Елевци
- За Долно Елевци вижте Евла. За другото дебърско Елевци вижте Татар Елевци. За полошките села вижте Горно и Долно Йеловце.
Елевци Елевци |
|
---|---|
— село — | |
Общ изглед |
|
Страна |
![]() |
Регион | Югозападен |
Община | Вапа |
Географска област | Жупа |
Надм. височина | 1429 m |
Население | 260 души (2002) |
Елевци в Общомедия |
Елевци или Горно Елевци или Каурско Елевци (на македонска литературна норма: Елевци; на албански: Elevci ) е село в Северна Македония, в община Вапа (Център Жупа).
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Жупа в западните склонове на планината Стогово.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Елевци е село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Горно Елевци е посочено като село със 38 домакинства, като жителите му са 47 българи и 65 турци.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 Горно Елевци има 65 жители българи християни и 550 турци.[2]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Каурско Елевци има 72 българи екзархисти.[3]
Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Коджаджик-Елевци има 19 български екзархийски и 120 турски къщи.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Елевци (Елевци и Татар Елевци) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Елевци като българско село.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 260 жители турци.[7]
Църквата „Свети Димитър“ е от втората половина на XX век.[8]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Елевци
Алекса Йованович Коджа (1875 – 1943), професор, писател, общественик
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 176-177.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900. стр.260.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, р.184-185.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 846.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Дебарско-реканско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 4 март 2014 г.
|