. 3.
  12. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.45
     Портал „Македония“         Портал „Македония