Долно Мелничани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Долно Мелничани
Долно Мелничани
— село —
Панорама на селото от юг
Панорама на селото от юг
Macedonia relief location map.jpg
41.5158° с. ш. 20.5736° и. д.
Долно Мелничани
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Югозападен
Община Вапа
Географска област Мала река
Надм. височина 972 m
Население (2002) 11 души
Долно Мелничани в Общомедия

Долно Мелничани (на македонска литературна норма: Долно Мелничани; на албански: Melniçani i Poshtëm) е село в Република Македония, в община Вапа (Център Жупа).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Мала река в северните склонове на планината Стогово.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Въведение Богородично“ и партизански комунистически паметник в Долно Мелничани

В XIX век Долно Мелничани е българско село в Реканска каза на Османската империя. Църквата „Въведение Богородично“ е от XIX век.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Долно Мелниче е посочено като село с 50 домакинства, като жителите му са 164 българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Долно Мелничани има 250 жители българи християни.[3]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Долне Мелничани има 38 сръбски къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долно Мелничани има 280 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[5]

На 1 ноември 1910 година сръбският владика Варнава Дебърски се опитва да посети Долно Мелничани, за да служи на храмовия празник Свети Безсребреници Козма и Дамян, но селяните не му позволяват. Вместо това службата е извършена от българския митрополит Козма Дебърски.[6]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Долно Мелничани има 33 български екзархийски и 12 патриаршистки къщи (от 1905 г.). В селото работи сръбско училище с 1 учител и 9 ученици.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 11 жители македонци.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дебарско-реканско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 4 март 2014 г.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 174-175.
  3. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900. стр.263.
  4. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  5. D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, р.184-185.
  6. Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.
  7. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 844.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


     Портал „Македония“         Портал „Македония