Смилево
Тази статия е за селото в Северна Македония. За квартала на Сандански, България, вижте Смилово.
|
Смилево Смилево |
|
|---|---|
| — село — | |
 Музеят в Смилево |
|
  Смилево |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Демир Хисар |
| Географска област | Гяваткол |
| Надм. височина | 880 m |
| Население | 321 души (2002) |
| Пощенски код | 7202 |
| МПС код | BT |
| Смилево в Общомедия | |
Смѝлево (на македонска литературна норма: Смилево) е село в югозападния дял на Северна Македония, част от община Демир Хисар.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в крайната южна част на територията на община Демир Хисар, в югоизточните склонове на планината Бигла в областта Гяватокол. Селото е с надморска височина от 880 m. От пътя Демир Хисар – Битоля селото е отдалечено на 9 km. Землището му е 16,4 km2, от които 1,400 ha гори, 113 ha пасища и 104 ha обработваема земя.[1][2]
Смилево се дели на следните махали: Горна, Долна, Кецкари, Ковачи, Стара, Смилевци и Геневци.[3]
В Смилево има две църкви стари – „Свети Димитър“ и централната селска „Свети Георги“, както и гробищната „Свети Георги“ и параклисите „Света Неделя“ и „Света Петка“.[2] Край Смилево в Бигла е разположен Смилевският манастир „Свети Петър и Павел“, който дълги години е културно средище на околните села – Метимир, Боище, Гопеш. В края на XIX век манастирското училище е преместено в смилевската църква „Свети Георги“. Манастирът е възстановен в 80-те години на XX век.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Най-ранните писмени сведения за Смилево са от османотурски данъчен регистър от 1468 година, според който то е разделено между двама господари. Селото наброява 68 домакинства плюс едно вдовишко домакинство и трима неженени. Един от жителите е свещеник, няколко са ковачи, а един е кожухар.[4]
Според протоколи на Битолския съд през 1608 година селото взима заем от 1500 акчета с лихва 225 акчета от вакъфа на Ахмед паша в Битоля. През същата година други четирима жители – Милко Дойчин и Степан, Михаил и Стоян Никле, взимат заем от 1000 акчета с лихва 15 акчета от същия вакъф.[5] В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Манастир (Битоля) от 1611 – 1612 година селото е отбелязано под името Исмилева само със 7 джизие ханета (домакинства)[6].
Смята се, че около средата на ХVІІІ век в Смилево се заселват около 600 семейства мияци, преселили се от Дебърско. Като първи преселници-мияци се сочат Аврам Касотовски от Лазарополе, Ристе Граматиковски и други. Според преданията преди заселването на мияците селото е бърсяшко – известно като Старо Смилево, което било постепенно погълнато от новото мияшко село. Пришълците успяват за откупят селото от наследниците на бея, владеещ правото върху него. Новите заселници са предимно овцевъди.[7] Традиционно смилевчани се прехранват и с гурбет, като зидари. През ХІХ и първата половина на ХХ век печалбарите най-често заминават в различни части на Македония и извън нея на тайфи (дружини). Смилевските зидари печалбари си имат таен говор.[8]
През 1879 година в Смилево се открива българско начално училище, включващо и забавачка, а през 1892 година – и девическо училище[9]. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Смилово (Smilovo) е посочено като в каза Ресен с 310 домакинства и 900 жители българи.[10]
Селото е в Битолска каза. През 90-те години на XIX век Васил Кънчов отбелязва, че жителите му са дюлгери и хлебари.[11] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Смилево има 2200 души жители българи християни[12].
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Смилево има 2500 българи екзархисти и функционират основно и прогимназиално българско училище.[13]
След 1893 година жителите на Смилево се включват активно в борбата на ВМОРО и селото се превръща в един от главните опорни пунктове на организацията. Между 17 и 24 април 1903 година в Смилево се провежда Смилевският конгрес на Битолския революционен окръг на ВМОРО. Основанията за избор на Смилево за място на конгреса Христо Силянов определя по следния начин:
| „ | Прикътано в гостоприемната Бигла и снабдено със здрави каменни сгради, то имаше всички преимущества, от гледище на сигурност и на удобства. Но нещо по-сигурно от стратегичните позиции на селото представляваха самите негови жители. Без преувеличение, смилевци спадат към най-хубавия физически тип и въплощават ония расови добродетели на македонската българщина, без които би бил немислим илинденския подвиг.[14] | “ |
По време на Илинденското въстание над Смилево се намира Главния щаб на въстаниците в Битолски окръг. От 22 юли до 14 август 1903 година селото е свободно. На 14 август турски войски влизат в Смилево и в продължение на три дни го разграбват, като го опожаряват, избиват 42-ма души, изнасилват повече от 40 жени[15].
На 27 август 1906 година Смилево е нападнато от 180 души съединени гръцки андартски чети, между които четата на Константинос Гутас, и местни турци от селата Обедник, Рамна, Кажани, в резултат на което са убити 15 души, от които 3 жени, ранени са трима, а десетина къщи са напълно изгорени[16].
В 1912 година Смилево е окупирано от сръбски войски по време на Балканската война и след Междусъюзническата е присъединено към Сърбия, по-късно Югославия.
След Втората световна война, през която селото за кратко е освободено и присъединено съм България, смилевчани масово мигрират към големите градове. В 1961 година селото има 1158 жители, а в 1994 година броят им се е намалил на 384 жители.[17] Според преброяването от 2002 година селото има 321 жители македонци.[18] В 1963 година в селото е изграден паметник на Даме Груев.[2] В Смилево работи ОУ „Даме Груев“.[2]
| Националност | Всичко |
| македонци | 321 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
От 2004 година в селото работи Мемореален музей, посветен на Смилевския конгрес, който има и етнографска експозиция.[2]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Смилево
Атанас Делев (1883 – ?), български революционер- Атанас Димитров, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, 1 рота на 10 прилепска дружина, ранен на 7 ноември 1912 г., носител на кръст „За храброст“ IV степен[19]
- Атанас Фиданов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, ученик във френски колеж, 2 рота на 9 велешка дружина[20]
- Васил Павлев (Павлов), четник на ВМРО[21].
- Васил Христов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 4 битолска дружина[22]
- Велян Гурджев (1876 – ?), български революционер
- Велян Дамев, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, студент-медик, шаб на 4 битолска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[23]
- Велян Илиев (1878 – 1903), български революционер
- Велян (Вилиям) Петров, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, нестроева рота на 6 охридска дружина[24]
- Георги Груев, български революционер и общественик
- Георги Чуранов, български революционер
- Гино Чуранов, български резбар
- Григор Кочов, македоно-одрински опълченец, 27-годишен, четата на Коста Попето, 4 рота на 10 прилепска дружина, ранен на 17 юни 1913 г.[25]
- Григор Поппавлов Попов, български строител и войвода на селска чета през Илинденско-Преображенското въстание[26]
- Даме Груев (1871 – 1906), български революционер
- Дамян Велев, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, студент по медицина, щаб на 4 битолска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[27]
- Дамян Касапов (1877 – ?), български революционер
- Дамян К. Новев, македоно-одрински опълченец, щаб на 1 бригада[28]
- Дамян Мисков (1874 – ?), деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
- Димитър Аврамов (1888 – 1925), български комунист, македоно-одрински опълченец
- Димитър Цветков (? – 1949), български офицер, горянин
- Димитър Стоянов, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, 3 рота на 6 охридска дружина[29]
- Димитър Тръпков Кромидаров, деец на ВМОРО, войвода на чета от 27 души, участвала в сраженията край Смилево.[30]
- Донка Ушлинова (1880 – 1936), българска революционерка и военна деятелка
- Дуко Дельов, български резбар
- Елена Цветкова (1893 – 1971), българска просветна деятелка, дъщеря на Георги Чуранов
- Иван Стоянов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 4 битолска дружина[31]
Йован Кочанковски (р. 1931), историк от Северна Македония- Козма Георгиев, български просветен деец
- Кочо Петрев Груйоски, български революционер, войвода на чета от 27 души по време на Илинденско-Преображенското въстание,[32] като негов секретар е Велян Гурджев[33]
- Кочо Стойчев, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО, щаб на 5 одринска дружина[34]
- Кузе Димов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 8 костурска дружина[35]
- Наум Попов, македоно-одрински опълченец, 36-годишен, партизанска рота на Никола Лефтеров, 4 рота на 10 пролепска дружина[36]
- Павел Кръстев (1871 – 1941), български революционер
- Павел Танасков, български резбар
- Пере Жебчев, деец на ВМОРО, четник при Парашкев Цветков, войвода на чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, участвала в сраженията край Смилево.[37]
- Симеон Силяновски (р. 1942), северномакедонски художник
- Сотир Божков, македоно-одрински опълченец, щаб на 1 бригада на МОО[38]
- Тома Милев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 серска дружина[39]
- Тома Павлов (Павлев) – Камбанчето (? – 1931), български революционер от ВМРО, четник при Петър Костов през 1923, починал в София[40]
- Томе Груевски (р. 1949), учен от Северна Македония
- Трайче Танев (? – 1904), ресенски селски войвода на ВМОРО
- Христо Фиданов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 серска дружина, кръст „За храброст“ IV степен[20]
- Цвятко Данов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 8 костурска дружина, убит при връх Радкова скала на 22 юни 1913 г.[41]
- Други
- Данче Чолака, през Илинденско-Преображенското въстание на 12 юли 1903 година с четата си участва в сражението при Смилево, Битолско.[42]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Христо Силянов за началото на Илинденското въстание в Смилево
- Христо Силянов за превземането на Смилево на 14 август 1903 г.
- Нанев, Сотир. Македония 1941, глава за Смилево
- Чуранова, Ел. Народенъ календаръ отъ село Смилево (Битолско) – обичаи, обреди и пѣсни. // Македонски прегледъ VI (4). София, 1931.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Смилево
- ↑ а б в г д е Смилево. // Мој Роден Крај. Посетен на 17 август 2018.
- ↑ Намичев, Петар. Руралната архитектура во Jугозападна Македониjа од ХІХ-от и почетокот на ХХ-от век, Скопje 2005, с.23, бел. 23. / Vernacular architecture in the Soutwest Macedonia from the 19th and early 20th century, Skopje 2005, p. 23.
- ↑ Цветкова, Бистра А. Село Смилево, Битолско в националнореволюционното движение, София 2015, с. 10 – 11.
- ↑ Цветкова, Бистра А. Село Смилево, Битолско в националнореволюционното движение, София 2015, с. 12.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 180 – 181
- ↑ Цветкова, Бистра А. Село Смилево, Битолско в националнореволюционното движение, София 2015, с. 12 – 13, 31. Сред фамилиите, приемани през ХХ век като потомци на бърсяците, са Димовци, Коруновци, Толевци, Лозановци, Ристевци, Талевци, Търневци, Сековци и Темелковци.
- ↑ Константинов, Душко Хр. Таен јазик на смилевски печалбари. // Прилози I. Битола. с. 27.
- ↑ Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия,1878 – 1913, София 1982, с. 70 – 71
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.86 – 87.
- ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 25.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, с. 238
- ↑ D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, р.174 – 175.
- ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, т. I, София 1933, с. 238
- ↑ Македония и Одринско (1893 – 1903). Мемоар на Вътрешната организация, 1904, с. 191 – 192
- ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, т. II, София 1943, с. 223
- ↑ Смилево
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 213.
- ↑ а б „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 742.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 762.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 196.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 556.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 382.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр.137.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 196.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 519. Възможно да е идентичен с Дамян Наумов Касапов, служил също в щаба на 1 бригада.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 669.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 86.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 671.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 37.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 38.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 661.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 236.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 581.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 55.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 96.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 438.
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.49
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 200.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 42.
| |||||||||||
Портал „
