Татар Елевци
Татар Елевци Татар Елевци |
|
---|---|
— село — | |
Страна |
![]() |
Регион | Югозападен |
Община | Дебър |
Географска област | Горни Дебър |
Надм. височина | 777 m |
Население | 10 души (2002) |
Пощенски код | 1250 |
Татар Елевци в Общомедия |
Татар Елевци или Град Елевци или Турско Елевци (на македонска литературна норма: Татар Елевци) е село в Северна Македония, в Община Дебър.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Горни Дебър в южните склонове на планината Дешат на десния бряг на Радика над Дебърското езеро.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Татар Елевци е българско село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Татар Елевци е посочено като село с 15 домакинства, като жителите му са 52 българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Грат Елевци има 155 жители българи християни.[2]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Турско Елевци има 112 българи християни, всички екзархисти.[3]
При избухването на Балканската война един човек от Татар Елевци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4] Селото е посочено втори път като се казва, че при избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Елевци (Елевци и Татар Елевци) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5] След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия.
Според преброяването от 2002 година селото има 10 жители.[6]
Националност | Всичко |
македонци | 9 |
албанци | 1 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 0 |
бошняци | 0 |
други | 0 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Татар Елевци
Деспот Андонов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, майстор зидар, основно образование, 4 рота на 1 дебърска дружина, носител на кръст „За храброст“ ІV степен[7]
Иларион Бигорски, български духовник от XVIII век
Кръсто Ангелов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 1 дебърска дружина[8]
- Починали в Татар Елевци
Панче Поповски (1924 – 1944), югославски партизанин и деец на НОВМ
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 170-171.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 259.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 152-153. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 846.
- ↑ „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 37.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 30.
|