Смилево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Северна Македония. За квартала на Сандански, България, вижте Смилово.

Смилево
Смилево
— село —
Викиекспедиција Железник 257.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.155° с. ш. 21.1111° и. д.
Смилево
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Демир Хисар
Географска област Гяваткол
Надм. височина 880 m
Население 321 души (2002)
Пощенски код 7202
МПС код BT
Смилево в Общомедия

Смѝлево (на македонска литературна норма: Смилево) е село в югозападния дял на Северна Македония, част от община Демир Хисар.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в крайната южна част на територията на община Демир Хисар, в югоизточните склонове на планината Бигла в областта Гяватокол. Селото е с надморска височина от 880 m. От пътя Демир ХисарБитоля селото е отдалечено на 9 km. Землището му е 16,4 km2, от които 1400 ha гори, 113 ha пасища и 104 ha обработваема земя.[1][2]

Смилево се дели на следните махали: Горна, Долна, Кецкари, Ковачи, Стара, Смилевци и Геневци.[3]

В Смилево има две църкви стари – „Свети Димитър“ и централната селска „Свети Георги“, както и гробищната „Свети Георги“ и параклисите „Света Неделя“ и „Света Петка“.[2] Край Смилево в Бигла е разположен Смилевският манастир „Свети Петър и Павел“, който дълги години е културно средище на околните села – Метимир, Боище, Гопеш. В края на XIX век манастирското училище е преместено в смилевската църква „Свети Георги“. Манастирът е възстановен в 80-те години на XX век.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Смилево в началото на XX век

Най-ранните писмени сведения за Смилево са от османотурски данъчен регистър от 1468 година, според който то е разделено между двама господари. Селото наброява 68 домакинства плюс едно вдовишко домакинство и трима неженени. Един от жителите е свещеник, няколко са ковачи, а един е кожухар.[4]

Според протоколи на Битолския съд през 1608 година селото взима заем от 1500 акчета с лихва 225 акчета от вакъфа на Ахмед паша в Битоля. През същата година други четирима жители – Милко Дойчин и Степан, Михаил и Стоян Никле, взимат заем от 1000 акчета с лихва 15 акчета от същия вакъф.[5] В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Манастир (Битоля) от 1611 – 1612 година селото е отбелязано под името Исмилева само със 7 джизие ханета (домакинства).[6]

Селяни от Смилево в началото на XX век, фотография от архива на Стефанос Драгумис с надпис: „От дебърския Галичник до Смилево, жените носят такава носия“
Селянин от Смилево в 1905 година, фото: Братя Манаки

Смята се, че около средата на ХVІІІ век в Смилево се заселват около 600 семейства мияци, преселили се от Дебърско. Като първи преселници мияци се сочат Аврам Касотовски от Лазарополе, Ристе Граматиковски и други. Според преданията преди заселването на мияците селото е бърсяшко – известно като Старо Смилево, което било постепенно погълнато от новото мияшко село. Пришълците успяват да откупят селото от наследниците на бея, владеещ правото върху него. Новите заселници са предимно овцевъди.[7] Традиционно смилевчани се прехранват и с гурбет като зидари. През ХІХ и първата половина на ХХ век печалбарите най-често заминават в различни части на Македония и извън нея на тайфи (дружини). Смилевските зидари печалбари си имат таен говор.[8]

През 1879 година в Смилево се открива българско начално училище, включващо и забавачка, а през 1892 година – и девическо училище.[9] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Смилово (Smilovo) е посочено като в каза Ресен с 310 домакинства и 900 жители българи.[10]

Селото е в Битолска каза. През 90-те години на XIX век Васил Кънчов отбелязва, че жителите му са дюлгери и хлебари.[11]

„Отъ тука [Метимир] се възвихме къмъ западъ, изкачихме се по една стръмна височина и подъ нея бѣ разположено българското село Смилево, а на височината манастирътъ Св. Петръ. Мнозина отъ съпѫтницитѣ, на които дотегна дългия пѫть, се върнаха за Гопешъ, а ний слѣзохме надолѣ, за да посѣтимъ селото. То брои 400 кѫщи, всички твърдѣ хубави и повечето двуетажни.[12]

Изгледътъ на това село се различава отъ другитѣ български села въ равнината. Причината затова е тази, че жителитѣ на това село не се занимаватъ съ земледѣлие, а съ зидарство, — ходятъ всѣкѫдѣ и спечелватъ хубави пари. Каницъ ни разказва една басня, че само аромѫнетѣ, цинцаретѣ, сѫ способни зидари и че само тѣ могатъ да издигнатъ една кѫща безъ помощьта на дърводѣлци и желѣзари. Това може да е вѣрно за Сърбия, но за Македония сигорно не.

Добриятъ климатъ, заможностьта на хората и удобниятъ животъ въ Смилево сѫ спомогнали много за развитието на тѣлесната хубость. Азъ не съмъ виждалъ никога толкозъ хубави, прѣсни и пълни лица, както тува. Освѣнъ това, тука и носията е пълна съ вкусъ, даже и доста скѫпа, а не груба, както на българкитѣ.

Тази носия тука се състои отъ ленена риза, долния край на която е подвезанъ и достига до глезенитѣ. Върху нея се носи една по-дебела риза, която достига до колѣнѣ. Върху тѣхъ се носи едно кожухче, подшито съ бѣла агнешка кожа, а покрайщата обшито съ черни кожички. Това кожухче е най-блѣскавата часть на цѣлия костюмъ, защото цѣлата прѣдница е везана съ коприна, която работа изисква врѣме и умѣлость. Сѫщото старание е положено и за прѣстилката и кърпата на главата. Отъ темето назадъ по гърба висятъ двѣ дълги, широки и оплетени сплитки, а крѫглото и розово лице е забрадено съ много бѣла, като снѣгъ кърпа. За съжаление бѣ само това, че момичетата избѣгваха, щомъ се приближавахме. Ний успѣхме да изгледаме лица и дрехи само тогазъ, когато ни разведоха изъ много фамилии гостоприемни хора.“[13]

Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Смилево има 2200 души жители българи християни.[14]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Смилево има 2500 българи екзархисти и функционират основно и прогимназиално българско училище.[15]

След 1893 година жителите на Смилево се включват активно в борбата на ВМОРО и селото се превръща в един от главните опорни пунктове на организацията. Между 17 и 24 април 1903 година в Смилево се провежда Смилевският конгрес на Битолския революционен окръг на ВМОРО. Основанията за избор на Смилево за място на конгреса Христо Силянов определя по следния начин:

Прикътано в гостоприемната Бигла и снабдено със здрави каменни сгради, то имаше всички преимущества, от гледище на сигурност и на удобства. Но нещо по-сигурно от стратегичните позиции на селото представляваха самите негови жители. Без преувеличение, смилевци спадат към най-хубавия физически тип и въплощават ония расови добродетели на македонската българщина, без които би бил немислим илинденския подвиг.[16]

По време на Илинденското въстание над Смилево се намира Главния щаб на въстаниците в Битолски окръг. От 22 юли до 14 август 1903 година селото е свободно. На 14 август турски войски влизат в Смилево и в продължение на три дни го разграбват, като го опожаряват, избиват 42-ма души, изнасилват повече от 40 жени.[17]

На 27 август 1906 година Смилево е нападнато от 180 души съединени гръцки андартски чети, между които четата на Константинос Гутас, и местни турци от селата Обедник, Рамна, Кажани, в резултат на което са убити 15 души, от които 3 жени, ранени са трима, а десетина къщи са напълно изгорени.[18]

В 1912 година Смилево е окупирано от сръбски войски по време на Балканската война и след Междусъюзническата е присъединено към Сърбия, по-късно Югославия.

След Втората световна война, през която селото за кратко е освободено и присъединено съм България, смилевчани масово мигрират към големите градове. В 1961 година селото има 1158 жители, а в 1994 година броят им се е намалил на 384 жители.[19] Според преброяването от 2002 година селото има 321 жители македонци.[20] В 1963 година в селото е изграден паметник на Даме Груев.[2] В Смилево работи ОУ „Даме Груев“.[2]

Националност Всичко
македонци 321
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

От 2004 година в селото работи Мемориален музей, посветен на Смилевския конгрес, който има и етнографска експозиция.[2]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Донка Ушлинова
Български свещеник от Смилево, 1895 г. Фото Вацлав Велебни
Родени в Смилево
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Делев (1883 – ?), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Димитров, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, 1 рота на 10 прилепска дружина, ранен на 7 ноември 1912 г., носител на кръст „За храброст“ IV степен[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Фиданов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, ученик във френски колеж, 2 рота на 9 велешка дружина[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Павлев (Павлов), четник на ВМРО[23].
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Христов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 4 битолска дружина[24]
  • Flag of Bulgaria.svg Веле Георгиев Трайков, български революционер от ВМОРО[25]
  • Flag of Bulgaria.svg Веле Делов Боянин, български революционер от ВМОРО[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Веле Димев Галов, български революционер от ВМОРО[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Веле Кръстев Николов, български революционер от ВМОРО[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Веле Талев Христов, български революционер от ВМОРО[29]
  • Flag of Bulgaria.svg Веле Тръпков Лулев, български революционер от ВМОРО[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Веле Христов Тодоров, български революционер от ВМОРО[25]
  • Flag of Bulgaria.svg Велян Гурджев (1876 – ?), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Велян Дамев, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, студент-медик, щаб на 4 битолска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[30]
  • Flag of Bulgaria.svg Велян Илиев (1878 – 1903), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Велян (Вилиям) Петров, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, нестроева рота на 6 охридска дружина[31]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Груев, български революционер и общественик
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Дамев Трампев, български революционер от ВМОРО[25]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Кузманов Нузов, български революционер от ВМОРО[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Чуранов, български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Гино Чуранов, български резбар
  • Flag of Bulgaria.svg Глигор Колев Леков, български революционер от ВМОРО[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Григор Кочов, македоно-одрински опълченец, 27-годишен, четата на Коста Попето, 4 рота на 10 прилепска дружина, ранен на 17 юни 1913 г.[32]
  • Flag of Bulgaria.svg Григор Поппавлов Попов, български строител и войвода на селска чета през Илинденско-Преображенското въстание[33]
  • Flag of Bulgaria.svg Даме Груев (1871 – 1906), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Дамян Велев, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, студент по медицина, щаб на 4 битолска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[34]
  • Flag of Bulgaria.svg Дамян Касапов (1877 – ?), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Дамян К. Новев, македоно-одрински опълченец, щаб на 1 бригада[35]
  • Flag of Bulgaria.svg Дамян Мисков (1874 – ?), деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
  • Flag of Bulgaria.svg Дамян Колев Стамболджиев, четник в четата на Павле Колев Кръстев по време на Илинденско-Преображенското въстание, баща на Петър Дамианов Колев, стражар от Смилево, застрелян в гръб на 11.10.1941г. в гр. Прилеп пред полицейското управление.[36]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Аврамов (1888 – 1925), български комунист, македоно-одрински опълченец
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Цветков (? – 1949), български офицер, горянин
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Стоянов, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, 3 рота на 6 охридска дружина[37]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Тръпков Кромидаров, деец на ВМОРО, войвода на чета от 27 души, участвала в сраженията край Смилево.[38]
  • Flag of Bulgaria.svg Донка Ушлинова (1880 – 1936), българска революционерка и военна деятелка
  • Flag of Bulgaria.svg Дуко Дельов, български резбар
  • Flag of Bulgaria.svg Елена Иванова Фиданова Груева, българска революционерка от ВМОРО[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Елена Цветкова (1893 – 1971), българска просветна деятелка, дъщеря на Георги Чуранов
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Стоянов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 4 битолска дружина[39]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Георгиев Дарков, български революционер от ВМОРО[27]
  • Flag of North Macedonia.svg Йован Кочанковски (р. 1931), историк от Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Козма Георгиев, български просветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Кочо Делов Даскалов, български революционер от ВМОРО[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Кочо Петрев Груйоски, български революционер, войвода на чета от 27 души по време на Илинденско-Преображенското въстание,[40] като негов секретар е Велян Гурджев[41]
  • Flag of Bulgaria.svg Кочо Стойчев, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО, щаб на 5 одринска дружина[42]
  • Flag of Bulgaria.svg Кочо Христов Дойчинов, български революционер от ВМОРО[27]
  • България Коле Стоянов Стамболджиев (1854-1906), убит от гръцко-андартска чета в нападението на Смилево на 27.08.1906 г.[43]
  • Flag of Bulgaria.svg Кузе Димов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 8 костурска дружина[44]
  • Flag of Bulgaria.svg Нале Дельов, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[45]
  • Flag of Bulgaria.svg Нале Павлов Груйов, български революционер от ВМОРО[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Наум Павлев Николов, български революционер от ВМОРО[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Наум Попов, македоно-одрински опълченец, 36-годишен, партизанска рота на Никола Лефтеров, 4 рота на 10 пролепска дружина[46]
  • Flag of Bulgaria.svg Павел Кръстев (1871 – 1941), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Павел Танасков, български резбар
  • Flag of Bulgaria.svg Пере Жебчев, деец на ВМОРО, четник при Парашкев Цветков, войвода на чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, участвала в сраженията край Смилево.[47]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Дамианов Колев, стражар от Смилево, убит на 11.10.1941 г. пред полицейското управление в гр. Прилеп. Датата става национален и официален празник и ден на народното въстание на Република Македония.[48]
  • Flag of Bulgaria.svg Секо Търпев Мерушов, български революционер от ВМОРО[28]
  • Flag of North Macedonia.svg Симеон Силяновски (р. 1942), северномакедонски художник
  • Flag of Bulgaria.svg Сотир Божков, македоно-одрински опълченец, щаб на 1 бригада на МОО[49]
  • Flag of Bulgaria.svg Спиро Колев Кощрев, български революционер от ВМОРО[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Стойче Димев Кожухаров, български революционер от ВМОРО[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Стойче Огненов Кондов, български революционер от ВМОРО[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Тасе Стаматов Байчев, български революционер от ВМОРО[50]
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Милев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 серска дружина[51]
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Павлов (Павлев) – Камбанчето (? – 1931), български революционер от ВМРО, четник при Петър Костов през 1923, починал в София[52]
  • Flag of North Macedonia.svg Томе Груевски (р. 1949), учен от Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Трайче Танев (? – 1904), ресенски селски войвода на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Фанка Танева Търпева, българска революционерка от ВМОРО[25]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Донев, български революционер от ВМОРО[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Колев Стамболджиев, български революционер от ВМОРО[25]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Фиданов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 серска дружина, кръст „За храброст“ IV степен[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Цвятко Данов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 8 костурска дружина, убит при връх Радкова скала на 22 юни 1913 г.[53]
Други
  • Flag of Bulgaria.svg Данче Чолака, през Илинденско-Преображенското въстание на 12 юли 1903 година с четата си участва в сражението при Смилево[54]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]


     Портал „Македония“         Портал „Македония    
    1. Смилево
    2. а б в г д е Смилево. // Мој Роден Крај. Посетен на 17 август 2018.
    3. Намичев, Петар. Руралната архитектура во Jугозападна Македониjа од ХІХ-от и почетокот на ХХ-от век, Скопje 2005, с. 23, бел. 23 / Vernacular architecture in the Soutwest Macedonia from the 19th and early 20th century, Skopje 2005, p. 23
    4. Цветкова, Бистра А. Село Смилево, Битолско в националнореволюционното движение, София 2015, с. 10 – 11
    5. Цветкова, Бистра А. Село Смилево, Битолско в националнореволюционното движение, София 2015, с. 12
    6. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 180 – 181
    7. Цветкова, Бистра А. Село Смилево, Битолско в националнореволюционното движение, София 2015, с. 12 – 13, 31. Сред фамилиите, приемани през ХХ век като потомци на бърсяците, са Димовци, Коруновци, Толевци, Лозановци, Ристевци, Талевци, Търневци, Сековци и Темелковци.
    8. Константинов, Душко Хр. Таен јазик на смилевски печалбари. // Прилози I. Битола. с. 27.
    9. Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия, 1878 – 1913, София 1982, с. 70 – 71
    10. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.86 – 87
    11. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 25
    12. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 114.
    13. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 115.
    14. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 238.
    15. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, р. 174 – 175
    16. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, т. I, София 1933, с. 238
    17. Македония и Одринско (1893 – 1903). Мемоар на Вътрешната организация, 1904, с. 191 – 192
    18. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, т. II, София 1943, с. 223
    19. Смилево
    20. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
    21. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 213
    22. а б „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 742
    23. Спомени на Георги Попхристов
    24. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 762
    25. а б в г д Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том IV, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
    26. а б в г д е Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том II, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
    27. а б в г д е ж Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
    28. а б в г Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
    29. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
    30. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 196
    31. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 556
    32. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 382
    33. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 137
    34. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 196
    35. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 519. Възможно да е идентичен с Дамян Наумов Касапов, служил също в щаба на 1 бригада.
    36. Цветкова, Бистра А. Село Смилево, Битолско в националнореволюционното движение, София 2015, с.36, 37, 53.
    37. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 669
    38. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 86
    39. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 671
    40. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 37
    41. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 38
    42. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 661
    43. Цветкова, Бистра А. Село Смилево, Битолско в националнореволюционното движение, София 2015, с.36, 37, 53.
    44. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 236
    45. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
    46. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 581
    47. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 55
    48. Цветкова, Бистра А. Село Смилево, Битолско в националнореволюционното движение, София 2015, с.36, 37, 53.
    49. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 96
    50. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
    51. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 438
    52. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр. 49
    53. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 200
    54. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 42