Слоещица
|
Слоещица Слоештица |
|
|---|---|
| — село — | |
 „Свети Никола Топлички“ |
|
  Слоещица |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Демир Хисар |
| Географска област | Демир Хисар |
| Надм. височина | 770 m |
| Население | 221 души (2002) |
| Пощенски код | 7240, 7244 |
| МПС код | BT |
| Слоещица в Общомедия | |
Слоещица (на македонска литературна норма: Слоештица) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 770 m в Долен Демир Хисар, в източните склонове на Плакенската планина, на десния бряг на Църна. През селото текат две реки - Големата и Левата. Между селата Слоещица и Жван е разположен манастирът „Свети Никола Топлички“. Землището на селото е 21,4 km2, от които горите са 1,511 ha, обработваема земя 330 ha и пасища 269 ha. Над селото има валавици.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
В селото има две стари църкви – поствизантийската „Свети Атанасий“ и „Света Богородица“ от 1908 година,[2] както и „Свети Никола“.[1] В XIX век Слоещица е малко изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Слоещица е на хубаво място има 90 християнски къщи.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Слоещица е има 650 жители, всички българи християни.[4]
По време на Илинденското въстание селото е нападнато на 18 август 1903 година от турски аскер и башибозук. От селото са убити Богоя Иванов, Никола Талев и Стойчо Ристев, а като четници край селото загиват Мице Стоянов и Доле Ристев от Слепче.[5]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Слоещица има 720 българи екзархисти.[6]
През октомври 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Българският учител в Слоещица Дойчинов е арестуван и затворен в Прибилци.[7]
В 1961 година Слоещица има 746 жители, в 1994 година – 229,[8] а според преброяването от 2002 година селото има 221 жители македонци.[9]
| Националност | Всичко |
| македонци | 221 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
В селото има основно училище „Братя Миладиновци“ до V отделение, филиално училище на ОУ „Братя Миладиновци“ – Жван.[1]
В селото функционира художествена колония „Art Point – Gumno“, фокусирана върху изкуството, културата, грижа за околната среда и икономическия развой на горнодемирхисарския регион.[1]
В Слоещица всяка година на 28 август се провежда манифестацията „Славене на пирея“ в спомен за писателя Петре М. Андреевски.[1]
Край селото е изградена новата манастирска църква „Свети Георги“.[1]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Слоещица
Владо Поповски (1955 – 2014), политик от Северна Македония
Илия Димовски, войвода на четата от Слоещица по време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година[10]- Йордан Плевнеш (1953 -), писател от Северна Македония
- Петре Андреевски (1934 – 2006), поет и писател от Северна Македония
- Стоян Ацев, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, 3 рота на 6 охридска дружина, носител на бронзов медал[11]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Слоештица. // Мој Роден Крај. Посетен на 17 август 2018.
- ↑ Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 76.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 24.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
- ↑ Илюстрация Илинден, бр.147, стр.15
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.172-173.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 28, 7 ноември 1910, стр. 4.
- ↑ Слоещица на сайта на Община Демир Хисар
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 49.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 74.
| |||||||||||
Портал „
