Коджаджик
| Коджаджик Коџаџик | |
|---|---|
| — село — | |
 Реконструираната къща музей на Али Риза ефенди, бащата на Мустафа Кемал Ататюрк | |
  Коджаджик | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Вапа |
| Географска област | Жупа |
| Надм. височина | 1200 m |
| Население | 275 души (2002) |
| Пощенски код | 1258 |
| Коджаджик в Общомедия | |
Коджаджик (на македонска литературна норма: Коџаџик; на албански: Koxhaxhiku; на турски: Kocacık) е село в Северна Македония, в община Вапа (Център Жупа).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Жупа, в западните склонове на планината Стогово.
История[редактиране | редактиране на кода]
В местността Аджи Чорме Мехмети, на около 2 километра северозападно от селото, са открити останки от желязната епоха.
В XIX век Коджаджик е голямо турско село в Дебърска каза на Османската империя. По произход от Коджаджик е Али Ръза ефенди, бащата на турския политик Мустафа Кемал Ататюрк.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Коджеджик е посочено като село с 500 домакинства, като жителите му са 865 турци и 218 българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 г. Коджаджик има 1250 жители турци.[3] Според него
| „ | Въ Жупа, ако и да има сега само едно село арнаутско, българското население постояно напуща тоя край, защото е притѣснено отъ турцитѣ и торбешитѣ. Отъ Горно и Долно Елевци 25 кѫщи сѫ прѣселени въ Скопие, други въ Битоля и въ скоро врѣме българското население ще изчезне. Българи е имало до прѣди 30—35 год. и въ арнаутското село Баланци и въ турското Коджоджикъ, но сѫ всички избѣгали.[4] | “ |
Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Коджаджик-Елевци има 19 български екзархийски и 120 турски къщи.[5]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Коджаджик като смесено българо-турско село.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 275 жители турци.[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Спомен куќа на Ататурк во родното село на неговиот татко. // Телеграф, 2009. Посетен на 19 август 2010. Архив на оригинала от 2011-01-12 в Wayback Machine.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 176 – 177.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 261.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 91.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-13
| |||||||||||||||||
Портал „