Света (община Демир Хисар)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Света.

Света
Света
— село —
Стенопис на Светите братя Кирил и Методий от „Свети Пантелеймон“, 1913 г.
Стенопис на Светите братя Кирил и Методий от „Свети Пантелеймон“, 1913 г.
North Macedonia relief location map.jpg
41.2672° с. ш. 21.2725° и. д.
Света
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Демир Хисар
Географска област Демир Хисар
Надм. височина 671 m
Население 332 души (2002)
Пощенски код 7240
МПС код BT
Света в Общомедия

Света (на македонска литературна норма: Света) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Света се намира на левия бряг на река Църна под ридовете Пейчин рид, Църни камен, Орлоец, Горно Уво, Долно Уво и Горна чука. Селото е най-източното в община Демир Хисар, като от град Демир Хисар отстои на 10 km източно. Селото е в пролома на Църна река при излизанато на реката от областта Демир Хисар и навлизането и в Прилепско-Битолското поле. През селото преминава единствената железопътна линия свързваща Демирхисарско с останалата част на Македония. Землището на Света е 13,7 km2, от които обработваемите площи са 337 ha, пасищата заемат 359 ha, а горите 633 ha.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В местността Стари гробища или Църквище има остатъци от църква и некропол от средновековието. Намира се на 200 m югозападно от селото, където в 1970 година е изградена новата црква „Света Петка“ върху видими стари основи. В местността Широка леска има останки от селище и некропол от средните векове.[1]

Жителите на селото са преселници от Метимирци, което напуснали поради усоето и поради хилядите змии, живеещи под Зли камен.[1]

Света се споменава за пръв път в турски дефтер от 1468 година. От Света има много хайдути.[1]

В XIX век Света е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Света има 325 жители, всички българи християни.[2] Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Света има 50 български къщи и 15 турски.[3]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Света има 336 българи екзархисти.[4]

По време на Втората световна война в селото е изградено българско военно гробище.[5]

В 1953 година селото има 608 жители.[1] През 1961 година Света има 545 жители, които през 1994 намаляват на 403,[6] а според преброяването от 2002 година селото има 332 жители, всички македонци.[7]

Националност Всичко
македонци 332
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

В селото има Основно училище „Гоце Делчев“ до V отделение, филиално училище на ОУ „Гоце Делчев“ – Демир Хисар.[1]

През май 2012 година в Света се снима филмът на Столе ПоповДо балчак“ и за него в селото е изградена гара и контролен пункт на Османската империя.[1]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Откриване на военното гробище през 1942 година, на което присъстват над 5 000 души[8]
Родени в Света
  • Flag of Bulgaria.svg Ангел Неделков (1875 – 1953), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Ангеле Христов Шишковски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Велко Толев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Ралев (1875 – 1911), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Диме Костевски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Ангелев Милев, български революционер от ВМОРО[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Йове Толев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Кръсто Ангелов, македоно-одрински опълченец, 23-годишен, майстор дюлгер, 4 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Кузман Ангелов Димовски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Марко Христов Йосифовски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Николе Трайков Нункото, участник в Илинденско-Преображенското въстание[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Петко Цветков, участник в Илинденско-Преображенското въстание[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Петре Спасев Георгиевски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Спасе Стрикото, български революционер от ВМОРО, четник при Андрей Докурчев в Крушевско през 1903 година[12][13]
  • Flag of Bulgaria.svg Стойче Гьорев Велев, български революционер от ВМОРО[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Евстатий Шкорнов[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Димовски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Тренчевски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Филип Лозановски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Цветан Ангелов Згуровски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Цветан Цветковски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Света. // Мој Роден Крај. Посетен на 17 август 2018.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
  3. Киров - Майски, Никола. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, Печ. Стопанско развитие, 1935. с. 19.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
  5. ДВИА - В. Търново, ф. 39, оп. 2, а.е. 567.
  6. Света на сайта на община Демир Хисар[неработеща препратка]
  7. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  8. ДВИА - В. Търново, ф. 39, оп. 2, а.е 567, л. 43
  9. а б в г д е ж з и к л м н о Киров - Майски, Никола. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, Печ. Стопанско развитие, 1935. с. 32.
  10. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 30.
  12. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 90.
  13. Киров - Майски, Никола. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, Печ. Стопанско развитие, 1935. с. 29.
  14. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  15. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.36
     Портал „Македония“         Портал „Македония