Луковища
| Луковища Παλαιά Λυκόγιαννη | |
  Луковища  Луковища  Луковища | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Бер |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 25 m |
| Население | 103 души (2021 г.) |
Луковища, още Луковица или Ликовища (на гръцки: Παλαιά Λυκόγιαννη, Палеа Ликояни, до 1926 Λυκοβίτσα, Ликовица[1]), е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Бер (Верия).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в Солунското поле, на надморска височина от 25 m, северозападно от Бер и югоизточно от Негуш.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Луковища е село в Берската каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Ликовица (Likovitza), Берска епархия, живеят 120 гърци.[3] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото (Луковица) живеят 165 българи християни[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Луковица (Loukovitza) има 24 българи патриаршисти гъркомани.[5] Според отчет на Солунската българска митрополия в Лѣковичица работи българско училище с учител Мария Христова от Аканджали (днес Муриес), Дойранско.[6]
Селото пострадва от нападения на гръцки андарти по време на Гръцката въоръжена пропаганда. През февруари 1906 година жителите на селото получават заплашително писмо от капитан Костас Акритас:
| „ | Февруари, 7. 1906 г. До моите братя от селата Мориново, Лековищица и Янчища. Научихме, че сте били гонени от българите-разбойници, които насила искат да се откажете от своята народност и вяра. Учим се, че те са ви принуждавали да протестирате пред европейците срещу войниците на вярата, като лъжете, че те ви преследват. Аз ви моля да си отворите очите. За в бъдеще не правете такива протести. Ония, които не слушат, ще ги накажа. Такива ще бъдат убити; няма да бъдат пощадени и техните жени и деца; телата им ще разкъсваме на парчета. Ще убиваме всеки, който не е с нас. Надявам се, че ще ме разберете и слушате. Ваш брат по вяра Константин Акритас.[7] | “ |
В 1910 година в Ликовиста (Λυκοβίστα) има 136 жители екзархисти.[8]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1912 година през Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Луковища остава в Гърция. При преброяването от 1913 година в селото има 63 мъже и 46 жени.[9] В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство, споменава Луковища като село обитавано от „20 – 25 семейства на християни славофони и християни цигани“ (20-25 οικογένειες σλαυοφώνων και χριστιανών Τσιγγάνων)[10] и „славяногласни елини“.[11]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Лековичишча има 20 къщи славяни християни.[12]
В 1926 година селото е прекръстено на Ликояни.[13] В 20-те години в селото са настанени гърци бежанци. В 1920 селото е посочено с 20 къщи на християни славяни.[14] В 1928 година Луковица е смесено местно-бежанско селище с 94 бежански семейства и 374 жители бежанци.[15] Луковища също се посочва в 1928 година като смесено (местно-бежанско) селище с 65 бежански семейства и 246 жители бежанци.[9] В 1987 година Спирос Лукатос посочва „език на жителите български“ (γλώσσα κατοίκων βουλγαρική).[16]
Властите изграждат за бежанците ново село - Ново Луковища, което се появява в преброяването от 1940 година.[2]
Селото традиционно произвежда праскови, ябълки, пшеница и памук, като землището е доста плодородно.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Боятес[17] | Μπογιάτες | Ставлотопия | Σταβλοτόπια[18] | местност на СИ от Луковища[17] |
| Парлатина | Παρλατίνα | Бубулина | Μπουμπουλίνα[18] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 109[2] | 92[2] | 368[2] | 186[2] | 210[2] | 224[2] | 134[2] | 206[2] | 202[2] | 122 | 161 | 103 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Луковища
Николаос Йоани Арабадзис (Νικόλαος Αραμπατζής του Ιωάννη, 1882 - ?), гръцки андартски деец, четник при Атанасиос Минопулос между 1906 и 1908[19][20]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 17. (на македонска литературна норма)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 40. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222-223. (на френски)
- ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 412.
- ↑ Сониксен, Алберт. „Изповедта на един македонски четник“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1983.
- ↑ Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
- ↑ а б Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927, архив на оригинала от 5 декември 2012, https://archive.is/20121205104420/www.freewebs.com/onoma/veria.htm, посетен на 5 декември 2012
- ↑ Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
- ↑ Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Милојевић, Боривоје. Јужна Македонја - Антропогеографска, Београд 1920. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Σπύρος Λουκάτος, Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας - Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 888. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 311). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Δεκεμβρίου 1968. σ. 2380. (на гръцки)
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 39. (на гръцки)
- ↑ Χατζηκώστας, Αλέξανδρος Α. Οι επίσημα ανγνωρισθέντες ψς Μακεδονομάχοι της Ημαθίας // Elxis.org, 19 март 2016. Архивиран от оригинала на 2016-03-04.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
