Слоещица
| Слоещица Слоештица | |
|---|---|
| — село — | |
 „Свети Никола Топлички“ | |
  Слоещица | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Демир Хисар |
| Географска област | Демир Хисар |
| Надм. височина | 770 m |
| Население | 221 души (2002) |
| Пощенски код | 7240 |
| МПС код | BT |
| Слоещица в Общомедия | |
Слоещица (на македонска литературна норма: Слоештица) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 770 m в Долен Демир Хисар, в източните склонове на Плакенската планина, на десния бряг на Църна. През селото текат две реки - Големата и Левата. Между селата Слоещица и Жван е разположен манастирът „Свети Никола Топлички“. Землището на селото е 21,4 km2, от които горите са 1,511 ha, обработваема земя 330 ha и пасища 269 ha. Над селото има валавици.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
В селото има две стари църкви – поствизантийската „Свети Атанасий“ и „Света Богородица“ от 1908 година,[2] както и „Свети Никола“.[1] В XIX век Слоещица е малко изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Слоещица е на хубаво място има 90 християнски къщи.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Слоещица е има 650 жители, всички българи християни.[4]
По време на Илинденското въстание селото е нападнато на 18 август 1903 година от турски аскер и башибозук. От селото са убити Богоя Иванов, Никола Талев и Стойчо Ристев, а като четници край селото загиват Мице Стоянов и Доле Ристев от Слепче.[5]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Слоещица има 720 българи екзархисти.[6]
През октомври 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Българският учител в Слоещица Дойчинов е арестуван и затворен в Прибилци.[7]
В 1961 година Слоещица има 746 жители, в 1994 година – 229,[8] а според преброяването от 2002 година селото има 221 жители македонци.[9]
| Националност | Всичко |
| македонци | 221 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
В селото има основно училище „Братя Миладиновци“ до V отделение, филиално училище на ОУ „Братя Миладиновци“ – Жван.[1]
В селото функционира художествена колония „Арт Пойнт – Гумно“, фокусирана върху изкуството, културата, грижа за околната среда и икономическия развой на горнодемирхисарския регион.[1]
В Слоещица всяка година на 28 август се провежда манифестацията „Славене на пирея“ в спомен за писателя Петре М. Андреевски.[1]
Край селото е изградена новата манастирска църква „Свети Георги“.[1]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Слоещица
Ангеле Милошов Попов, български революционер, деец на ВМОРО[10]
Владо Поповски (1955 – 2014), политик от Северна Македония- Иван Мицев Божинов, български революционер, деец на ВМОРО[11]
- Илия Димовски, войвода на четата от Слоещица по време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година[12]
- Йордан Плевнеш (р. 1953), северномакедонси писател
- Йоше Петрев Мегленов, български революционер, деец на ВМОРО[13]
- Павле Стойков Тренчев, български революционер, деец на ВМОРО[14]
- Петре Андреевски (1934 – 2006), поет и писател от Северна Македония
- Петре Сиянов Кочов, български революционер, деец на ВМОРО[15]
- Силян Цветанов Селвиов, български революционер, деец на ВМОРО[14]
- Стоян Ацев, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, 3 рота на 6 охридска дружина, носител на бронзов медал[16]
- Танаско Милошов Попов, български революционер, деец на ВМОРО[10]
- Тодор Милошов Попов, български революционер, деец на ВМОРО[10]
- Толе Гогиев Митрев, български революционер, деец на ВМОРО[13]
- Мице Велянов Мравев, български революционер, деец на ВМОРО[13]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Слоештица. // Мој Роден Крај. Посетен на 17 август 2018.
- ↑ Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 76. (на македонска литературна норма)
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 24.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
- ↑ Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание. // Илюстрация Илиндень 7 (147). Илинденска организация, Априлъ 1943. с. 15.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 28, 7 ноември 1910, стр. 4.
- ↑ Слоещица на сайта на Община Демир Хисар
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-12-28
- ↑ а б в Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 49.
- ↑ а б в Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том IV, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том II, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 74.
| ||||||||||||||
Портал „