Кочища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в Жупа. За селото в Демир Хисар вижте Кочище. За селото в Битолско вижте Кочище (Битолско).

Кочища
Кочишта
— село —
41.4628° с. ш. 20.5914° и. д.
Кочища
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаВапа
Географска областЖупа
Надм. височина1149 m
Население0 души (2002)
Пощенски код1258
Кочища в Общомедия

Кочища (на македонска литературна норма: Кочишта; на албански: Koçishta) е село в Северна Македония, в община Вапа (Център Жупа).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Жупа в северозападните склонове на планината Стогово.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Кочища е българо-помашко село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Кочища е посочено като село с 35 домакинства, като жителите му са 40 помаци и 68 българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Кочища има 180 жители българи християни и 175 българи мохамедани.[2] Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Кочища има 5 български къщи и 15 турски.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кочища е смесено село българи, помаци, албанци и турци в Дебърската каза на Дебърския санджак с 60 къщи.[4] Същевременно Качица е чисто помашко (българомохамеданско) село в Дебърската каза на Дебърския санджак с 16 къщи.[5]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кочища има 96 българи екзархисти.[6]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Кочища има 14 български екзархийски и 30 турски къщи.[7]

При избухването на Балканската война 8 души от Кочища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Кочища като българско село.[9]

Според преброяването от 2002 година селото е без жители.[10]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Кочища
  • Вельо (Велю) Лазаров Георгиев (1869 - след 1943),[11] македоно-одрински опълченец, служи в Нестроевата рота[12] на 10-а прилепска дружина, в щаба на 3-та бригада;[13] на 1 март 1943 година като жител на Пловдив[11] подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[13]
  • Филип Христов Филипов, македоно-одрински опълченец, 23-годишен, 3 рота на 1 дебърска дружина[14] Носител на орден „За храброст“ III степен от Първата световна война.[15]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 176-177.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 261.
  3. Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 18.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 44. (на македонска литературна норма)
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 47. (на македонска литературна норма)
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
  7. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 854.
  9. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-13 
  11. а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 337.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 150.
  13. а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 338.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 781.
  15. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 602