Смилево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Смилево
Macedonia relief location map.jpg
41.155° с. ш. 21.1111° и. д.
Смилево
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Пелагонийски
Община Демир Хисар
Географска област Гяваткол
Надм. височина 880 m
Население (2002) 321 души
МПС код BT

Смѝлево (на македонска литературна норма: Смилево) е село в югозападния дял на Република Македония, част от Община Демир Хисар.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в крайната южна част на територията на община Демир Хисар, в югоизточните склонове на планината Бигла в областта Гяватокол. Селото е с надморска височина от 880 метра. От пътя Демир Хисар – Битоля селото е отдалечено на девет километра. Землището му е 16,4 кв.км, от които 1,400 ха гори, 113 ха пасища и 104 ха обработваема земя.[1]

Смилево се дели на следните махали: Горна, Долна, Кецкари, Ковачи, Стара, Смилевци и Геневци.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Най-ранните писмени сведения за Смилево са от османотурски данъчен регистър от 1468 година, според който то е разделено между двама господари. Селото наброява 68 домакинства плюс едно вдовишко домакинство и трима неженени. Един от жителите е свещеник, няколко са ковачи, а един е кожухар. [3]

Според протоколи на Битолския съд през 1608 година селото взима заем от 1500 акчета с лихва 225 акчета от вакъфа на Ахмед паша в Битоля. През същата година други четирима жители - Милко Дойчин и Степан, Михаил и Стоян Никле, взимат заем от 1000 акчета с лихва 15 акчета от същия вакъф.[4] В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Манастир (Битоля) от 1611-1612 година селото е отбелязано под името Исмилева само със 7 джизие ханета (домакинства)[5].

Смилево в началото на 20 век.

Смята се, че около средата на ХVІІІ век в Смилево се заселват около 600 семейства мияци, преселили се от Дебърско. Като първи преселници-мияци се сочат Аврам Касотовски от Лазарополе, Ристе Граматиковски и други. Според преданията преди заселването на мияците селото е бърсяшко - известно като Старо Смилево, което било постепенно погълнато от новото мияшко село. Пришълците успяват за откупят селото от наследниците на бея, владеещ правото върху него. Новите заселници са предимно овцевъди.[6] Традиционно смилевчани се прехранват и с гурбет, като зидари. През ХІХ и първата половина на ХХ век печалбарите най-често заминават в различни части на Македония и извън нея на тайфи (дружини).

Селяни от Смилево в началото на 20 век. Фотография от архива на Стефанос Драгумис с надпис: „От дебърския Галичник до Смилево, жените носят такава носия“

През 1879 година в Смилево се открива българско начално училище, включващо и забавачка, а през 1892 година - и девическо училище[7]. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Смилово (Smilovo) е посочено като в каза Ресен с 310 домакинства и 900 жители българи.[8]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Смилево има 2 200 души жители българи християни[9].

В началото на 20 век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Смилево има 2 500 българи екзархисти и функционират основно и прогимназиално българско училище.[10]

След 1893 година жителите на Смилево се включват активно в борбата на ВМОРО и селото се превръща в един от главните опорни пунктове на организацията. Между 17 и 24 април 1903 година в Смилево се провежда Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг на ВМОРО. Основанията за избор на Смилево за място на конгреса Христо Силянов определя по следния начин:

„ Прикътано в гостоприемната Бигла и снабдено със здрави каменни сгради, то имаше всички преимущества, от гледище на сигурност и на удобства. Но нещо по-сигурно от стратегичните позиции на селото представляваха самите негови жители. Без преувеличение, смилевци спадат към най-хубавия физически тип и въплощават ония расови добродетели на македонската българщина, без които би бил немислим илинденския подвиг.[11] “

По време на Илинденското въстание над Смилево се намира Главния щаб на въстаниците в Битолски окръг. От 22 юли до 14 август 1903 година селото е свободно. На 14 август турски войски влизат в Смилево и в продължение на три дни го разграбват, като го опожаряват, избиват 42-ма души, изнасилват повече от 40 жени[12].

На 27 август 1906 година Смилево е нападнато от 180 души съединени гръцки андартски чети, между които четата на Константинос Гутас, и местни турци от селата Обедник, Рамна, Кажани, в резултат на което са убити 15 души, от които 3 жени, ранени са трима, а десетина къщи са напълно изгорени[13].

В 1912 година Смилево е окупирано от сръбски войски по време на Балканската война и след Междусъюзническата е присъединено към Сърбия, по-късно Югославия.

След Втората световна война, през която селото за кратко е освободено и присъединено съм България, смилевчани масово мигрират към големите градове. В 1961 година селото има 1 158 жители, а в 1994 година броят им се е намалил на 384 жители.[14] Според преброяването от 2002 година селото има 321 жители македонци.[15]

Смилево днес[редактиране | редактиране на кода]

В Смилево има две църкви - „Свети Димитър“ и „Свети Георги“. В селото има основно училище, паметник на родения в него Даме Груев, както и на комунистическата съпротива от времето на Втората световна война. В селото работи и къща-музей на Смилевския конгрес на ВМОРО, в който има и етнографска експозиция.

Край Смилево в Бигла е разположен смилевският манастир „Свети Петър“, който дълги години е културно средище на околните села - Метимир, Боище, Гопеш. В края на 19 век манастирското училище е преместено в смилевската църква „Свети Георги“.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Донка Ушлинова
Български свещеник от Смилево, 1895 г. Фото Вацлав Велебни

От Смилево е големият български зогравски и резбарски род Дуковци.[16]

Родени в Смилево
  • България Атанас Делев (1883 - ?), български революционер
  • България Атанас Димитров, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, 1 рота на 10 прилепска дружина, ранен на 7 ноември 1912 г., носител на кръст „За храброст“ IV степен[17]
  • България Атанас Фиданов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, ученик във френски колеж, 2 рота на 9 велешка дружина[18]
  • България Васил Павлев (Павлов), четник на ВМРО[19].
  • България Васил Христов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 4 битолска дружина[20]
  • България Велян Гурджев (1876 - ?), български революционер
  • България Велян Илиев (1878 - 1903), български революционер
  • България Велян (Вилиям) Петров, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, нестроева рота на 6 охридска дружина[21]
  • България Георги Груев, български революционер и общественик
  • България Георги Чуранов, български революционер
  • България Гино Чуранов, български резбар
  • България Григор Кочов, македоно-одрински опълченец, 27-годишен, четата на Коста Попето, 4 рота на 10 прилепска дружина, ранен на 17 юни 1913 г.[22]
  • България Григор Поппавлов Попов, български строител и войвода на селска чета през Илинденско-Преображенското въстание[23]
  • България Даме Груев (1871 - 1906), български революционер
  • България Дамян Велев, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, студент по медицина, щаб на 4 битолска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[24]
  • България Дамян Касапов (1877 - ?), български революционер
  • България Дамян К. Новев, македоно-одрински опълченец, щаб на 1 бригада[25]
  • България Дамян Мисков (1874 - ?), деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
  • България Димитър Аврамов (1888 - 1925), български комунист, македоно-одрински опълченец
  • България Димитър Цветков (? - 1949), български офицер, горянин
  • България Димитър Стоянов, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, 3 рота на 6 охридска дружина[26]
  • България Димитър Тръпков Кромидаров, деец на ВМОРО, войвода на чета от 27 души, участвала в сраженията край Смилево.[27]
  • България Донка Ушлинова (1880 - 1936), българска революционерка и военна деятелка
  • България Елена Георгиева Чуранова, българска просветна деятелка, дъщеря на Георги Чуранов
  • България Иван Стоянов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 4 битолска дружина[28]
  • България Козма Георгиев, български просветен деец
  • България Кочо Петрев Груйоски, български революционер, войвода на чета от 27 души по време на Илинденско-Преображенското въстание,[29] като негов секретар е Велян Гурджев[30]
  • България Кочо Стойчев, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО, щаб на 5 одринска дружина[31]
  • България Кузе Димов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 8 костурска дружина[32]
  • България Наум Попов, македоно-одрински опълченец, 36-годишен, партизанска рота на Никола Лефтеров, 4 рота на 10 пролепска дружина[33]
  • България Павел Кръстев (1871 - 1941), български революционер
  • България Пере Жебчев, деец на ВМОРО, четник при Парашкев Цветков, войвода на чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, участвала в сраженията край Смилево.[34]
  • България Сотир Божков, македоно-одрински опълченец, щаб на 1 бригада на МОО[35]
  • България Тома Милев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 серска дружина[36]
  • България Тома Павлов (Павлев) - Камбанчето (? - 1931), български революционер от ВМРО, четник при Петър Костов през 1923, починал в София[37]
  • България Трайче Танев (? - 1904), ресенски селски войвода на ВМОРО
  • България Христо Фиданов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 серска дружина, кръст „За храброст“ IV степен[18]
  • България Цвятко Данов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 8 костурска дружина, убит при връх Радкова скала на 22 юни 1913 г.[38]
Други
  • България Данче Чолака, през Илинденско-Преображенското въстание на 12 юли 1903 година с четата си участва в сражението при Смилево, Битолско.[39]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Смилево
  2. ↑ Намичев, Петар. Руралната архитектура во Jугозападна Македониjа од ХІХ-от и почетокот на ХХ-от век, Скопje 2005, с.23, бел. 23. / Vernacular architecture in the Soutwest Macedonia from the 19th and early 20th century, Skopje 2005, p. 23.
  3. ↑ Цветкова, Бистра А. Село Смилево, Битолско в националнореволюционното движение, София 2015, с. 10-11.
  4. ↑ Цветкова, Бистра А. Село Смилево, Битолско в националнореволюционното движение, София 2015, с. 12.
  5. ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 180-181
  6. ↑ Цветкова, Бистра А. Село Смилево, Битолско в националнореволюционното движение, София 2015, с. 12-13, 31. Сред фамилиите, приемани през ХХ век като потомци на бърсяците, са Димовци, Коруновци, Толевци, Лозановци, Ристевци, Талевци, Търневци, Сековци и Темелковци.
  7. ↑ Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия ,1878-1913, София 1982, с. 70-71
  8. ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.86-87.
  9. ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, с. 238
  10. ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.174-175.
  11. ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, т. I, София 1933, с. 238
  12. ↑ Македония и Одринско (1893-1903). Мемоар на Вътрешната организация, 1904, с. 191-192
  13. ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, т. II, София 1943, с. 223
  14. ↑ Смилево
  15. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  16. ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 297.
  17. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 213.
  18. ↑ а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 742.
  19. ↑ Спомени на Георги Попхристов [1]
  20. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 762.
  21. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 556.
  22. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 382.
  23. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр.137.
  24. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 196.
  25. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 519. Възможно да е идентичен с Дамян Наумов Касапов, служил също в щаба на 1 бригада.
  26. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 669.
  27. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 86.
  28. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 671.
  29. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 37.
  30. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 38.
  31. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 661.
  32. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 236.
  33. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 581.
  34. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 55.
  35. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 96.
  36. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 438.
  37. ↑ Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.49
  38. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 200.
  39. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 42.


Населени места в община Демир Хисар Coat of arms of Demir Hisar Municipality, Macedonia.svg
Демир Хисар | Бабино | Базерник | Бараково | Белче | Боище | Брезово | Вардино | Велмевци | Вирово | Големо Илино | Граище | Доленци | Единаковци | Жван | Железнец | Журче | Загориче | Зашле | Кочище | Кутретино | Лесково | Мало Илино | Мренога | Ново село | Обедник | Прибилци | Радово | Ракитница | Растойца | Света | Сладуево | Слепче | Слоещица | Смилево | Сопотница | Стругово | Сухо гърло | Суходол | Утово | Церово
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Смилево&oldid=7465299“.