Смилево
Тази статия е за селото в Република Македония. За квартала на Сандански, България, вижте Смилово.
| Смилево Смилево |
|
|---|---|
| — село — | |
 Смилево
|
|
| Страна |  Република Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Демир Хисар |
| Географска област | Гяваткол |
| Надм. височина | 880 m |
| Население (2002) | 321 души |
| Пощенски код | 7202 |
| МПС код | BT |
| Смилево в Общомедия | |
Смѝлево (на македонска литературна норма: Смилево) е село в югозападния дял на Република Македония, част от община Демир Хисар.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в крайната южна част на територията на община Демир Хисар, в югоизточните склонове на планината Бигла в областта Гяватокол. Селото е с надморска височина от 880 метра. От пътя Демир Хисар – Битоля селото е отдалечено на девет километра. Землището му е 16,4 кв.км, от които 1,400 ха гори, 113 ха пасища и 104 ха обработваема земя.[1]
Смилево се дели на следните махали: Горна, Долна, Кецкари, Ковачи, Стара, Смилевци и Геневци.[2]
В Смилево има две църкви - „Свети Димитър“ и „Свети Георги“. В селото има основно училище, паметник на родения в него Даме Груев, както и на комунистическата съпротива от времето на Втората световна война. В селото работи и къща-музей на Смилевския конгрес на ВМОРО, в който има и етнографска експозиция. Край Смилево в Бигла е разположен Смилевският манастир „Свети Петър“, който дълги години е културно средище на околните села - Метимир, Боище, Гопеш. В края на XIX век манастирското училище е преместено в смилевската църква „Свети Георги“.
История[редактиране | редактиране на кода]
Най-ранните писмени сведения за Смилево са от османотурски данъчен регистър от 1468 година, според който то е разделено между двама господари. Селото наброява 68 домакинства плюс едно вдовишко домакинство и трима неженени. Един от жителите е свещеник, няколко са ковачи, а един е кожухар.[3]
Според протоколи на Битолския съд през 1608 година селото взима заем от 1500 акчета с лихва 225 акчета от вакъфа на Ахмед паша в Битоля. През същата година други четирима жители - Милко Дойчин и Степан, Михаил и Стоян Никле, взимат заем от 1000 акчета с лихва 15 акчета от същия вакъф.[4] В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Манастир (Битоля) от 1611 - 1612 година селото е отбелязано под името Исмилева само със 7 джизие ханета (домакинства)[5].
Смята се, че около средата на ХVІІІ век в Смилево се заселват около 600 семейства мияци, преселили се от Дебърско. Като първи преселници-мияци се сочат Аврам Касотовски от Лазарополе, Ристе Граматиковски и други. Според преданията преди заселването на мияците селото е бърсяшко - известно като Старо Смилево, което било постепенно погълнато от новото мияшко село. Пришълците успяват за откупят селото от наследниците на бея, владеещ правото върху него. Новите заселници са предимно овцевъди.[6] Традиционно смилевчани се прехранват и с гурбет, като зидари. През ХІХ и първата половина на ХХ век печалбарите най-често заминават в различни части на Македония и извън нея на тайфи (дружини).
През 1879 година в Смилево се открива българско начално училище, включващо и забавачка, а през 1892 година - и девическо училище[7]. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Смилово (Smilovo) е посочено като в каза Ресен с 310 домакинства и 900 жители българи.[8]
Селото е в Битолска каза. През 90-те години на XIX век Васил Кънчов отбелязва, че жителите му са дюлгери и хлебари.[9] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Смилево има 2 200 души жители българи християни[10].
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Смилево има 2 500 българи екзархисти и функционират основно и прогимназиално българско училище.[11]
След 1893 година жителите на Смилево се включват активно в борбата на ВМОРО и селото се превръща в един от главните опорни пунктове на организацията. Между 17 и 24 април 1903 година в Смилево се провежда Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг на ВМОРО. Основанията за избор на Смилево за място на конгреса Христо Силянов определя по следния начин:
| „ | Прикътано в гостоприемната Бигла и снабдено със здрави каменни сгради, то имаше всички преимущества, от гледище на сигурност и на удобства. Но нещо по-сигурно от стратегичните позиции на селото представляваха самите негови жители. Без преувеличение, смилевци спадат към най-хубавия физически тип и въплощават ония расови добродетели на македонската българщина, без които би бил немислим илинденския подвиг.[12] | “ |
По време на Илинденското въстание над Смилево се намира Главния щаб на въстаниците в Битолски окръг. От 22 юли до 14 август 1903 година селото е свободно. На 14 август турски войски влизат в Смилево и в продължение на три дни го разграбват, като го опожаряват, избиват 42-ма души, изнасилват повече от 40 жени[13].
На 27 август 1906 година Смилево е нападнато от 180 души съединени гръцки андартски чети, между които четата на Константинос Гутас, и местни турци от селата Обедник, Рамна, Кажани, в резултат на което са убити 15 души, от които 3 жени, ранени са трима, а десетина къщи са напълно изгорени[14].
В 1912 година Смилево е окупирано от сръбски войски по време на Балканската война и след Междусъюзническата е присъединено към Сърбия, по-късно Югославия.
След Втората световна война, през която селото за кратко е освободено и присъединено съм България, смилевчани масово мигрират към големите градове. В 1961 година селото има 1 158 жители, а в 1994 година броят им се е намалил на 384 жители.[15] Според преброяването от 2002 година селото има 321 жители македонци.[16]
От 2004 година в селото работи Мемореален музей.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
От Смилево е големият български зографски и резбарски род Дуковци.[17]
- Родени в Смилево
Атанас Делев (1883 - ?), български революционер- Атанас Димитров, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, 1 рота на 10 прилепска дружина, ранен на 7 ноември 1912 г., носител на кръст „За храброст“ IV степен[18]
- Атанас Фиданов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, ученик във френски колеж, 2 рота на 9 велешка дружина[19]
- Васил Павлев (Павлов), четник на ВМРО[20].
- Васил Христов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 4 битолска дружина[21]
- Велян Гурджев (1876 - ?), български революционер
- Велян Илиев (1878 - 1903), български революционер
- Велян (Вилиям) Петров, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, нестроева рота на 6 охридска дружина[22]
- Георги Груев, български революционер и общественик
- Георги Чуранов, български революционер
- Гино Чуранов, български резбар
- Григор Кочов, македоно-одрински опълченец, 27-годишен, четата на Коста Попето, 4 рота на 10 прилепска дружина, ранен на 17 юни 1913 г.[23]
- Григор Поппавлов Попов, български строител и войвода на селска чета през Илинденско-Преображенското въстание[24]
- Даме Груев (1871 - 1906), български революционер
- Дамян Велев, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, студент по медицина, щаб на 4 битолска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[25]
- Дамян Касапов (1877 - ?), български революционер
- Дамян К. Новев, македоно-одрински опълченец, щаб на 1 бригада[26]
- Дамян Мисков (1874 - ?), деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
- Димитър Аврамов (1888 - 1925), български комунист, македоно-одрински опълченец
- Димитър Цветков (? - 1949), български офицер, горянин
- Димитър Стоянов, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, 3 рота на 6 охридска дружина[27]
- Димитър Тръпков Кромидаров, деец на ВМОРО, войвода на чета от 27 души, участвала в сраженията край Смилево.[28]
- Донка Ушлинова (1880 - 1936), българска революционерка и военна деятелка
- Елена Георгиева Чуранова, българска просветна деятелка, дъщеря на Георги Чуранов
- Иван Стоянов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 4 битолска дружина[29]
- Козма Георгиев, български просветен деец
- Кочо Петрев Груйоски, български революционер, войвода на чета от 27 души по време на Илинденско-Преображенското въстание,[30] като негов секретар е Велян Гурджев[31]
- Кочо Стойчев, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО, щаб на 5 одринска дружина[32]
- Кузе Димов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 8 костурска дружина[33]
- Наум Попов, македоно-одрински опълченец, 36-годишен, партизанска рота на Никола Лефтеров, 4 рота на 10 пролепска дружина[34]
- Павел Кръстев (1871 - 1941), български революционер
- Пере Жебчев, деец на ВМОРО, четник при Парашкев Цветков, войвода на чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, участвала в сраженията край Смилево.[35]
- Сотир Божков, македоно-одрински опълченец, щаб на 1 бригада на МОО[36]
- Тома Милев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 серска дружина[37]
- Тома Павлов (Павлев) - Камбанчето (? - 1931), български революционер от ВМРО, четник при Петър Костов през 1923, починал в София[38]
- Трайче Танев (? - 1904), ресенски селски войвода на ВМОРО
- Христо Фиданов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 серска дружина, кръст „За храброст“ IV степен[19]
- Цвятко Данов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 8 костурска дружина, убит при връх Радкова скала на 22 юни 1913 г.[39]
- Други
- Данче Чолака, през Илинденско-Преображенското въстание на 12 юли 1903 година с четата си участва в сражението при Смилево, Битолско.[40]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Христо Силянов за началото на Илинденското въстание в Смилево
- Христо Силянов за превземането на Смилево на 14 август 1903 г.
- Нанев, Сотир. Македония 1941, глава за Смилево
- Елена Георгиева Чуранова - "Народен календар от село Смилево (Битолско) - обичаи, обреди и песни", публикувано в сп. "Македонски преглед"; год. VI, кн. 4, София 1931 година
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Смилево
- ↑ Намичев, Петар. Руралната архитектура во Jугозападна Македониjа од ХІХ-от и почетокот на ХХ-от век, Скопje 2005, с.23, бел. 23. / Vernacular architecture in the Soutwest Macedonia from the 19th and early 20th century, Skopje 2005, p. 23.
- ↑ Цветкова, Бистра А. Село Смилево, Битолско в националнореволюционното движение, София 2015, с. 10-11.
- ↑ Цветкова, Бистра А. Село Смилево, Битолско в националнореволюционното движение, София 2015, с. 12.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 180-181
- ↑ Цветкова, Бистра А. Село Смилево, Битолско в националнореволюционното движение, София 2015, с. 12-13, 31. Сред фамилиите, приемани през ХХ век като потомци на бърсяците, са Димовци, Коруновци, Толевци, Лозановци, Ристевци, Талевци, Търневци, Сековци и Темелковци.
- ↑ Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия,1878-1913, София 1982, с. 70-71
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.86-87.
- ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 25.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, с. 238
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.174-175.
- ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, т. I, София 1933, с. 238
- ↑ Македония и Одринско (1893-1903). Мемоар на Вътрешната организация, 1904, с. 191-192
- ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, т. II, София 1943, с. 223
- ↑ Смилево
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 297.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 213.
- ↑ а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 742.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов [1]
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 762.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 556.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 382.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр.137.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 196.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 519. Възможно да е идентичен с Дамян Наумов Касапов, служил също в щаба на 1 бригада.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 669.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 86.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 671.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 37.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 38.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 661.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 236.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 581.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 55.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 96.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 438.
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.49
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 200.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 42.
| Населени места в община Демир Хисар |  |
|
|---|---|---|
| Демир Хисар | Бабино | Базерник | Бараково | Белче | Боище | Брезово | Вардино | Велмевци | Вирово | Големо Илино | Граище | Доленци | Единаковци | Жван | Железнец | Журче | Загориче | Зашле | Кочище | Кутретино | Лесково | Мало Илино | Мренога | Ново село | Обедник | Прибилци | Радово | Ракитница | Растойца | Света | Сладуево | Слепче | Слоещица | Смилево | Сопотница | Стругово | Сухо гърло | Суходол | Утово | Церово | ||
Портал „
