Железнец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Железнец
Железнец
— село —
Стари къщи в Железнец
Стари къщи в Железнец
North Macedonia relief location map.jpg
41.3269° с. ш. 21.0616° и. д.
Железнец
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Демир Хисар
Географска област Демир Хисар
Надм. височина 720 m
Население (2002) 57 души
Пощенски код 7240
МПС код BT
Железнец в Общомедия

Железнец (изписване до 1945 година Желѣзнецъ; на македонска литературна норма: Железнец) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Света Богородица“ (1852)

Селото е планинско, разположено на 720 m между две високи голи скали – Железните, в близост до изворите на Църна река, в северната част на общината. Част е от областта Горен Демир Хисар. Землището на Железнец е 12,8 km2, от които най-голяма част съставляват пасищата -547,2 ha, горите заемат 350,8 ha, а обработваемите площи 151,1 ha. В землището на Железнец се намират изворите на Църна. На-големият извор е врелото Църна дупка над селото, а в местността Горно маало има още два извора, макар и с по-малък дебит.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Брачна двойка от Железнец, 1904 г. Фото: Братя Манаки

В южната част на селото, на рида Градище са останките средновековната крепост Железнец (на гръцки Сидирокастрон).[2]

В XIX век Железнец е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Църквата „Света Богородица“ е от 1852 година.[3] Според Васил Кънчов в 90-те години Железник дава името на цялата долина - Железничка реща. Селото има 40 християнски къщи. Жителите му доскоро да отглеждали жито, продавано в Битоля и Прилеп, а сега жителите ходят по гурбет.[4] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Желѣзнецъ има 320 жители, всички българи християни.[5]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Железнец има 320 българи екзархисти.[6]

По време на Балканската война 2 души от Железнец се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

През войната селото е окупирано от сръбски части и остава в Сърбия след Междусъюзническата война.

В 1953 година селото има 398 жители. В 1961 година – 311 жители, които през 1994 намаляват на 86,[8] а според преброяването от 2002 година селото има 57 жители, всички македонци.[9]

Националност Всичко
македонци 57
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

В 2004 година цялото село е обявено за архитектурен резерват, паметник на културата.[1]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Железнец
  • Flag of Bulgaria.svg Стойче Георгиев (1880 – ?), български революционер и емигрантски общественик
  • Flag of Bulgaria.svg Траян, български революционер от ВМОРО, войвода на селската чета от Железнец през Илинденско-Преображенското въстание[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Кьосето, български революционер от ВМОРО, четник при Йордан Пиперката през 1901 година[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Железнец. // Мој Роден Крај. Посетен на 17 август 2018.
  2. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 198.
  3. Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 39.
  4. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 23.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
  6. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.172-173.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 847.
  8. Железнец на сайта на Община Демир Хисар
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 171.
  11. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 101.


     Портал „Македония“         Портал „Македония