Пареши
| Пареши Пареши | |
| — село — | |
 | |
  Пареши | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Вапа |
| Географска област | Жупа |
| Надм. височина | 949 m |
| Население | 0 души (2002) |
| Пощенски код | 1258 |
| Пареши в Общомедия | |
Пареши или Пареше (на македонска литературна норма: Пареши) е село в Северна Македония, в Община Вапа (Център Жупа).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Жупа в северозападните склонове на планината Стогово.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Пареши е българско село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Пареше е посочено като село с 10 домакинства, като жителите му са 26 българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Пареши има 120 жители българи християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Пареши е чисто българско село в Дебърската каза на Дебърския санджак с 30 къщи.[3]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пареше има 240 българи екзархисти.[4]
Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Пареши има 20 български екзархийски.[5]
На 12 март 1910 година е поставен основният камък на църквата „Свети Димитър“ в Пареши в присъствието на архиерейския наместник в Дебър иконом Търпе Симоновски, иконом Стефан и свещениците Арсо, Блаже и Серафим. Основен ктитор на църквата е Димитър Спасов, който дарява 20 наполеона.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 19 души от Пареши са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
Според преброяването от 2002 година селото е без жители.[8]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Пареши
Ангел Арсенов, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, зидар, I клас, 3 рота на 1 дебърска дружина[9]- Кирил Велев (Вельов) Кузманов, македоно-одрински опълченец, 24-годишен, 1 рота на 1 дебърска дружина[10] Носител на орден „За храброст“ III степен от Първата световна война.[11]
- Кръстьо Спасов (1854 - 1914), български търговец и общественик, председател на Дебърската дружба в София[12]
- Нестор Спасов Димитров, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, 3 рота на 1 дебърска дружина[10] Носител на орден „За храброст“ III степен от Първата световна война.[11]
- Филип Петков, български революционер, четник на ВМОРО.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 176-177.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 261.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 43. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 51, 21 март 1910, стр. 4.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 869.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 54.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 125.
- ↑ а б ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 602
- ↑ Парцел 68 // София помни. Посетен на 16 април 2018.
| ||||||||||||||||||||
