Света (община Демир Хисар)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Света.
| Света Света | |
| — село — | |
 Стенопис на Светите братя Кирил и Методий от „Свети Пантелеймон“, 1913 г. | |
  Света | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Демир Хисар |
| Географска област | Демир Хисар |
| Надм. височина | 671 m |
| Население | 332 души (2002) |
| Пощенски код | 7240 |
| МПС код | BT |
| Света в Общомедия | |
Света (на македонска литературна норма: Света) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Света се намира на левия бряг на река Църна под ридовете Пейчин рид, Църни камен, Орлоец, Горно Уво, Долно Уво и Горна чука. Селото е най-източното в община Демир Хисар, като от град Демир Хисар отстои на 10 km източно. Селото е в пролома на Църна река при излизанато на реката от областта Демир Хисар и навлизането и в Прилепско-Битолското поле. През селото преминава единствената железопътна линия свързваща Демирхисарско с останалата част на Македония. Землището на Света е 13,7 km2, от които обработваемите площи са 337 ha, пасищата заемат 359 ha, а горите 633 ha.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В местността Стари гробища или Църквище има остатъци от църква и некропол от средновековието. Намира се на 200 m югозападно от селото, където в 1970 година е изградена новата црква „Света Петка“ върху видими стари основи. В местността Широка леска има останки от селище и некропол от средните векове.[1]
Жителите на селото са преселници от Метимирци, което напуснали поради усоето и поради хилядите змии, живеещи под Зли камен.[1]
Света се споменава за пръв път в турски дефтер от 1468 година. От Света има много хайдути.[1]
В XIX век Света е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Света има 325 жители, всички българи християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Света е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 57 къщи.[3]
Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Света има 50 български къщи и 15 турски.[4]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Света има 336 българи екзархисти.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година 11 души от Света са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
По време на Втората световна война в селото е изградено българско военно гробище.[7]
В 1953 година селото има 608 жители.[1] В 1961 година Света има 545 жители, които в 1994 година намаляват на 403,[8] а според преброяването от 2002 година селото има 332 жители, всички северномакедонци.[9]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 332 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
В селото има Основно училище „Гоце Делчев“ до V отделение, филиално училище на ОУ „Гоце Делчев“ – Демир Хисар.[1]
През май 2012 година в Света се снима филмът на Столе Попов „До балчак“ и за него в селото е изградена гара и контролен пункт на Османската империя.[1]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Света
Ангел Неделков (1875 – 1953), български революционер- Ангеле Христов Шишковски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
- Велко Толев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
- Георги Ралев (1875 – 1911), български революционер
- Диме Костевски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
- Димитър Ангелев Милев, български революционер от ВМОРО[12]
- Йове Толев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
- Кръсто Ангелов, македоно-одрински опълченец, 23-годишен, майстор дюлгер, 4 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[13]
- Кузман Ангелов Димовски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
- Марко Христов Йосифовски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
- Николе Трайков (Трайчев) Нункото, участник в Илинденско-Преображенското въстание,[11] в османските документи: българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „присъединяване към българската бунтовническа организация и употреба на огнестрелно оръжие против султанската войска“, осъден от Извънредния съд на 10 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[14]
- Петко Цветков, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
- Петре Спасев Георгиевски, участник в Илинденско-Преображенското въстание,[11] в османските документи: българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „присъединяване към българската бунтовническа организация и употреба на огнестрелно оръжие против султанската войска“, осъден от Извънредния съд на 10 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[14]
- Спасе Стрикото, български революционер от ВМОРО, четник при Андрей Докурчев в Крушевско през 1903 година[15][16]
- Стойче Гьорев Велев, български революционер от ВМОРО[17]
- Стоян Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Евстатий Шкорнов[18]
- Стоян Димовски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
- Христо Тренчевски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
- Филип Лозановски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
- Цветан Ангелов Згуровски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
- Цветан Цветковски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 5 6 7 Света // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 17 август 2018. Посетен на 17 август 2018.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 14. (на македонска литературна норма)
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 19.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 876.
- ↑ ДВИА - В. Търново, ф. 39, оп. 2, а.е. 567.
- ↑ Света на сайта на община Демир Хисар[неработеща препратка]
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2 февруари 2008
- ↑ ДВИА - В. Търново, ф. 39, оп. 2, а.е 567, л. 43
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 32.
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 30.
- 1 2 Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 101. (на македонска литературна норма)
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 90.
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 29.
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.36
| ||||||||||||||
