Пареши

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пареши
Пареши
— село —
„Свети Димитър“
„Свети Димитър“
Reliefkarte Mazedonien.png
41.4951° с. ш. 20.5561° и. д.
Пареши
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Вапа
Географска област Жупа
Надм. височина 949 m
Население 0 души (2002)
Пощенски код 1258
Пареши в Общомедия

Пареши или Пареше (на македонска литературна норма: Пареши) е село в Северна Македония, в Община Вапа (Център Жупа).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Жупа в северозападните склонове на планината Стогово.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Пареши е българско село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Пареше е посочено като село с 10 домакинства, като жителите му са 26 българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Пареши има 120 жители българи християни.[2]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пареше има 240 българи екзархисти.[3]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Пареши има 20 български екзархийски.[4]

На 12 март 1910 година е поставен основният камък на църквата „Свети Димитър“ в Пареши в присъствието на архиерейския наместник в Дебър иконом Търпе Симоновски, иконом Стефан и свещениците Арсо, Блаже и Серафим. Основен ктитор на църквата е Димитър Спасов, който дарява 20 наполеона.[5]

Според преброяването от 2002 година селото е без жители.[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Пареши
  • Flag of Bulgaria.svg Ангел Арсенов, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, зидар, I клас, 3 рота на 1 дебърска дружина[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Кирил Велев (Вельов) Кузманов, македоно-одрински опълченец, 24-годишен, 1 рота на 1 дебърска дружина[8] Носител на орден „За храброст“ III степен от Първата световна война.[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Кръстьо Спасов (1854 - 1914), български търговец и общественик, председател на Дебърската дружба в София[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Нестор Спасов Димитров, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, 3 рота на 1 дебърска дружина[11] Носител на орден „За храброст“ III степен от Първата световна война.[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Филип Петков, български революционер, четник на ВМОРО.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 176-177.
  2. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900. стр.261.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
  4. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  5. Дебърски глас, година 1, брой 51, 21 март 1910, стр. 4.
  6. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, archived from the original on 2008-09-15, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 2007-09-13 
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 54.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 125.
  9. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 602
  10. Парцел 68. // София помни. Посетен на 16 април 2018.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 125.
  12. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 602


     Портал „Македония“         Портал „Македония