Слоещица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Слоещица
Слоештица
— село —
„Свети Никола Топлички“
Свети Никола Топлички
North Macedonia relief location map.jpg
41.2667° с. ш. 21.0781° и. д.
Слоещица
СтранаFlag of Macedonia.svg Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаДемир Хисар
Географска областДемир Хисар
Надм. височина770 m
Население221 души (2002)
Пощенски код7240
МПС кодBT
Слоещица в Общомедия

Слоещица (на македонска литературна норма: Слоештица) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 770 m в Долен Демир Хисар, в източните склонове на Плакенската планина, на десния бряг на Църна. През селото текат две реки - Големата и Левата. Между селата Слоещица и Жван е разположен манастирът „Свети Никола Топлички“. Землището на селото е 21,4 km2, от които горите са 1,511 ha, обработваема земя 330 ha и пасища 269 ha. Над селото има валавици.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Света Богородица

В селото има две стари църкви – поствизантийската „Свети Атанасий“ и „Света Богородица“ от 1908 година,[2] както и „Свети Никола“.[1] В XIX век Слоещица е малко изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Слоещица е на хубаво място има 90 християнски къщи.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Слоещица е има 650 жители, всички българи християни.[4]

По време на Илинденското въстание селото е нападнато на 18 август 1903 година от турски аскер и башибозук. От селото са убити Богоя Иванов, Никола Талев и Стойчо Ристев, а като четници край селото загиват Мице Стоянов и Доле Ристев от Слепче.[5]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Слоещица има 720 българи екзархисти.[6]

През октомври 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Българският учител в Слоещица Дойчинов е арестуван и затворен в Прибилци.[7]

В 1961 година Слоещица има 746 жители, в 1994 година – 229,[8] а според преброяването от 2002 година селото има 221 жители македонци.[9]

Националност Всичко
македонци 221
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

В селото има основно училище „Братя Миладиновци“ до V отделение, филиално училище на ОУ „Братя Миладиновци“ – Жван.[1]

В селото функционира художествена колония „Арт Пойнт – Гумно“, фокусирана върху изкуството, културата, грижа за околната среда и икономическия развой на горнодемирхисарския регион.[1]

В Слоещица всяка година на 28 август се провежда манифестацията „Славене на пирея“ в спомен за писателя Петре М. Андреевски.[1]

Край селото е изградена новата манастирска църква „Свети Георги“.[1]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Слоещица
  • Flag of Bulgaria.svg Ангеле Милошов Попов, български революционер, деец на ВМОРО[10]
  • Flag of Macedonia.svg Владо Поповски (1955 – 2014), политик от Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Мицев Божинов, български революционер, деец на ВМОРО[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Димовски, войвода на четата от Слоещица по време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година[12]
  • Flag of Macedonia.svg Йордан Плевнеш (р. 1953), северномакедонси писател
  • Flag of Bulgaria.svg Йоше Петрев Мегленов, български революционер, деец на ВМОРО[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Павле Стойков Тренчев, български революционер, деец на ВМОРО[14]
  • Flag of Macedonia.svg Петре Андреевски (1934 – 2006), поет и писател от Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Петре Сиянов Кочов, български революционер, деец на ВМОРО[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Силян Цветанов Селвиов, български революционер, деец на ВМОРО[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Ацев, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, 3 рота на 6 охридска дружина, носител на бронзов медал[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Танаско Милошов Попов, български революционер, деец на ВМОРО[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Милошов Попов, български революционер, деец на ВМОРО[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Толе Гогиев Митрев, български революционер, деец на ВМОРО[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Мице Велянов Мравев, български революционер, деец на ВМОРО[13]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Слоештица. // Мој Роден Крај. Посетен на 17 август 2018.
  2. Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 76. (на македонска литературна норма)
  3. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 24.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
  5. Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание. // Илюстрация Илиндень 7 (147). Илинденска организация, Априлъ 1943. с. 15.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
  7. Дебърски глас, година 2, брой 28, 7 ноември 1910, стр. 4.
  8. Слоещица на сайта на Община Демир Хисар
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-12-28 
  10. а б в Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  11. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  12. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 49.
  13. а б в Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  14. а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том IV, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  15. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том II, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 74.