Житинени
| Житинени Житинени | |
| — село — | |
 Житинени | |
  Житинени | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Вапа |
| Географска област | Жупа |
| Надм. височина | 994 m |
| Население | 537 души (2002) |
| Пощенски код | 1258 |
| Житинени в Общомедия | |
Житинени (на македонска литературна норма: Житинени; на албански: Zhitineni) е село в Северна Македония, в Община Вапа (Център Жупа).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Жупа в северозападните склонове на планината Стогово.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Житинени е помашко село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Житанани е посочено като село с 15 домакинства, като жителите му са 38 помаци.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Житинени има 232 жители българи мохамедани.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Житиняни е чисто помашко (българомохамеданско) село в Дебърската каза на Дебърския санджак с 60 къщи.[3]
В 1915 година, по време на Първата световна война, селото е анексирано от Царство България. Към 1 март 1916 година Житинане е част от Парешката община на българската Дебърска околия.[4]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Житиняни като българско село.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 537 жители.[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 0 |
| албанци | 1 |
| турци | 536 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 178 – 179.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 261.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 47. (на македонска литературна норма)
- ↑ Докладъ отъ прѣдсѣдателя на дебърската тричленна комисия Ив. К. Божиновъ // 1 мартъ 1916 год. с. III. Посетен на 9 ноември 2024 г.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007
| ||||||||||||||||||||
