Смилево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Северна Македония. За квартала на Сандански, България, вижте Смилово.

Смилево
Смилево
— село —
Музеят в Смилево
Музеят в Смилево
North Macedonia relief location map.jpg
41.155° с. ш. 21.1111° и. д.
Смилево
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Демир Хисар
Географска област Гяваткол
Надм. височина 880 m
Население (2002) 321 души
Пощенски код 7202
МПС код BT
Смилево в Общомедия

Смѝлево (на македонска литературна норма: Смилево) е село в югозападния дял на Северна Македония, част от община Демир Хисар.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в крайната южна част на територията на община Демир Хисар, в югоизточните склонове на планината Бигла в областта Гяватокол. Селото е с надморска височина от 880 m. От пътя Демир ХисарБитоля селото е отдалечено на 9 km. Землището му е 16,4 km2, от които 1,400 ha гори, 113 ha пасища и 104 ha обработваема земя.[1][2]

Смилево се дели на следните махали: Горна, Долна, Кецкари, Ковачи, Стара, Смилевци и Геневци.[3]

В Смилево има две църкви стари – „Свети Димитър“ и централната селска „Свети Георги“, както и гробищната „Свети Георги“ и параклисите „Света Неделя“ и „Света Петка“.[2] Край Смилево в Бигла е разположен Смилевският манастир „Свети Петър и Павел“, който дълги години е културно средище на околните села – Метимир, Боище, Гопеш. В края на XIX век манастирското училище е преместено в смилевската църква „Свети Георги“. Манастирът е възстановен в 80-те години на XX век.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Смилево в началото на XX век

Най-ранните писмени сведения за Смилево са от османотурски данъчен регистър от 1468 година, според който то е разделено между двама господари. Селото наброява 68 домакинства плюс едно вдовишко домакинство и трима неженени. Един от жителите е свещеник, няколко са ковачи, а един е кожухар.[4]

Според протоколи на Битолския съд през 1608 година селото взима заем от 1500 акчета с лихва 225 акчета от вакъфа на Ахмед паша в Битоля. През същата година други четирима жители – Милко Дойчин и Степан, Михаил и Стоян Никле, взимат заем от 1000 акчета с лихва 15 акчета от същия вакъф.[5] В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Манастир (Битоля) от 1611 – 1612 година селото е отбелязано под името Исмилева само със 7 джизие ханета (домакинства)[6].

Селяни от Смилево в началото на XX век. Фотография от архива на Стефанос Драгумис с надпис: „От дебърския Галичник до Смилево, жените носят такава носия“
Селянин от Смилево в 1905 година. Фото: Братя Манаки

Смята се, че около средата на ХVІІІ век в Смилево се заселват около 600 семейства мияци, преселили се от Дебърско. Като първи преселници-мияци се сочат Аврам Касотовски от Лазарополе, Ристе Граматиковски и други. Според преданията преди заселването на мияците селото е бърсяшко – известно като Старо Смилево, което било постепенно погълнато от новото мияшко село. Пришълците успяват за откупят селото от наследниците на бея, владеещ правото върху него. Новите заселници са предимно овцевъди.[7] Традиционно смилевчани се прехранват и с гурбет, като зидари. През ХІХ и първата половина на ХХ век печалбарите най-често заминават в различни части на Македония и извън нея на тайфи (дружини). Смилевските зидари печалбари си имат таен говор.[8]

През 1879 година в Смилево се открива българско начално училище, включващо и забавачка, а през 1892 година – и девическо училище[9]. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Смилово (Smilovo) е посочено като в каза Ресен с 310 домакинства и 900 жители българи.[10]

Селото е в Битолска каза. През 90-те години на XIX век Васил Кънчов отбелязва, че жителите му са дюлгери и хлебари.[11] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Смилево има 2200 души жители българи християни[12].

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Смилево има 2500 българи екзархисти и функционират основно и прогимназиално българско училище.[13]

След 1893 година жителите на Смилево се включват активно в борбата на ВМОРО и селото се превръща в един от главните опорни пунктове на организацията. Между 17 и 24 април 1903 година в Смилево се провежда Смилевският конгрес на Битолския революционен окръг на ВМОРО. Основанията за избор на Смилево за място на конгреса Христо Силянов определя по следния начин:

Прикътано в гостоприемната Бигла и снабдено със здрави каменни сгради, то имаше всички преимущества, от гледище на сигурност и на удобства. Но нещо по-сигурно от стратегичните позиции на селото представляваха самите негови жители. Без преувеличение, смилевци спадат към най-хубавия физически тип и въплощават ония расови добродетели на македонската българщина, без които би бил немислим илинденския подвиг.[14]

По време на Илинденското въстание над Смилево се намира Главния щаб на въстаниците в Битолски окръг. От 22 юли до 14 август 1903 година селото е свободно. На 14 август турски войски влизат в Смилево и в продължение на три дни го разграбват, като го опожаряват, избиват 42-ма души, изнасилват повече от 40 жени[15].

На 27 август 1906 година Смилево е нападнато от 180 души съединени гръцки андартски чети, между които четата на Константинос Гутас, и местни турци от селата Обедник, Рамна, Кажани, в резултат на което са убити 15 души, от които 3 жени, ранени са трима, а десетина къщи са напълно изгорени[16].

В 1912 година Смилево е окупирано от сръбски войски по време на Балканската война и след Междусъюзническата е присъединено към Сърбия, по-късно Югославия.

След Втората световна война, през която селото за кратко е освободено и присъединено съм България, смилевчани масово мигрират към големите градове. В 1961 година селото има 1158 жители, а в 1994 година броят им се е намалил на 384 жители.[17] Според преброяването от 2002 година селото има 321 жители македонци.[18] В 1963 година в селото е изграден паметник на Даме Груев.[2] В Смилево работи ОУ „Даме Груев“.[2]

Националност Всичко
македонци 321
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

От 2004 година в селото работи Мемореален музей, посветен на Смилевския конгрес, който има и етнографска експозиция.[2]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Донка Ушлинова
Български свещеник от Смилево, 1895 г. Фото Вацлав Велебни
Родени в Смилево
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Делев (1883 – ?), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Димитров, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, 1 рота на 10 прилепска дружина, ранен на 7 ноември 1912 г., носител на кръст „За храброст“ IV степен[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Фиданов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, ученик във френски колеж, 2 рота на 9 велешка дружина[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Павлев (Павлов), четник на ВМРО[21].
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Христов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 4 битолска дружина[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Велян Гурджев (1876 – ?), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Велян Дамев, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, студент-медик, шаб на 4 битолска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[23]
  • Flag of Bulgaria.svg Велян Илиев (1878 – 1903), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Велян (Вилиям) Петров, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, нестроева рота на 6 охридска дружина[24]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Груев, български революционер и общественик
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Чуранов, български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Гино Чуранов, български резбар
  • Flag of Bulgaria.svg Григор Кочов, македоно-одрински опълченец, 27-годишен, четата на Коста Попето, 4 рота на 10 прилепска дружина, ранен на 17 юни 1913 г.[25]
  • Flag of Bulgaria.svg Григор Поппавлов Попов, български строител и войвода на селска чета през Илинденско-Преображенското въстание[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Даме Груев (1871 – 1906), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Дамян Велев, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, студент по медицина, щаб на 4 битолска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Дамян Касапов (1877 – ?), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Дамян К. Новев, македоно-одрински опълченец, щаб на 1 бригада[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Дамян Мисков (1874 – ?), деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Аврамов (1888 – 1925), български комунист, македоно-одрински опълченец
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Цветков (? – 1949), български офицер, горянин
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Стоянов, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, 3 рота на 6 охридска дружина[29]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Тръпков Кромидаров, деец на ВМОРО, войвода на чета от 27 души, участвала в сраженията край Смилево.[30]
  • Flag of Bulgaria.svg Донка Ушлинова (1880 – 1936), българска революционерка и военна деятелка
  • Flag of Bulgaria.svg Дуко Дельов, български резбар
  • Flag of Bulgaria.svg Елена Цветкова (1893 – 1971), българска просветна деятелка, дъщеря на Георги Чуранов
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Стоянов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 4 битолска дружина[31]
  • Flag of North Macedonia.svg Йован Кочанковски (р. 1931), историк от Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Козма Георгиев, български просветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Кочо Петрев Груйоски, български революционер, войвода на чета от 27 души по време на Илинденско-Преображенското въстание,[32] като негов секретар е Велян Гурджев[33]
  • Flag of Bulgaria.svg Кочо Стойчев, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО, щаб на 5 одринска дружина[34]
  • Flag of Bulgaria.svg Кузе Димов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 8 костурска дружина[35]
  • Flag of Bulgaria.svg Наум Попов, македоно-одрински опълченец, 36-годишен, партизанска рота на Никола Лефтеров, 4 рота на 10 пролепска дружина[36]
  • Flag of Bulgaria.svg Павел Кръстев (1871 – 1941), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Павел Танасков, български резбар
  • Flag of Bulgaria.svg Пере Жебчев, деец на ВМОРО, четник при Парашкев Цветков, войвода на чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, участвала в сраженията край Смилево.[37]
  • Flag of North Macedonia.svg Симеон Силяновски (р. 1942), северномакедонски художник
  • Flag of Bulgaria.svg Сотир Божков, македоно-одрински опълченец, щаб на 1 бригада на МОО[38]
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Милев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 серска дружина[39]
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Павлов (Павлев) – Камбанчето (? – 1931), български революционер от ВМРО, четник при Петър Костов през 1923, починал в София[40]
  • Flag of North Macedonia.svg Томе Груевски (р. 1949), учен от Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Трайче Танев (? – 1904), ресенски селски войвода на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Фиданов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 серска дружина, кръст „За храброст“ IV степен[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Цвятко Данов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 8 костурска дружина, убит при връх Радкова скала на 22 юни 1913 г.[41]
Други
  • Flag of Bulgaria.svg Данче Чолака, през Илинденско-Преображенското въстание на 12 юли 1903 година с четата си участва в сражението при Смилево, Битолско.[42]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Смилево
  2. а б в г д е Смилево. // Мој Роден Крај. Посетен на 17 август 2018.
  3. Намичев, Петар. Руралната архитектура во Jугозападна Македониjа од ХІХ-от и почетокот на ХХ-от век, Скопje 2005, с.23, бел. 23. / Vernacular architecture in the Soutwest Macedonia from the 19th and early 20th century, Skopje 2005, p. 23.
  4. Цветкова, Бистра А. Село Смилево, Битолско в националнореволюционното движение, София 2015, с. 10 – 11.
  5. Цветкова, Бистра А. Село Смилево, Битолско в националнореволюционното движение, София 2015, с. 12.
  6. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 180 – 181
  7. Цветкова, Бистра А. Село Смилево, Битолско в националнореволюционното движение, София 2015, с. 12 – 13, 31. Сред фамилиите, приемани през ХХ век като потомци на бърсяците, са Димовци, Коруновци, Толевци, Лозановци, Ристевци, Талевци, Търневци, Сековци и Темелковци.
  8. Константинов, Душко Хр. Таен јазик на смилевски печалбари. // Прилози I. Битола. с. 27.
  9. Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия,1878 – 1913, София 1982, с. 70 – 71
  10. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.86 – 87.
  11. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 25.
  12. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, с. 238
  13. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, р.174 – 175.
  14. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, т. I, София 1933, с. 238
  15. Македония и Одринско (1893 – 1903). Мемоар на Вътрешната организация, 1904, с. 191 – 192
  16. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, т. II, София 1943, с. 223
  17. Смилево
  18. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  19. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 213.
  20. а б „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 742.
  21. Спомени на Георги Попхристов
  22. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 762.
  23. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 196.
  24. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 556.
  25. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 382.
  26. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр.137.
  27. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 196.
  28. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 519. Възможно да е идентичен с Дамян Наумов Касапов, служил също в щаба на 1 бригада.
  29. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 669.
  30. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 86.
  31. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 671.
  32. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 37.
  33. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 38.
  34. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 661.
  35. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 236.
  36. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 581.
  37. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 55.
  38. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 96.
  39. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 438.
  40. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.49
  41. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 200.
  42. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 42.
     Портал „Македония“         Портал „Македония