Долгаш
Долгаш Долгаш |
|
---|---|
— село — | |
![]() общ изглед |
|
Страна |
![]() |
Регион | Югозападен |
Община | Вапа |
Географска област | Жупа |
Надм. височина | 928 m |
Население | 123 души (2002) |
Пощенски код | 1258 |
Долгаш в Общомедия |
Долгаш или Дългаш (на македонска литературна норма: Долгаш; на албански: Dollgashi) е село в Северна Македония, в Община Вапа (Център Жупа).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Жупа в западните склонове на планината Стогово.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Долгаш е българо-турско село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Долгаш е посочено като село с 6 домакинства, като жителите му са 7 турци и 14 българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Дългаш има 30 жители българи християни и 110 турци.[2]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дилгач има 24 българи екзархисти.[3]
Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Дългаш има 4 български екзархийски къщи.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 123 жители турци.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 176-177.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900. стр.261.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 845.
- ↑ „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, archived from the original on 2008-09-15, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 2007-09-13
|