Направо към съдържанието

Кочище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в Демир Хисар. За селото в Жупа вижте Кочища. За селото в Битолско вижте Кочище (Битолско).
Кочище
Кочиште
— село —
41.3447° с. ш. 21.1717° и. д.
Кочище
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаДемир Хисар
Географска областДемир Хисар
Надм. височина730 m
Население38 души (2002)
Пощенски код7240
МПС кодBT
Кочище в Общомедия

Кочище или Кочища (на македонска литературна норма: Кочиште) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Кочище е разположено на 730 m в Долен Демир Хисар, в североизточната част на общината, в близост до пътя свързващ градовете Демир Хисар и Крушево. Землището на Кочище е 12,1 km2, от които горите заемат най-голяма площ 820 ha, пасищата са 184 ha, а обработваемите земи 175 ha.[1]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В сиджил от 4 юли 1609 година е отбелязано, че жителите на Кочище за длъжници по заем от вакъфа на Ахмед паша в Битоля в размер на 4000 акчета при лихва от 15% процента. Гаранти за парите са всички селяни, един за друг.[2]

В XIX век Кочище е смесено българо-албанско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Кочища има 40 къщи арнаути и 16 християнски къщи.[3]

Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Кочища има 320 жители, от които българите християни са 120, а албанците мохамедани 200.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кочища е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 19 къщи.[5]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кочища има 56 българи екзархисти и 240 албанци.[6]

При избухването на Балканската война 1 човек от Кочища е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

В 1953 година селото има 284 жители.[1] В 1961 година – 274 жители, които през 1994 година намаляват на 45,[8] а според преброяването от 2002 година селото има 38 жители.[9]

Църквата в селото е „Свети Никола“, зидана от дялан камък.[1][10]

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Кочище
  • Аргир (Аргин) Иванов Божков (1882 - след 1943)[11] зидар с основно образование,[12] македоно-одрински опълченец, служил в 3-та и Нестроевата рота на 1-ва дебърска дружина;[13][12] участвал в Първата световна война с 2-ра рота на 1-ва дружина на 1-ви пехотен софийски полк;[13] на 5 март 1943 година, като жител на Битоля, подава молба за българска народна пенсия,[11] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България;[13] родом от дебърското Кочища[12] или демирхисарското Кочища[11]
  • Бехлул Реджеп, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „палил къщите и крал предмети от крушевското население по време на битката, която се случила в Крушево по време на бунта“, осъден от Апелативния наказателен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[14]
  • Вели Исмаил, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „палил къщите и крал предмети от крушевското население по време на битката, която се случила в Крушево по време на бунта“, осъден от Апелативния наказателен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[15]
  • Ибрахим Али, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „палил къщите и крал предмети от крушевското население по време на битката, която се случила в Крушево по време на бунта“, осъден на 1 година от Апелативния наказателен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[14]
  • Илия Найдов, македоно-одрински опълченец, 40-годишен, служил в 4-та и Нестроевата рота на 6-а охридска дружина[16]
  • Ислам Зейнел, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „палил къщите и крал предмети от крушевското население по време на битката, която се случила в Крушево по време на бунта“, осъден от Апелативния наказателен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[14]
  • Исмаил Иса, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „палил къщите и крал предмети от крушевското население по време на битката, която се случила в Крушево по време на бунта“, осъден от Апелативния наказателен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[15]
  • Кязим Байрам, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „палил къщите и крал предмети от крушевското население по време на битката, която се случила в Крушево по време на бунта“, осъден на 1 година от Апелативния наказателен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[17]
  • Мехмед Шериф, арестуван преди април 1904 година,[18] обвинен, че „в деня на битката, която се случила в Крушево е дръзнал да пали къщи и да плячкосва“, обвинен от Обвинителната комисия, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[19]
  • Мустафа Ибрахим, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „палил къщите и крал предмети от крушевското население по време на битката, която се случила в Крушево по време на бунта“, осъден на 1 година от Апелативния наказателен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[17]
  • Назиф Хюсеин, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „палил къщите и крал предмети от крушевското население по време на битката, която се случила в Крушево по време на бунта“, осъден от Апелативния наказателен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[15]
  • Мустафа Юсуф, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „палил къщите и крал предмети от крушевското население по време на битката, която се случила в Крушево по време на бунта“, осъден от Апелативния наказателен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[14]
  • Селим Азиз, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „палил къщите и крал предмети от крушевското население по време на битката, която се случила в Крушево по време на бунта“, осъден на 1 година от Апелативния наказателен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[17]
  • Сюлейман Ахмед, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „палил къщите и крал предмети от крушевското население по време на битката, която се случила в Крушево по време на бунта“, осъден от Апелативния наказателен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[15]
  • Тимуршах Сюлейман, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „палил къщите и крал предмети от крушевското население по време на битката, която се случила в Крушево по време на бунта“, осъден на 1 година от Апелативния наказателен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[17]
  • Хюсеин Хуршид, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „палил къщите и крал предмети от крушевското население по време на битката, която се случила в Крушево по време на бунта“, осъден на 1 година от Апелативния наказателен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[20]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. 1 2 3 Кочиште // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 19 август 2018. Посетен на 18 август 2018.
  2. ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 21.
  3. ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 24.
  4. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
  5. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 14. (на македонска литературна норма)
  6. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172 – 173. (на френски)
  7. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 854.
  8. ↑ Кочище на сайта на Община Демир Хисар
  9. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 23 февруари 2008
  10. ↑ Димитров, Никола В. Географија на населби – Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 49. (на македонска литературна норма)
  11. 1 2 3 Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 24.
  12. 1 2 3 Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 95.
  13. 1 2 3 Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 25.
  14. 1 2 3 4 Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 138. (на македонска литературна норма)
  15. 1 2 3 4 Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 139. (на македонска литературна норма)
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 477.
  17. 1 2 3 4 Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 137. (на македонска литературна норма)
  18. ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 156. (на македонска литературна норма)
  19. ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 157. (на македонска литературна норма)
  20. ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 136. (на македонска литературна норма)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кочище&oldid=12651866“.