Маруша

Маруша
Μαρούσια
— село —
Гърция
40.5562° с. ш. 22.0634° и. д.
Маруша
Централна Македония
40.5562° с. ш. 22.0634° и. д.
Маруша
Берско
40.5562° с. ш. 22.0634° и. д.
Маруша
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемБер
Географска областКаракамен

Маруша (на гръцки: Μαρούσια) е бивше село в Република Гърция, дем Бер, област Централна Македония.[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е било разположено високо в планината Каракамен (Вермио), над Долно Шел (Като Вермио).

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е създадено в XV век или по-рано. Според гръцки източници селото е гъркоговорящо. По време на Негушкото въстание в 1822 година то е напълно унищожено. Във втората третина на XIX век селото е възстановено от влашки пастири.[2] В XIX век Маруша е влашко село в Берска кааза на Османската империя. На австро-унгарската военна карта селото е отбелязано като Маруша (Maruša).[3] На картата на Кондоянис е отбелязано като Маруса (Μαρούσα).[1]

Според Густав Вайганд в селото има 400 власи.[1] В книгата си „Аромъне“, издадена в 1894 година, Вайганд определя Маруша като влашко село със 130 фамилии. „Тѣзи аромѫне сѫ дошли тука въ това столѣтие изъ Авдела и Периволи. Тѣ прѣкарватъ зимата въ равнината: една часть отива за Вериа, а друга къмъ Ниауста... Аромѫнското население изъ селата, вслѣдствие енергическото застѫпвание на ханджията Гога отъ Вериа, е въодушевено отъ националната идеа, а аромѫнетѣ отъ града се числятъ къмъ гръцката партия.“[4] В селото пуска корени румънската пропаганда и то става център на румънизма в района.[2]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Маруша е село в Берска каза и в него живеят 740 власи християни.[5] Същите данни дава и секретарят на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“), според когото в 1905 година в Маруша (Maroucha) има 740 власи.[6]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Маруша остава в Гърция. Панайотис Деказос пише „Това е гора, където има малки колиби. Използва се изключително за зимна и пролетна паша“.[1]

След Балканските войни селото е напуснато.[1] В 1918 година е споменато като част от община Доляни без жители.[7]

Единствената запазена сграда е църквата „Свети Николай“, построена в XVIII век.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας 1886 – 1927 // lithoksou.net. Посетен на 25 септември 2020 г.
  2. а б в Μαρούσια: Τόπος κατάνυξης και αναψυχής // InVeria.gr, 10/23/2010. Посетен на 25 септември 2020 г.
  3. Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
  4. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 209.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 145.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 224-225. (на френски)
  7. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 19. (на македонска литературна норма)