Вапа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вапа
Центар Жупа
— село —
Основно училище във Вапа
Основно училище във Вапа
Reliefkarte Mazedonien.png
41.4775° с. ш. 20.5578° и. д.
Вапа
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Вапа
Географска област Жупа
Надм. височина 750 m
Население 800 души (2002)
Пощенски код 1258
Вапа в Общомедия

Ва̀па (на македонска литературна норма: Центар Жупа; на турски: Merkez Jupa) е село в Северна Македония, център на община Вапа,

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Жупа в северозападните склонове на планината Стогово. Селото традиционно се състои от две махали – Горна и Долна Вапа.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Името на селото произхожда от думата вапа, която няма аналогия в другите славянски езици и означава вдлъбнатина, котловина. Сродна е със староиндийското vāpī, дълго блато и с литовското ùpé, река, латвийското upe, река, поток, старопруското wupyan, облак.[1]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Вапа е българско село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Горна Вапа е посочено като село с 15 домакинства, като жителите му са 47 българи, а Долна Вапа – с 15 домакинства и 43 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Горна Вапа има 116, а Долна Вапа 60 жители българи християни.[3]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вапа има 320 българи екзархисти.[4]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година във Вапа (Горна и Долна) има 32 български екзархийски къщи.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Вапа са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

В Сърбия, Югославия и Северна Македония[редактиране | редактиране на кода]

Селото се оформя като център на областта Жупа, в него се заселват много помаци от околните села и е прекръстено на Центар Жупа, тоест Център Жупа. Помаците във Вапа са с турско самосъзнание.

Според преброяването от 2002 година селото има 800 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 80
албанци 4
турци 714
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 2

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Български етимологичен речник, том 1, Българска академия на науките, Институт за български език, София, 1971, стр. 118.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 176-177.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 261.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
  5. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 833.
  7. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
     Портал „Македония“         Портал „Македония