Света (община Демир Хисар)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Света.

Света
Света
— село —
Стенопис на Светите братя Кирил и Методий от „Свети Пантелеймон“, 1913 г.
Стенопис на Светите братя Кирил и Методий от „Свети Пантелеймон“, 1913 г.
North Macedonia relief location map.jpg
41.2667° с. ш. 21.2728° и. д.
Света
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Демир Хисар
Географска област Демир Хисар
Надм. височина 671 m
Население 332 души (2002)
Пощенски код 7240
МПС код BT
Света в Общомедия

Света (на македонска литературна норма: Света) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Света се намира на левия бряг на река Църна под ридовете Пейчин рид, Църни камен, Орлоец, Горно Уво, Долно Уво и Горна чука. Селото е най-източното в община Демир Хисар, като от град Демир Хисар отстои на 10 km източно. Селото е в пролома на Църна река при излизанато на реката от областта Демир Хисар и навлизането и в Прилепско-Битолското поле. През селото преминава единствената железопътна линия свързваща Демирхисарско с останалата част на Македония. Землището на Света е 13,7 km2, от които обработваемите площи са 337 ha, пасищата заемат 359 ha, а горите 633 ha.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В местността Стари гробища или Църквище има остатъци от църква и некропол от средновековието. Намира се на 200 m югозападно от селото, където в 1970 година е изградена новата црква „Света Петка“ върху видими стари основи. В местността Широка леска има останки от селище и некропол от средните векове.[1]

Жителите на селото са преселници от Метимирци, което напуснали поради усоето и поради хилядите змии, живеещи под Зли камен.[1]

Света се споменава за пръв път в турски дефтер от 1468 година. От Света има много хайдути.[1]

В XIX век Света е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Света има 325 жители, всички българи християни.[2]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Света има 336 българи екзархисти.[3]

В 1953 година селото има 608 жители.[1] През 1961 година Света има 545 жители, които през 1994 намаляват на 403,[4] а според преброяването от 2002 година селото има 332 жители, всички македонци.[5]

Националност Всичко
македонци 332
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

В селото има Основно училище „Гоце Делчев“ до V отделение, филиално училище на ОУ „Гоце Делчев“ – Демир Хисар.[1]

През май 2012 година в Света се снима най-новият филм на Столе ПоповДо балчак“ и за него в селото е изградена гара и контролен пункт на Османската империя.[1]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Света
  • Flag of Bulgaria.svg Ангел Неделков (1875 – 1953), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Ралев (1875 – 1911), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Кръсто Ангелов, македоно-одрински опълченец, 23-годишен, майстор дюлгер, 4 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Спасе Стрикото, български революционер от ВМОРО, четник при Андрей Докурчев в Крушевско през 1903 година[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Света. // Мој Роден Крај. Посетен на 17 август 2018.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
  3. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.172-173.
  4. Света на сайта на община Демир Хисар
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 30.
  7. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.90


     Портал „Македония“         Портал „Македония