Долгаш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Долгаш
Долгаш
— село —
общ изглед
общ изглед
41.4231° с. ш. 20.5875° и. д.
Долгаш
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаВапа
Географска областЖупа
Надм. височина928 m
Население123 души (2002)
Пощенски код1258
Долгаш в Общомедия

Долгаш или Дългаш (на македонска литературна норма: Долгаш; на албански: Dollgashi) е село в Северна Македония, в Община Вапа (Център Жупа).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Жупа в западните склонове на планината Стогово.

История[редактиране | редактиране на кода]

Джамия на входа на Долгаш

В XIX век Долгаш е българо-турско село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Долгаш е посочено като село с 6 домакинства, като жителите му са 7 турци и 14 българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Дългаш има 30 жители българи християни и 110 турци.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Дългач Пайковци е чисто българско село в Дебърската каза на Дебърския санджак с 3 къщи,[3] а Дългач е чисто турско село в Дебърската каза на Дебърския санджак с 18 къщи.[4]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дилгач има 24 българи екзархисти.[5]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Дългаш има 4 български екзархийски къщи.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 123 жители турци.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 176-177.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 261.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 43. (на македонска литературна норма)
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 47. (на македонска литературна норма)
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
  6. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 845.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-13