Направо към съдържанието

Забзун

Забзун
Zabzun
— село —
41.3397° с. ш. 20.4036° и. д.
Забзун
Страна Албания
ОбластЕлбасан
ОбщинаЛибражд
Географска областГоло бърдо

Забзун (на албански: Zabzun) е село в Република Албания, община Либражд, област Елбасан.

Селото се намира в областта Голо бърдо.

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Забзун (Zabzoun) е посочено като село с 60 домакинства, като жителите му са 114 албанци мюсюлмани.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) („Македония. Етнография и статистика“) в Забзун живеят 400 души албанци мохамедани.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Забзун е чисто албанско село в Дебърската каза на Дебърския санджак със 150 къщи.[3]

През 1913 година в резултата на Балканската война Забзун влиза в границите на новосъздадената Албания.

В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от август 1930 година Забзун е отбелязано като село с 15 къщи албанци.[4]

В 1940 година Миленко Филипович пише, че Забзун е албанско село с около 180-200 къщи.[5]

До 2015 година селото е част от община Стеблево.

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 178-179.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 262.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 45. (на македонска литературна норма)
  4. Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров
  5. Филиповиħ, Миленко. С. Голо Брдо : Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима. Скопље, Штампариjа „Јужна Србиjа“, 1940. с. 36.