Направо към съдържанието

Коджаджик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Коджаджик
Коџаџик
— село —
41.4425° с. ш. 20.5986° и. д.
Коджаджик
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаВапа
Географска областЖупа
Надм. височина1200 m
Население275 души (2002)
Пощенски код1258
Коджаджик в Общомедия

Коджаджик (на македонска литературна норма: Коџаџик; на албански: Koxhaxhiku; на турски: Kocacık) е село в Северна Македония, в община Вапа (Център Жупа).

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Жупа, в западните склонове на планината Стогово.

История

[редактиране | редактиране на кода]

В местността Аджи Чорме Мехмети, на около 2 километра северозападно от селото, са открити останки от желязната епоха.

Името на града преди Османска империя завоевание през 1448 или 1449 г. е било Светиград. Смята се, че името Коджаджик произлиза от „Коджадженк“, което означава голямата битка, защото войната между Скендербег и Османска империя се е състояла извън замъка.[1][2]

Според Османските записи на Тахрир Дефтер от 1520-1530 г. в Коджаджик не е имало мюсюлмани освен имама, а цялото население, с изключение на имама, е било немюсюлманско (гебран).[3]

В 1582 година Коджаджик е крепост в Дебърска каза. Жителите на село Янбория в нахията Жупа са задължени всяка година да доставят 1000 дъски и 50 греди за крепостта Коджаджик.[4]

В XIX век Коджаджик е голямо турско село в Дебърска каза на Османската империя. По произход от Коджаджик е Али Ръза ефенди, бащата на турския политик Мустафа Кемал Ататюрк.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Коджеджик е посочено като село с 500 домакинства, като жителите му са 865 турци и 218 българи.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Коджаджик има 1250 жители турци.[7] Според него

„ Въ Жупа, ако и да има сега само едно село арнаутско, българското население постояно напуща тоя край, защото е притѣснено отъ турцитѣ и торбешитѣ. Отъ Горно и Долно Елевци 25 кѫщи сѫ прѣселени въ Скопие, други въ Битоля и въ скоро врѣме българското население ще изчезне. Българи е имало до прѣди 30—35 год. и въ арнаутското село Баланци и въ турското Коджоджикъ, но сѫ всички избѣгали.[8] “

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Коджаджик е чисто турско село в Дебърската каза на Дебърския санджак с 580 къщи.[9]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Коджаджик-Елевци има 19 български екзархийски и 120 турски къщи.[10]

В 1915 година, по време на Първата световна война, селото е анексирано от Царство България. Към 1 март 1916 година Свѣтоградъ (Коджаджикъ) е част от Светоградската община на българската Дебърска околия.[11]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Коджаджик като смесено българо-турско село.[12]

Според преброяването от 2002 година селото има 275 жители турци.[13] Местното население принадлежи към групата торбеш.[14][15]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Włodzimierz, Pianka (1970). Toponomastikata na Ohridsko-Prespanskiot bazen. Institut za makedonski jazik "Krste Misirkov". s. 43. "Коџаџик е село и најбогата историја во овој крај. Тука била некогашна Турска тврдина која постоела пред крајот на I пол. од XV в. (Радониќ, Скендербег, 243). Кај Смиљаниќ (с.66) и Хаџи Васиљевиќ (Г. Дебар, 141) е запишано предание за битка меѓу Скендербег и Турците, со која е поврзана народната етимологија на селото (од "kocacenk" -Коџаџик, на Турски: голема битка)."
  2. ↑ Some sources refer to the siege occurring in 1449. Most original documents, however, only refer to it happening in 1448. See: Schmitt p. 93.
  3. ↑ 367 NUMARALI MUHÂSEBE-İ VİLÂYET-İ RÛM-İLİ DEFTERİ İLE 94 ve 1078 NUMARALI AVLONYA LİVÂSI TAHRÎR DEFTERLERİ (926-1520/937-1530) "In the 1520 and 1530 year tahrir: Dizdār, nefer 1 Kethudā, nefer 1 İmām, nefer 1 Merdān-ı kal‘a, neferan 28 Kurā 16 Mezra‘a 1 Hāne-i müslim 1 Mücerred-i müslim 1 Hāne-i gebrān (Christian) 635 Mücerred-i gebrān 67 Bīve 26 Hāsıl 47.035 According to the Tahrir defter, Kocacık and its villages were in 1530 1-Kocacık kl. 2- Gorenci 3-Pariş 4-Boroşiniçe 5-Çirnibok 6-Yukarı Papranik 7-Aşağı Papranik 8-Koçişte 9-Breştani 10-Novak 11-Aşağı Elişiçe 12-Gorna Elişiçe 13-Osolniçe 14-Porovalenik 15-Vilasik 16-Tırnovnik"
  4. ↑ Соколоски, Методија. Дервенџиството во Охридскиот санџак во втoрата половина од XVI век. Годишен зборник на Филозофскиот факултет 19, 1967, с. 173, 196.
  5. ↑ Спомен куќа на Ататурк во родното село на неговиот татко // Телеграф, 2009. Архивиран от оригинала на 12 януари 2011. Посетен на 19 август 2010.
  6. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 176 – 177.
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 261.
  8. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 91.
  9. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 47. (на македонска литературна норма)
  10. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2
  11. ↑ Докладъ отъ прѣдсѣдателя на дебърската тричленна комисия Ив. К. Божиновъ // 1 мартъ 1916 год. с. IV. Посетен на 9 ноември 2024 г.
  12. ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929
  13. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007
  14. ↑ Dikici, Ali. Türkiye'deki Balkan Muhacirleri Arasında Kaybolan Bir Topluluk: Torbeşler A Disappearing Community Among the Balkan Immigrants in Turkey: Torbeši // AVRASYA ETÜDLERİ. 2014. с. 142.
  15. ↑ Mangalakova, Tanya. Among the Torbeshi in the Republic of Macedonia
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Коджаджик&oldid=12728252“.