Горенци (община Вапа)
Вижте пояснителната страница за други значения на Горенци.
|
Горенци Горенци |
|
|---|---|
| — село — | |
.jpg) Изглед от Райчица |
|
  Горенци |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Вапа |
| Географска област | Жупа |
| Надм. височина | 1113 m |
| Население | 267 души (2002) |
| Пощенски код | 1258 |
| Горенци в Общомедия | |
Го̀ренци (на македонска литературна норма: Горенци; на албански: Gorenci) е село в Северна Македония, в община Вапа (Център Жупа).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Жупа в северозападните склонове на планината Стогово близо до брега на Дебърското езеро.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Горенци е българо-помашко село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Горенци е посочено като село с 60 домакинства, като жителите му са 105 помаци и 63 българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Горно и Долно Горенци има 84 жители българи християни и 350 българи мохамедани.[2]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горенци има 200 българи екзархисти.[3]
Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Горенци има 14 български екзархийски и 42 помашки къщи.[4]
При избухването на Балканската война 16 души от Горенци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5] След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия.
Църквата „Света Варвара“ е от 1926-1927 година.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 267 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 37 |
| албанци | 9 |
| турци | 221 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Горенци
Дойчин Атанасов Аврамов, македоно-одрински опълченец, 18-годишен, столар, I клас, 3 рота на 1 дебърска дружина[8] През Първата световна война награден с орден „За храброст“, IV степен.[9]- Силян Аврамов, македоно-одрински опълченец, 24-годишен, столар, II клас, 3 рота на 1 дебърска дружина, носител на сребърен медал[10]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 176-177.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 261.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 838.
- ↑ Дебарско-реканско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 4 март 2014 г. Архив на оригинала от 2013-06-20 в Wayback Machine.
- ↑ „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 12.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 592
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 13.
| |||||||||||||||||
Портал „