Маруша
| Маруша Μαρούσια | |
|---|---|
| — село — | |
  Маруша  Маруша  Маруша | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Бер |
| Географска област | Каракамен |
Маруша (на гръцки: Μαρούσια) е бивше село в Република Гърция, дем Бер, област Централна Македония.[1]
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е било разположено високо в планината Каракамен (Вермио), над Долно Шел (Като Вермио).
История[редактиране | редактиране на кода]
Селото е създадено в XV век или по-рано. Според гръцки източници селото е гъркоговорящо. По време на Негушкото въстание в 1822 година то е напълно унищожено. Във втората третина на XIX век селото е възстановено от влашки пастири.[2] В XIX век Маруша е влашко село в Берска кааза на Османската империя. На австрийската военна карта селото е отбелязано като Маруша (Maruša). На картата на Кондоянис е отбелязано като Маруса (Μαρούσα).[1]
Според Густав Вайганд в селото има 400 власи.[1] В книгата си „Аромъне“, издадена в 1894 година, Вайганд определя Маруша като влашко село със 130 фамилии. „Тѣзи аромѫне сѫ дошли тука въ това столѣтие изъ Авдела и Периволи. Тѣ прѣкарватъ зимата въ равнината: една часть отива за Вериа, а друга къмъ Ниауста... Аромѫнското население изъ селата, вслѣдствие енергическото застѫпвание на ханджията Гога отъ Вериа, е въодушевено отъ националната идеа, а аромѫнетѣ отъ града се числятъ къмъ гръцката партия.“[3] В селото пуска корени румънската пропаганда и то става център на румънизма в района.[2]
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Маруша е село в Берска каза и в него живеят 740 власи християни.[4] Същите данни дава и секретарят на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“), според когото в 1905 година в Маруша (Maroucha) има 740 власи.[5]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Маруша остава в Гърция. Панайотис Деказос пише „Това е гора, където има малки колиби. Използва се изключително за зимна и пролетна паша“.[1]
След Балканските войни селото е напуснато.[1] В 1918 година е споменато като част от община Доляни без жители.[6]
Единствената запазена сграда е църквата „Свети Николай“, построена в XVIII век.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας 1886 – 1927. // lithoksou.net. Посетен на 25 септември 2020 г.
- ↑ а б в Μαρούσια: Τόπος κατάνυξης και αναψυχής. // InVeria.gr, 10/23/2010. Посетен на 25 септември 2020 г.
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 209.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 145.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 224-225. (на френски)
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 19. (на македонска литературна норма)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Портал „
Портал „