Смилево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Смилево
Macedonia relief location map.jpg
41.155° с. ш. 21.1111° и. д.
Смилево
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Пелагонийски
Община Демир Хисар
Географска област Гяваткол
Надм. височина 880 m
Население (2002) 321 души
МПС код BT

Смѝлево (на македонска литературна норма: Смилево) е село в югозападния дял на Република Македония, част от Община Демир Хисар.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в крайната южна част на територията на община Демир Хисар, в югоизточните склонове на планината Бигла в областта Гяватокол. Селото е с надморска височина от 880 метра. От пътя Демир ХисарБитоля селото е отдалечено на девет километра. Землището му е 16,4 кв.км, от които 1,400 ха гори, 113 ха пасища и 104 ха обработваема земя.[1]

Смилево се дели на следните махали: Горна, Долна, Кецкари, Ковачи, Стара, Смилевци и Геневци.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Най-ранните писмени сведения за Смилево са от османотурски данъчен регистър от 1468 година, според който то е разделено между двама господари. Селото наброява 68 домакинства плюс едно вдовишко домакинство и трима неженени. Един от жителите е свещеник, няколко са ковачи, а един е кожухар. [3]

Според протоколи на Битолския съд през 1608 година селото взима заем от 1500 акчета с лихва 225 акчета от вакъфа на Ахмед паша в Битоля. През същата година други четирима жители - Милко Дойчин и Степан, Михаил и Стоян Никле, взимат заем от 1000 акчета с лихва 15 акчета от същия вакъф.[4] В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Манастир (Битоля) от 1611-1612 година селото е отбелязано под името Исмилева само със 7 джизие ханета (домакинства)[5].

Смилево в началото на 20 век.

Смята се, че около средата на ХVІІІ век в Смилево се заселват около 600 семейства мияци, преселили се от Дебърско. Като първи преселници-мияци се сочат Аврам Касотовски от Лазарополе, Ристе Граматиковски и други. Според преданията преди заселването на мияците селото е бърсяшко - известно като Старо Смилево, което било постепенно погълнато от новото мияшко село. Пришълците успяват за откупят селото от наследниците на бея, владеещ правото върху него. Новите заселници са предимно овцевъди.[6] Традиционно смилевчани се прехранват и с гурбет, като зидари. През ХІХ и първата половина на ХХ век печалбарите най-често заминават в различни части на Македония и извън нея на тайфи (дружини).

Селяни от Смилево в началото на 20 век. Фотография от архива на Стефанос Драгумис с надпис: „От дебърския Галичник до Смилево, жените носят такава носия“

През 1879 година в Смилево се открива българско начално училище, включващо и забавачка, а през 1892 година - и девическо училище[7]. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Смилово (Smilovo) е посочено като в каза Ресен с 310 домакинства и 900 жители българи.[8]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Смилево има 2 200 души жители българи християни[9].

В началото на 20 век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Смилево има 2 500 българи екзархисти и функционират основно и прогимназиално българско училище.[10]

След 1893 година жителите на Смилево се включват активно в борбата на ВМОРО и селото се превръща в един от главните опорни пунктове на организацията. Между 17 и 24 април 1903 година в Смилево се провежда Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг на ВМОРО. Основанията за избор на Смилево за място на конгреса Христо Силянов определя по следния начин:

Прикътано в гостоприемната Бигла и снабдено със здрави каменни сгради, то имаше всички преимущества, от гледище на сигурност и на удобства. Но нещо по-сигурно от стратегичните позиции на селото представляваха самите негови жители. Без преувеличение, смилевци спадат към най-хубавия физически тип и въплощават ония расови добродетели на македонската българщина, без които би бил немислим илинденския подвиг.[11]

По време на Илинденското въстание над Смилево се намира Главния щаб на въстаниците в Битолски окръг. От 22 юли до 14 август 1903 година селото е свободно. На 14 август турски войски влизат в Смилево и в продължение на три дни го разграбват, като го опожаряват, избиват 42-ма души, изнасилват повече от 40 жени[12].

На 27 август 1906 година Смилево е нападнато от 180 души съединени гръцки андартски чети, между които четата на Константинос Гутас, и местни турци от селата Обедник, Рамна, Кажани, в резултат на което са убити 15 души, от които 3 жени, ранени са трима, а десетина къщи са напълно изгорени[13].

В 1912 година Смилево е окупирано от сръбски войски по време на Балканската война и след Междусъюзническата е присъединено към Сърбия, по-късно Югославия.

След Втората световна война, през която селото за кратко е освободено и присъединено съм България, смилевчани масово мигрират към големите градове. В 1961 година селото има 1 158 жители, а в 1994 година броят им се е намалил на 384 жители.[14] Според преброяването от 2002 година селото има 321 жители македонци.[15]

Смилево днес[редактиране | редактиране на кода]

В Смилево има две църкви - „Свети Димитър“ и „Свети Георги“. В селото има основно училище, паметик на родения в него Даме Груев, както и на комунистическата съпротива от времето на Втората световна война. В селото работи и къща-музей на Смилевския конгрес на ВМОРО, в който има и етнографска експозиция.

Край Смилево в Бигла е разположен смилевският манастир „Свети Петър“, който дълги години е културно средище на околните села - Метимир, Боище, Гопеш. В края на 19 век манастирското училище е преместено в смилевската църква „Свети Георги“.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Донка Ушлинова

От Смилево е големият български зографски и резбарски род Дуковци.[16]

Родени в Смилево
  • България Атанас Делев (1883 - ?), български революционер
  • България Атанас Димитров, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, 1 рота на 10 прилепска дружина, ранен на 7 ноември 1912 г., носител на кръст „За храброст“ IV степен[17]
  • България Атанас Фиданов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, ученик във френски колеж, 2 рота на 9 велешка дружина[18]
  • България Васил Павлев (Павлов), четник на ВМРО[19].
  • България Васил Христов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 4 битолска дружина[20]
  • България Велян Гурджев (1876 - ?), български революционер
  • България Велян Илиев (1878 - 1903), български революционер
  • България Велян (Вилиям) Петров, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, нестроева рота на 6 охридска дружина[21]
  • България Георги Груев, български революционер и общественик
  • България Георги Чуранов, български революционер
  • България Гино Чуранов, български резбар
  • България Григор Кочов, македоно-одрински опълченец, 27-годишен, четата на Коста Попето, 4 рота на 10 прилепска дружина, ранен на 17 юни 1913 г.[22]
  • България Григор Поппавлов Попов, български строител и войвода на селска чета през Илинденско-Преображенското въстание[23]
  • България Даме Груев (1871 - 1906), български революционер
  • България Дамян Велев, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, студент по медицина, щаб на 4 битолска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[24]
  • България Дамян Касапов (1877 - ?), български революционер
  • България Дамян К. Новев, македоно-одрински опълченец, щаб на 1 бригада[25]
  • България Дамян Мисков (1874 - ?), деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
  • България Димитър Аврамов (1888 - 1925), български комунист, македоно-одрински опълченец
  • България Димитър Цветков (? - 1949), български офицер, горянин
  • България Димитър Стоянов, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, 3 рота на 6 охридска дружина[26]
  • България Димитър Тръпков Кромидаров, деец на ВМОРО, войвода на чета от 27 души, участвала в сраженията край Смилево.[27]
  • България Донка Ушлинова (1880 - 1936), българска революционерка и военна деятелка
  • България Елена Георгиева Чуранова, българска просветна деятелка, дъщеря на Георги Чуранов
  • България Иван Стоянов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 4 битолска дружина[28]
  • България Козма Георгиев, български просветен деец
  • България Кочо Петрев Груйоски, български революционер, войвода на чета от 27 души по време на Илинденско-Преображенското въстание,[29] като негов секретар е Велян Гурджев[30]
  • България Кочо Стойчев, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО, щаб на 5 одринска дружина[31]
  • България Кузе Димов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 8 костурска дружина[32]
  • България Наум Попов, македоно-одрински опълченец, 36-годишен, партизанска рота на Никола Лефтеров, 4 рота на 10 пролепска дружина[33]
  • България Павел Кръстев (1871 - 1941), български революционер
  • България Пере Жебчев, деец на ВМОРО, четник при Парашкев Цветков, войвода на чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, участвала в сраженията край Смилево.[34]
  • България Сотир Божков, македоно-одрински опълченец, щаб на 1 бригада на МОО[35]
  • България Тома Милев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 серска дружина[36]
  • България Тома Павлов (Павлев) - Камбанчето (? - 1931), български революционер от ВМРО, четник при Петър Костов през 1923, починал в София[37]
  • България Трайче Танев (? - 1904), ресенски селски войвода на ВМОРО
  • България Христо Фиданов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 серска дружина, кръст „За храброст“ IV степен[18]
  • България Цвятко Данов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 8 костурска дружина, убит при връх Радкова скала на 22 юни 1913 г.[38]
Други
  • България Данче Чолака, през Илинденско-Преображенското въстание на 12 юли 1903 година с четата си участва в сражението при Смилево, Битолско.[39]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Смилево
  2. Намичев, Петар. Руралната архитектура во Jугозападна Македониjа од ХІХ-от и почетокот на ХХ-от век, Скопje 2005, с.23, бел. 23. / Vernacular architecture in the Soutwest Macedonia from the 19th and early 20th century, Skopje 2005, p. 23.
  3. Цветкова, Бистра А. Село Смилево, Битолско в националнореволюционното движение, София 2015, с. 10-11.
  4. Цветкова, Бистра А. Село Смилево, Битолско в националнореволюционното движение, София 2015, с. 12.
  5. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 180-181
  6. Цветкова, Бистра А. Село Смилево, Битолско в националнореволюционното движение, София 2015, с. 12-13, 31. Сред фамилиите, приемани през ХХ век като потомци на бърсяците, са Димовци, Коруновци, Толевци, Лозановци, Ристевци, Талевци, Търневци, Сековци и Темелковци.
  7. Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия ,1878-1913, София 1982, с. 70-71
  8. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.86-87.
  9. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, с. 238
  10. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.174-175.
  11. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, т. I, София 1933, с. 238
  12. Македония и Одринско (1893-1903). Мемоар на Вътрешната организация, 1904, с. 191-192
  13. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, т. II, София 1943, с. 223
  14. Смилево
  15. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  16. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 297.
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 213.
  18. а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 742.
  19. Спомени на Георги Попхристов [1]
  20. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 762.
  21. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 556.
  22. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 382.
  23. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр.137.
  24. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 196.
  25. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 519. Възможно да е идентичен с Дамян Наумов Касапов, служил също в щаба на 1 бригада.
  26. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 669.
  27. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 86.
  28. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 671.
  29. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 37.
  30. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 38.
  31. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 661.
  32. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 236.
  33. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 581.
  34. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 55.
  35. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 96.
  36. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 438.
  37. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.49
  38. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 200.
  39. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 42.


Населени места в община Демир Хисар Coat of arms of Demir Hisar Municipality, Macedonia.svg
Демир Хисар | Бабино | Базерник | Бараково | Белче | Боище | Брезово | Вардино | Велмевци | Вирово | Големо Илино | Граище | Доленци | Единаковци | Жван | Железнец | Журче | Загориче | Зашле | Кочище | Кутретино | Лесково | Мало Илино | Мренога | Ново село | Обедник | Прибилци | Радово | Ракитница | Растойца | Света | Сладуево | Слепче | Слоещица | Смилево | Сопотница | Стругово | Сухо гърло | Суходол | Утово | Церово