Железнец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Железнец
Железнец
— село —
Стари къщи в Железнец
Стари къщи в Железнец
Reliefkarte Mazedonien.png
41.3269° с. ш. 21.0616° и. д.
Железнец
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Демир Хисар
Географска област Демир Хисар
Надм. височина 720 m
Население 57 души (2002)
Пощенски код 7240
МПС код BT
Железнец в Общомедия

Железнец (изписване до 1945 година: Желѣзнецъ; на македонска литературна норма: Железнец) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Света Богородица“ (1852)

Селото е планинско, разположено на 720 m между две високи голи скали – Железните, в близост до изворите на Църна река, в северната част на общината. Част е от областта Горен Демир Хисар. Землището на Железнец е 12,8 km2, от които най-голяма част съставляват пасищата -547,2 ha, горите заемат 350,8 ha, а обработваемите площи 151,1 ha. В землището на Железнец се намират изворите на Църна. На-големият извор е врелото Църна дупка над селото, а в местността Горно маало има още два извора, макар и с по-малък дебит.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Брачна двойка от Железнец, 1904 г. Фото: Братя Манаки

В южната част на селото, на рида Градище са останките средновековната крепост Железнец (на гръцки Сидирокастрон).[2]

В XIX век Железнец е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Църквата „Света Богородица“ е от 1852 година.[3] Според Васил Кънчов в 90-те години Железник дава името на цялата долина - Железничка реща. Селото има 40 християнски къщи. Жителите му доскоро да отглеждали жито, продавано в Битоля и Прилеп, а сега жителите ходят по гурбет.[4] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Желѣзнецъ има 320 жители, всички българи християни.[5]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Железнец има 320 българи екзархисти.[6]

По време на Балканската война 2 души от Железнец се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

През войната селото е окупирано от сръбски части и остава в Сърбия след Междусъюзническата война.

В 1953 година селото има 398 жители. В 1961 година – 311 жители, които през 1994 намаляват на 86,[8] а според преброяването от 2002 година селото има 57 жители, всички македонци.[9]

Националност Всичко
македонци 57
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

В 2004 година цялото село е обявено за архитектурен резерват, паметник на културата.[1]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Железнец
  • Flag of Bulgaria.svg Секула Силянов, български революционер от ВМОРО[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Стойче Георгиев (1880 – ?), български революционер и емигрантски общественик
  • Flag of Bulgaria.svg Траян, български революционер от ВМОРО, войвода на селската чета от Железнец през Илинденско-Преображенското въстание[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Кьосето, български революционер от ВМОРО, четник при Йордан Пиперката през 1901 година[12]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Железнец. // Мој Роден Крај. Посетен на 17 август 2018.
  2. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 198.
  3. Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 39. (на македонска литературна норма)
  4. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 23.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 847.
  8. Железнец на сайта на Община Демир Хисар
  9. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  10. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том IV, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  11. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 171.
  12. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 101.
     Портал „Македония“         Портал „Македония