Коджаджик
| Коджаджик Коџаџик | |
| — село — | |
 | |
  Коджаджик | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Вапа |
| Географска област | Жупа |
| Надм. височина | 1200 m |
| Население | 275 души (2002) |
| Пощенски код | 1258 |
| Коджаджик в Общомедия | |
Коджаджик (на македонска литературна норма: Коџаџик; на албански: Koxhaxhiku; на турски: Kocacık) е село в Северна Македония, в община Вапа (Център Жупа).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Жупа, в западните склонове на планината Стогово.
История
[редактиране | редактиране на кода]В местността Аджи Чорме Мехмети, на около 2 километра северозападно от селото, са открити останки от желязната епоха.
В 1582 година Коджаджик е крепост в Дебърска каза. Жителите на село Янбория в нахията Жупа са задължени всяка година да доставят 1000 дъски и 50 греди за крепостта Коджаджик.[1]
В XIX век Коджаджик е голямо турско село в Дебърска каза на Османската империя. По произход от Коджаджик е Али Ръза ефенди, бащата на турския политик Мустафа Кемал Ататюрк.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Коджеджик е посочено като село с 500 домакинства, като жителите му са 865 турци и 218 българи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Коджаджик има 1250 жители турци.[4] Според него
| „ | Въ Жупа, ако и да има сега само едно село арнаутско, българското население постояно напуща тоя край, защото е притѣснено отъ турцитѣ и торбешитѣ. Отъ Горно и Долно Елевци 25 кѫщи сѫ прѣселени въ Скопие, други въ Битоля и въ скоро врѣме българското население ще изчезне. Българи е имало до прѣди 30—35 год. и въ арнаутското село Баланци и въ турското Коджоджикъ, но сѫ всички избѣгали.[5] | “ |
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Коджаджик е чисто турско село в Дебърската каза на Дебърския санджак с 580 къщи.[6]
Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Коджаджик-Елевци има 19 български екзархийски и 120 турски къщи.[7]
В 1915 година, по време на Първата световна война, селото е анексирано от Царство България. Към 1 март 1916 година Свѣтоградъ (Коджаджикъ) е част от Светоградската община на българската Дебърска околия.[8]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Коджаджик като смесено българо-турско село.[9]
Според преброяването от 2002 година селото има 275 жители турци.[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Соколоски, Методија. Дервенџиството во Охридскиот санџак во втoрата половина од XVI век. Годишен зборник на Филозофскиот факултет 19, 1967, с. 173, 196.
- ↑ Спомен куќа на Ататурк во родното село на неговиот татко // Телеграф, 2009. Архивиран от оригинала на 2011-01-12. Посетен на 19 август 2010.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 176 – 177.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 261.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 91.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 47. (на македонска литературна норма)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2
- ↑ Докладъ отъ прѣдсѣдателя на дебърската тричленна комисия Ив. К. Божиновъ // 1 мартъ 1916 год. с. IV. Посетен на 9 ноември 2024 г.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007
| ||||||||||||||||||||
