Долно Косоврасти
| Долно Косоврасти Долно Косоврасти | |
| — село — | |
 Село Долно Косоврасти | |
  Долно Косоврасти | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Дебър |
| Географска област | Горни Дебър |
| Надм. височина | 777 m |
| Население | 813 души (2002) |
| Пощенски код | 1250 |
| Долно Косоврасти в Общомедия | |
Долно Косоврасти (на македонска литературна норма: Долно Косоврасти; на албански: Kosovrasti i Poshtëm) е село в Северна Македония, община Дебър.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото Долно Косоврасти е разположено в областта Горни Дебър в южните склонове на планината Дешат на десния бряг на Радика преди вливането ѝ в Дебърското езеро.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Долно Косоврасти (Dolna Kostobrast) е засвидетелствано в османски дефтер от 1467 година като село в зиамета Река под властта на Карагьоз бей. Селото има 16 домакинства и антропонимията е три четвърти славянска и една четвърт албанска.[1]
В XIX век Долно Косоврасти е мияшко село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Долно Косоврасти (Cossovrasti dolno) е посочено като село с 20 домакинства, като жителите му са 71 българи.[2] Косовращани са се занимавали със златарство.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Долно Косоврасти има 600 жители българи мохамедани.[4]
Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долно Косоврасти има 216 българи християни, всички екзархисти.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Долно Косоврати е смесено село българи, помаци, албанци и турци в Дебърската каза на Дебърския санджак с 64 къщи.[6]
Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Косоврасти (Долно и Горно) има 44 български екзархийски и 126 помашки къщи.[7]
В 1915 година, по време на Първата световна война, селото е анексирано от Царство България. Към 1 март 1916 година Долно Косоврасти е част от Раичката община на българската Дебърска околия.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 813 жители.[9]
| Националност | Всичко |
| македонци | 388 |
| албанци | 4 |
| турци | 224 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 197 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Долно Косоврасти
Божин Теофилов (? – 1910), български революционер от ВМОРО (от Горно или Долно Косоврасти)- Евтим Михайлов (1866 – ?), учил в Солунската българска мъжка гимназия, в 1894 година завършил естествена история в Софийския университет (от Горно или Долно Косоврасти)[10]
- Зограф Димитър, иконописец (от Горно или Долно Косоврасти)[3]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]
Поглед на селото Долно Косоврасти и реката Радика от Горно Косоврасти
Входът към селото
Новата джамия в селото
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Caka, Eduart. Defteri i hollësishëm për zonat e dibrës i vitit 1467. Tiranë, Akademia e studimeve albanologjike instituti historisë, 2019. с. 117.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 174 – 175.
- 1 2 Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 264.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 263.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 44. (на македонска литературна норма)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ Докладъ отъ прѣдсѣдателя на дебърската тричленна комисия Ив. К. Божиновъ // 1 мартъ 1916 год. с. III. Посетен на 9 ноември 2024 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007
- ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929
| |||||||||||
