Брощица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Брощица
Броштица
— село —
41.4919° с. ш. 20.5847° и. д.
Брощица
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаВапа
Географска областЖупа
Надм. височина1328 m
Население748 души (2002)
Пощенски код1258
Брощица в Общомедия

Брощица или Брещица (на македонска литературна норма: Броштица; на албански: Broshtica) е село в Северна Македония, в Община Вапа (Център Жупа).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Жупа в северозападните склонове на планината Стогово.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Брощица е българо-помашко село в Дебърска каза на Османската империя. Църквата „Свети Димитър“ е от 1868 година.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Брощица е посочено като село с 60 домакинства, като жителите му са 65 помаци и 106 българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Брещица има 280 жители българи християни и 600 българи мохамедани.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Брощица е смесено село българи, помаци, албанци и турци в Дебърската каза на Дебърския санджак със 116 къщи.[4]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Брошища има 240 българи екзархисти.[5]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Брощица има 36 български екзархийски и 118 помашки къщи.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Брощица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 748 жители.[8]

Националност Всичко
македонци 622
албанци 0
турци 124
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 2

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Брощица
  • Вельо Манчевски (1905-1962), югославски партизанин и деец на НОВМ
  • Даме Аврамов, македоно-одрински опълченец, 29-годишен, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина[9]
  • Кале Апостолов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 1 дебърска дружина[10]
  • Кирил Манчевски (1935 – 1974), певец

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дебарско-реканско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-06-20. Посетен на 4 март 2014 г.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 176-177.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 261.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 44. (на македонска литературна норма)
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
  6. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 831.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-13 
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 12.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 48.