Тарамон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тарамон
Ταγαροχώρι
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Бер
Географска област Солунско поле
Надм. височина 28 m
Население 203 души (2001)

Тарамон или Терамон (на гръцки: Ταγαροχώρι, Тагарохори, катаревуса: Ταγαροχώριον, Тагарохорион, до 1926 година Ταραμήν, Ταραμών, Ταραμώνι[1]) е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Бер. Според преброяването от 2001 година Тарамон има 203 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Солунското поле, на 3 километра северно от демовия център Бер (Верия).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век селото е в Берска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Тарамонъ (Тавромунъ) живеят 60 българи християни.[2] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тарамон има 60 българи патриаршисти гъркомани.[3]

В 1910 година в Тарамон (Ταραμώνι) има 69 жители патриаршисти.[4]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Тарамон остава в Гърция. При преброяването от 1913 година в селото има 15 мъже и 12 жени.

В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Тарман като гранично българо село на българо-гръцката езикова граница:

Започвайки от североизток, за граница служи Вардар от неговото устие до вливането на Караасмак, след това новопостроеният, а не старият селски път почни наблизо до Верея (Бер) до селата Микрош и Туркохори, едното има смесено население от българи и гърци, след това, следвайки железопътната линия, стига до Няуста (Негуш), която въпреки че е български град, е напът да бъде гърцизирана, защото голяма част от жителите му говорят в семейството си гръцки. Селата Тарман и Ая Марина са български. Гръцките гранични села следователно са Плати, Палйохори, чиито жители са дошли от Кулакия, Гида, Ресна, Пископи (също известен брой български семейства), Кавашла, Ставрос, Микрос или Микровутци, Туркохори (българи и гърци), Яворница, Рупен, Няуста.[5]

След Първата световна война в 1922 година в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Тарамон е смесено местно-бежанско[6] селище с 39 бежански семейства и 151 жители бежанци.[7]

В 1953 година селото е прекръстено на Тагарохорион.[8]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

((el)) Официален сайт на дем Бер

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 145.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222-223. (на френски)
  4. Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  5. Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465-466.
  6. „Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927“, архив на оригинала от 5 декември 2012, https://archive.is/20121205104420/www.freewebs.com/onoma/veria.htm, посетен 5 декември 2012 
  7. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  8. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
     Портал „Македония“         Портал „Македония