Доленци (община Демир Хисар)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Доленци.

Доленци
Доленци
— село —
Новата църква „Света Богородица“
Новата църква „Света Богородица“
41.3153° с. ш. 21.0975° и. д.
Доленци
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаДемир Хисар
Географска областДемир Хисар
Надм. височина720 m
Население97 души (2002)
Пощенски код7244
МПС кодBT
Доленци в Общомедия

До̀ленци (на македонска литературна норма: Доленци) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Стара къща в Доленци

Доленци е планинско село в областта долен Демир Хисар, разположено на 720 m надморска височина между ридовете Задел, Кула и Осон, на пътя свързващ Демир Хисар с Кичево, на лявата страна на Църна, в северната част на общината. От Битоля е отдалечено на 45 km, от Кичево 32 km, а от Демир Хисар 17 km. Землището на Доленци е 10,6 km2, от които горите заемат площ от 561,1 ha, обработваемите семи 218,6 ha, а пасищата са 211 ha.[1]

Доленци има четири махали: Горно маало, Средсело, Долно маало и Брезощица. В селото работи училище до 5 отделение.[1] Старата църква е „Успение Богородично“, а новата гробищна църква в селото също е посветена на Света Богородица.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Доленци е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Доленци има 45 християнски къщи.[2] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Доленци има 330 жители, всички българи християни.[3]

След Илинденското въстание през лятото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[4] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Доленци има 360 българи екзархисти.[5]

В 1953 година селото има 464 жители.[1] През 1961 година Доленци има 402 жители, които през 1994 година намаляват на 150,[6] а според преброяването от 2002 година селото има 97 жители.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Доленци
  • Йон Настов Андрев, български революционер от ВМОРО[8]
  • Кузман Николов Наумов, български революционер от ВМОРО[9]
  • Кузман Траянов (1885 – ?), български революционер от ВМОРО
  • Мицко Стоянов Ангелев, български революционер от ВМОРО[8]
  • Никола Стефанов Макариев, български революционер от ВМОРО[9]
  • Петър Георгиев (1889 - 1918), с псевдоним Йеромонах Партений, убит от сърбите в Кичевско[10]
  • Ристо Дамяновски (1937 - 2021), северномакедонски военен деец
  • Сокол Кърлев, български революционер от ВМОРО[11]
  • Христо Димитриев Белев, български революционер от ВМОРО[8]
  • Цветан Търпевски, български революционер от ВМОРО, войвода на селската чета от Доленци през Илинденско-Преображенското въстание[12]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Доленци // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-20. Посетен на 20 август 2018.
  2. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 23.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
  4. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
  6. Доленци на сайта на община Демир Хисар
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2008-02-23 
  8. а б в Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  9. а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  10. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 47.
  11. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  12. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 172.