Луковища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Луковища
Παλαιά Λυκόγιαννη
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Бер
Географска област Солунско поле
Надм. височина 3 m
Население (2001) 122 души

Луковища или Луковица или Ликовища (на гръцки: Παλαιά Λυκόγιαννη, Палеа Ликояни, до 1926 Λυκοβίτσα, Ликовица[1]) е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Бер (Верия). Според преброяването от 2001 година Луковища има 122 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Солунското поле на 8 километра северно от Макрохори (старо Микрогуш).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В 19 век Луковища е село в Берска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Ликовица (Likovitza), Берска епархия, живеят 120 гърци.[2] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото (Луковица) живеят 165 българи християни.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Луковица (Loukovitza) има 24 българи патриаршисти гъркомани.[4] Според отчет на Солунската българска митрополия в Лѣковичица работи българско училище с учител Мария Христова от Аканджали (днес Муриес), Дойранско.[5]

Селото пострадва от нападения на гръцки андарти по време на Гръцката въоръжена пропаганда. През февруари 1906 година жителите на селото получават заплашително писмо от капитан Костас Акритас:

Февруари, 7. 1906 г. До моите братя от селата Мориново, Лековищица и Янчища. Научихме, че сте били гонени от българите-разбойници, които насила искат да се откажете от своята народност и вяра. Учим се, че те са ви принуждавали да протестирате пред европейците срещу войниците на вярата, като лъжете, че те ви преследват. Аз ви моля да си отворите очите. За в бъдеще не правете такива протести. Ония, които не слушат, ще ги накажа. Такива ще бъдат убити; няма да бъдат пощадени и техните жени и деца; телата им ще разкъсваме на парчета. Ще убиваме всеки, който не е с нас. Надявам се, че ще ме разберете и слушате. Ваш брат по вяра Константин Акритас.[6]

В 1910 година в Ликовиста (Λυκοβίστα) има 136 жители екзархисти.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1912 година през Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Луковища остава в Гърция. При преброяването от 1913 година в селото има 63 мъже и 46 жени.[8]. В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство, споменава Луковища като село обитавано от „20 – 25 семейства на християни славофони и християни цигани“ (20-25 οικογένειες σλαυοφώνων και χριστιανών Τσιγγάνων)[9] и „славяногласни елини“.[10]

В 1926 година селото е прекръстено на Ликояни.[11] В 20-те години в селото са настанени гърци бежанци. В 1920 селото е посочено с 20 къщи на християни славяни.[12] В 1928 година Луковица е смесено местно-бежанско селище с 94 бежански семейства и 374 жители бежанци.[13] Луковища също се посочва в 1928 година като смесено (местно-бежанско) селище с 65 бежански семейства и 246 жители бежанци.[8] В 1987 година Спирос Лукатос посочва „език на жителите български“ (γλώσσα κατοίκων βουλγαρική).[14]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Луковища
  • Flag of Greece.svg Николаос Йоани Арабадзис (Νικόλαος Αραμπατζής του Ιωάννη, 1882 - ?), гръцки андартски деец, четник при Атанасиос Минопулос между 1906-1908[15][16]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Λυκοβίτσα -- Λυκογιάννης
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 40.
  3. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 144.
  4. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 222-223.
  5. Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, София, 2005, стр.412
  6. Сониксен, Алберт. „Изповедта на един македонски четник“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1983.
  7. Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  8. а б Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  9. Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  10. Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913.
  11. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  12. Боровоје Милојевић, Јужна Македонја - Антропогеографска, Београд 1920. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  13. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  14. Σπύρος Λουκάτος, Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας - Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  15. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 39
  16. Χατζηκώστας, Αλέξανδρος Α. Οι επίσημα ανγνωρισθέντες ψς Μακεδονομάχοι της Ημαθίας. // Elxis.org, 2016-03-19.
     Портал „Македония“         Портал „Македония