Слоещица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Слоещица
Слоештица
— село —
„Свети Никола Топлички“
Свети Никола Топлички
North Macedonia relief location map.jpg
41.2664° с. ш. 21.0769° и. д.
Слоещица
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Демир Хисар
Географска област Демир Хисар
Надм. височина 770 m
Население 221 души (2002)
Пощенски код 7240
МПС код BT
Слоещица в Общомедия

Слоещица (на македонска литературна норма: Слоештица) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 770 m в Долен Демир Хисар, в източните склонове на Плакенската планина, на десния бряг на Църна. През селото текат две реки - Големата и Левата. Между селата Слоещица и Жван е разположен манастирът „Свети Никола Топлички“. Землището на селото е 21,4 km2, от които горите са 1,511 ha, обработваема земя 330 ha и пасища 269 ha. Над селото има валавици.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Света Богородица

В селото има две стари църкви – поствизантийската „Свети Атанасий“ и „Света Богородица“ от 1908 година,[2] както и „Свети Никола“.[1] В XIX век Слоещица е малко изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Слоещица е на хубаво място има 90 християнски къщи.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Слоещица е има 650 жители, всички българи християни.[4]

По време на Илинденското въстание селото е нападнато на 18 август 1903 година от турски аскер и башибозук. От селото са убити Богоя Иванов, Никола Талев и Стойчо Ристев, а като четници край селото загиват Мице Стоянов и Доле Ристев от Слепче.[5]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Слоещица има 720 българи екзархисти.[6]

През октомври 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Българският учител в Слоещица Дойчинов е арестуван и затворен в Прибилци.[7]

В 1961 година Слоещица има 746 жители, в 1994 година – 229,[8] а според преброяването от 2002 година селото има 221 жители македонци.[9]

Националност Всичко
македонци 221
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

В селото има основно училище „Братя Миладиновци“ до V отделение, филиално училище на ОУ „Братя Миладиновци“ – Жван.[1]

В селото функционира художествена колония „Art Point – Gumno“, фокусирана върху изкуството, културата, грижа за околната среда и икономическия развой на горнодемирхисарския регион.[1]

В Слоещица всяка година на 28 август се провежда манифестацията „Славене на пирея“ в спомен за писателя Петре М. Андреевски.[1]

Край селото е изградена новата манастирска църква „Свети Георги“.[1]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Слоещица
  • Flag of North Macedonia.svg Владо Поповски (1955 – 2014), политик от Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Димовски, войвода на четата от Слоещица по време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година[10]
  • Flag of North Macedonia.svg Йордан Плевнеш (1953 -), писател от Северна Македония
  • Flag of North Macedonia.svg Петре Андреевски (1934 – 2006), поет и писател от Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Ацев, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, 3 рота на 6 охридска дружина, носител на бронзов медал[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Слоештица. // Мој Роден Крај. Посетен на 17 август 2018.
  2. Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 76.
  3. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 24.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
  5. Илюстрация Илинден, бр.147, стр.15
  6. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.172-173.
  7. Дебърски глас, година 2, брой 28, 7 ноември 1910, стр. 4.
  8. Слоещица на сайта на Община Демир Хисар
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 49.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 74.
     Портал „Македония“         Портал „Македония