Направо към съдържанието

Коджаджик

Коджаджик
Коџаџик
— село —
41.4425° с. ш. 20.5986° и. д.
Коджаджик
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаВапа
Географска областЖупа
Надм. височина1200 m
Население275 души (2002)
Пощенски код1258
Коджаджик в Общомедия

Коджаджик (на македонска литературна норма: Коџаџик; на албански: Koxhaxhiku; на турски: Kocacık) е село в Северна Македония, в община Вапа (Център Жупа).

Селото е разположено в областта Жупа, в западните склонове на планината Стогово.

В местността Аджи Чорме Мехмети, на около 2 километра северозападно от селото, са открити останки от желязната епоха.

В 1582 година Коджаджик е крепост в Дебърска каза. Жителите на село Янбория в нахията Жупа са задължени всяка година да доставят 1000 дъски и 50 греди за крепостта Коджаджик.[1]

В XIX век Коджаджик е голямо турско село в Дебърска каза на Османската империя. По произход от Коджаджик е Али Ръза ефенди, бащата на турския политик Мустафа Кемал Ататюрк.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Коджеджик е посочено като село с 500 домакинства, като жителите му са 865 турци и 218 българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Коджаджик има 1250 жители турци.[4] Според него

Въ Жупа, ако и да има сега само едно село арнаутско, българското население постояно напуща тоя край, защото е притѣснено отъ турцитѣ и торбешитѣ. Отъ Горно и Долно Елевци 25 кѫщи сѫ прѣселени въ Скопие, други въ Битоля и въ скоро врѣме българското население ще изчезне. Българи е имало до прѣди 30—35 год. и въ арнаутското село Баланци и въ турското Коджоджикъ, но сѫ всички избѣгали.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Коджаджик е чисто турско село в Дебърската каза на Дебърския санджак с 580 къщи.[6]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Коджаджик-Елевци има 19 български екзархийски и 120 турски къщи.[7]

В 1915 година, по време на Първата световна война, селото е анексирано от Царство България. Към 1 март 1916 година Свѣтоградъ (Коджаджикъ) е част от Светоградската община на българската Дебърска околия.[8]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Коджаджик като смесено българо-турско село.[9]

Според преброяването от 2002 година селото има 275 жители турци.[10]

  1. Соколоски, Методија. Дервенџиството во Охридскиот санџак во втoрата половина од XVI век. Годишен зборник на Филозофскиот факултет 19, 1967, с. 173, 196.
  2. Спомен куќа на Ататурк во родното село на неговиот татко // Телеграф, 2009. Архивиран от оригинала на 2011-01-12. Посетен на 19 август 2010.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 176 – 177.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 261.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 91.
  6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 47. (на македонска литературна норма)
  7. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2
  8. Докладъ отъ прѣдсѣдателя на дебърската тричленна комисия Ив. К. Божиновъ // 1 мартъ 1916 год. с. IV. Посетен на 9 ноември 2024 г.
  9. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007