Направо към съдържанието

Света (община Демир Хисар)

Вижте пояснителната страница за други значения на Света.

Света
Света
— село —
Стенопис на Светите братя Кирил и Методий от „Свети Пантелеймон“, 1913 г.
Стенопис на Светите братя Кирил и Методий от „Свети Пантелеймон“, 1913 г.
41.2672° с. ш. 21.2725° и. д.
Света
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаДемир Хисар
Географска областДемир Хисар
Надм. височина671 m
Население332 души (2002)
Пощенски код7240
МПС кодBT
Света в Общомедия

Света (на македонска литературна норма: Света) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.

Света се намира на левия бряг на река Църна под ридовете Пейчин рид, Църни камен, Орлоец, Горно Уво, Долно Уво и Горна чука. Селото е най-източното в община Демир Хисар, като от град Демир Хисар отстои на 10 km източно. Селото е в пролома на Църна река при излизанато на реката от областта Демир Хисар и навлизането и в Прилепско-Битолското поле. През селото преминава единствената железопътна линия свързваща Демирхисарско с останалата част на Македония. Землището на Света е 13,7 km2, от които обработваемите площи са 337 ha, пасищата заемат 359 ha, а горите 633 ha.[1]

В местността Стари гробища или Църквище има остатъци от църква и некропол от средновековието. Намира се на 200 m югозападно от селото, където в 1970 година е изградена новата црква „Света Петка“ върху видими стари основи. В местността Широка леска има останки от селище и некропол от средните векове.[1]

Жителите на селото са преселници от Метимирци, което напуснали поради усоето и поради хилядите змии, живеещи под Зли камен.[1]

Света се споменава за пръв път в турски дефтер от 1468 година. От Света има много хайдути.[1]

В XIX век Света е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Света има 325 жители, всички българи християни.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Света е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 57 къщи.[3]

Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Света има 50 български къщи и 15 турски.[4]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Света има 336 българи екзархисти.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 11 души от Света са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

По време на Втората световна война в селото е изградено българско военно гробище.[7]

В 1953 година селото има 608 жители.[1] През 1961 година Света има 545 жители, които през 1994 намаляват на 403,[8] а според преброяването от 2002 година селото има 332 жители, всички македонци.[9]

Националност Всичко
македонци 332
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

В селото има Основно училище „Гоце Делчев“ до V отделение, филиално училище на ОУ „Гоце Делчев“ – Демир Хисар.[1]

През май 2012 година в Света се снима филмът на Столе ПоповДо балчак“ и за него в селото е изградена гара и контролен пункт на Османската империя.[1]

Откриване на военното гробище през 1942 година, на което присъстват над 5 000 души[10]
Родени в Света
  • Ангел Неделков (1875 – 1953), български революционер
  • Ангеле Христов Шишковски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
  • Велко Толев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
  • Георги Ралев (1875 – 1911), български революционер
  • Диме Костевски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
  • Димитър Ангелев Милев, български революционер от ВМОРО[12]
  • Йове Толев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
  • Кръсто Ангелов, македоно-одрински опълченец, 23-годишен, майстор дюлгер, 4 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[13]
  • Кузман Ангелов Димовски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
  • Марко Христов Йосифовски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
  • Николе Трайков Нункото, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
  • Петко Цветков, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
  • Петре Спасев Георгиевски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
  • Спасе Стрикото, български революционер от ВМОРО, четник при Андрей Докурчев в Крушевско през 1903 година[14][15]
  • Стойче Гьорев Велев, български революционер от ВМОРО[16]
  • Стоян Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Евстатий Шкорнов[17]
  • Стоян Димовски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
  • Христо Тренчевски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
  • Филип Лозановски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
  • Цветан Ангелов Згуровски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
  • Цветан Цветковски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
  1. а б в г д е ж Света // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-17. Посетен на 17 август 2018.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 14. (на македонска литературна норма)
  4. Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 19.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 876.
  7. ДВИА - В. Търново, ф. 39, оп. 2, а.е. 567.
  8. Света на сайта на община Демир Хисар[неработеща препратка]
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2 февруари 2008 
  10. ДВИА - В. Търново, ф. 39, оп. 2, а.е 567, л. 43
  11. а б в г д е ж з и к л м н о Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 32.
  12. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 30.
  14. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 90.
  15. Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 29.
  16. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  17. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.36