Смилево

Тази статия е за селото в Северна Македония. За квартала на Сандански, България, вижте Смилово.

---

Смилево Смилево
— село —
Смилево 41.155, 21.111111
Страна	Северна Македония
Регион	Пелагонийски
Община	Демир Хисар
Географска област	Гяваткол
Надм. височина	880 m
Население	321 души (2002)
Пощенски код	7202
МПС код	BT
Смилево в Общомедия

Смѝлево (на македонска литературна норма: Смилево) е село в югозападния дял на Северна Македония, част от община Демир Хисар.

География

Селото се намира в крайната южна част на територията на община Демир Хисар, в югоизточните склонове на планината Бигла в областта Гяватокол. Селото е с надморска височина от 880 m. От пътя Демир Хисар – Битоля селото е отдалечено на 9 km. Землището му е 16,4 km², от които 1400 ha гори, 113 ha пасища и 104 ha обработваема земя.

Смилево се дели на следните махали: Горна, Долна, Кецкари, Ковачи, Стара, Смилевци и Геневци.

В Смилево има две църкви стари – „Свети Димитър“ и централната селска „Свети Георги“, както и гробищната „Свети Георги“ и параклисите „Света Неделя“ и „Света Петка“. Край Смилево в Бигла е разположен Смилевският манастир „Свети Петър и Павел“, който дълги години е културно средище на околните села – Метимир, Боище, Гопеш. В края на XIX век манастирското училище е преместено в смилевската църква „Свети Георги“. Манастирът е възстановен в 80-те години на XX век.

История

Смилево в началото на XX век

Най-ранните писмени сведения за Смилево са от османотурски данъчен регистър от 1468 година, според който то е разделено между двама господари. Селото наброява 68 домакинства плюс едно вдовишко домакинство и трима неженени. Един от жителите е свещеник, няколко са ковачи, а един е кожухар.

Според протоколи на Битолския съд през 1608 година селото взима заем от 1500 акчета с лихва 225 акчета от вакъфа на Ахмед паша в Битоля. През същата година други четирима жители – Милко Дойчин и Степан, Михаил и Стоян Никле, взимат заем от 1000 акчета с лихва 15 акчета от същия вакъф. В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Манастир (Битоля) от 1611 – 1612 година селото е отбелязано под името Исмилева само със 7 джизие ханета (домакинства).

Селяни от Смилево в началото на XX век, фотография от архива на Стефанос Драгумис с надпис: „От дебърския Галичник до Смилево, жените носят такава носия“

Селянин от Смилево в 1905 година, фото: Братя Манаки

Смята се, че около средата на ХVІІІ век в Смилево се заселват около 600 семейства мияци, преселили се от Дебърско. Като първи преселници мияци се сочат Аврам Касотовски от Лазарополе, Ристе Граматиковски и други. Според преданията преди заселването на мияците селото е бърсяшко – известно като Старо Смилево, което било постепенно погълнато от новото мияшко село. Пришълците успяват да откупят селото от наследниците на бея, владеещ правото върху него. Новите заселници са предимно овцевъди. Традиционно смилевчани се прехранват и с гурбет като зидари. През ХІХ и първата половина на ХХ век печалбарите най-често заминават в различни части на Македония и извън нея на тайфи (дружини). Смилевските зидари печалбари си имат таен говор.

През 1879 година в Смилево се открива българско начално училище, включващо и забавачка, а през 1892 година – и девическо училище. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Смилово (Smilovo) е посочено като в каза Ресен с 310 домакинства и 900 жители българи.

Селото е в Битолска каза. През 90-те години на XIX век Васил Кънчов отбелязва, че жителите му са дюлгери и хлебари.

Густав Вайганд, „Аромъне“, 1894 г.

„Отъ тука [Метимир] се възвихме къмъ западъ, изкачихме се по една стръмна височина и подъ нея бѣ разположено българското село Смилево, а на височината манастирътъ Св. Петръ. Мнозина отъ съпѫтницитѣ, на които дотегна дългия пѫть, се върнаха за Гопешъ, а ний слѣзохме надолѣ, за да посѣтимъ селото. То брои 400 кѫщи, всички твърдѣ хубави и повечето двуетажни.

Изгледътъ на това село се различава отъ другитѣ български села въ равнината. Причината затова е тази, че жителитѣ на това село не се занимаватъ съ земледѣлие, а съ зидарство, — ходятъ всѣкѫдѣ и спечелватъ хубави пари. Каницъ ни разказва една басня, че само аромѫнетѣ, цинцаретѣ, сѫ способни зидари и че само тѣ могатъ да издигнатъ една кѫща безъ помощьта на дърводѣлци и желѣзари. Това може да е вѣрно за Сърбия, но за Македония сигорно не.

Добриятъ климатъ, заможностьта на хората и удобниятъ животъ въ Смилево сѫ спомогнали много за развитието на тѣлесната хубость. Азъ не съмъ виждалъ никога толкозъ хубави, прѣсни и пълни лица, както тува. Освѣнъ това, тука и носията е пълна съ вкусъ, даже и доста скѫпа, а не груба, както на българкитѣ.

Тази носия тука се състои отъ ленена риза, долния край на която е подвезанъ и достига до глезенитѣ. Върху нея се носи една по-дебела риза, която достига до колѣнѣ. Върху тѣхъ се носи едно кожухче, подшито съ бѣла агнешка кожа, а покрайщата обшито съ черни кожички. Това кожухче е най-блѣскавата часть на цѣлия костюмъ, защото цѣлата прѣдница е везана съ коприна, която работа изисква врѣме и умѣлость. Сѫщото старание е положено и за прѣстилката и кърпата на главата. Отъ темето назадъ по гърба висятъ двѣ дълги, широки и оплетени сплитки, а крѫглото и розово лице е забрадено съ много бѣла, като снѣгъ кърпа. За съжаление бѣ само това, че момичетата избѣгваха, щомъ се приближавахме. Ний успѣхме да изгледаме лица и дрехи само тогазъ, когато ни разведоха изъ много фамилии гостоприемни хора.“

Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Смилево има 2200 души жители българи християни.

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Смилево има 2500 българи екзархисти и функционират основно и прогимназиално българско училище.

След 1893 година жителите на Смилево се включват активно в борбата на ВМОРО и селото се превръща в един от главните опорни пунктове на организацията. Между 17 и 24 април 1903 година в Смилево се провежда Смилевският конгрес на Битолския революционен окръг на ВМОРО. Основанията за избор на Смилево за място на конгреса Христо Силянов определя по следния начин:

„

Прикътано в гостоприемната Бигла и снабдено със здрави каменни сгради, то имаше всички преимущества, от гледище на сигурност и на удобства. Но нещо по-сигурно от стратегичните позиции на селото представляваха самите негови жители. Без преувеличение, смилевци спадат към най-хубавия физически тип и въплощават ония расови добродетели на македонската българщина, без които би бил немислим илинденския подвиг.

“

По време на Илинденското въстание над Смилево се намира Главния щаб на въстаниците в Битолски окръг. От 22 юли до 14 август 1903 година селото е свободно. На 14 август турски войски влизат в Смилево и в продължение на три дни го разграбват, като го опожаряват, избиват 42-ма души, изнасилват повече от 40 жени.

На 27 август 1906 година Смилево е нападнато от 180 души съединени гръцки андартски чети, между които четата на Константинос Гутас, и местни турци от селата Обедник, Рамна, Кажани, в резултат на което са убити 15 души, от които 3 жени, ранени са трима, а десетина къщи са напълно изгорени.

В 1912 година Смилево е окупирано от сръбски войски по време на Балканската война и след Междусъюзническата е присъединено към Сърбия, по-късно Югославия.

След Втората световна война, през която селото за кратко е освободено и присъединено съм България, смилевчани масово мигрират към големите градове. В 1961 година селото има 1158 жители, а в 1994 година броят им се е намалил на 384 жители. Според преброяването от 2002 година селото има 321 жители македонци. В 1963 година в селото е изграден паметник на Даме Груев. В Смилево работи ОУ „Даме Груев“.

Националност	Всичко
македонци	321
албанци	0
турци	0
роми	0
власи	0
сърби	0
бошняци	0
други	0

От 2004 година в селото работи Мемориален музей, посветен на Смилевския конгрес, който има и етнографска експозиция.

Личности

Донка Ушлинова

Български свещеник от Смилево, 1895 г. Фото Вацлав Велебни

Родени в Смилево

• Атанас Делев (1883 – ?), български революционер
• Атанас Димитров, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, 1 рота на 10 прилепска дружина, ранен на 7 ноември 1912 г., носител на кръст „За храброст“ IV степен
• Атанас Фиданов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, ученик във френски колеж, 2 рота на 9 велешка дружина
• Васил Павлев (Павлов), четник на ВМРО.
• Васил Христов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 4 битолска дружина
• Веле Георгиев Трайков, български революционер от ВМОРО
• Веле Делов Боянин, български революционер от ВМОРО
• Веле Димев Галов, български революционер от ВМОРО
• Веле Кръстев Николов, български революционер от ВМОРО
• Веле Талев Христов, български революционер от ВМОРО
• Веле Тръпков Лулев, български революционер от ВМОРО
• Веле Христов Тодоров, български революционер от ВМОРО
• Велян Гурджев (1876 – ?), български революционер
• Велян Дамев, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, студент-медик, щаб на 4 битолска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен
• Велян Илиев (1878 – 1903), български революционер
• Велян (Вилиям) Петров, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, нестроева рота на 6 охридска дружина
• Георги Груев, български революционер и общественик
• Георги Дамев Трампев, български революционер от ВМОРО
• Георги Кузманов Нузов, български революционер от ВМОРО
• Георги Чуранов, български революционер
• Гино Чуранов, български резбар
• Глигор Колев Леков, български революционер от ВМОРО
• Григор Кочов, македоно-одрински опълченец, 27-годишен, четата на Коста Попето, 4 рота на 10 прилепска дружина, ранен на 17 юни 1913 г.
• Григор Поппавлов Попов, български строител и войвода на селска чета през Илинденско-Преображенското въстание
• Даме Груев (1871 – 1906), български революционер
• Дамян Велев, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, студент по медицина, щаб на 4 битолска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен
• Дамян Касапов (1877 – ?), български революционер
• Дамян К. Новев, македоно-одрински опълченец, щаб на 1 бригада
• Дамян Мисков (1874 – ?), деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
• Дамян Колев Стамболджиев, четник в четата на Павле Колев Кръстев по време на Илинденско-Преображенското въстание, баща на Петър Дамианов Колев, стражар от Смилево, застрелян в гръб на 11.10.1941г. в гр. Прилеп пред полицейското управление.
• Димитър Аврамов (1888 – 1925), български комунист, македоно-одрински опълченец
• Димитър Цветков (? – 1949), български офицер, горянин
• Димитър Стоянов, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, 3 рота на 6 охридска дружина
• Димитър Тръпков Кромидаров, деец на ВМОРО, войвода на чета от 27 души, участвала в сраженията край Смилево.
• Донка Ушлинова (1880 – 1936), българска революционерка и военна деятелка
• Дуко Дельов, български резбар
• Елена Иванова Фиданова Груева, българска революционерка от ВМОРО
• Елена Цветкова (1893 – 1971), българска просветна деятелка, дъщеря на Георги Чуранов
• Иван Стоянов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 4 битолска дружина
• Илия Георгиев Дарков, български революционер от ВМОРО
• Йован Кочанковски (р. 1931), историк от Северна Македония
• Козма Георгиев, български просветен деец
• Кочо Делов Даскалов, български революционер от ВМОРО
• Кочо Петрев Груйоски, български революционер, войвода на чета от 27 души по време на Илинденско-Преображенското въстание, като негов секретар е Велян Гурджев
• Кочо Стойчев, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО, щаб на 5 одринска дружина
• Кочо Христов Дойчинов, български революционер от ВМОРО
• Коле Стоянов Стамболджиев (1854-1906), убит от гръцко-андартска чета в нападението на Смилево на 27.08.1906 г.
• Кузе Димов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 8 костурска дружина
• Нале Дельов, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака
• Нале Павлов Груйов, български революционер от ВМОРО
• Наум Павлев Николов, български революционер от ВМОРО
• Наум Попов, македоно-одрински опълченец, 36-годишен, партизанска рота на Никола Лефтеров, 4 рота на 10 пролепска дружина
• Павел Кръстев (1871 – 1941), български революционер
• Павел Танасков, български резбар
• Пере Жебчев, деец на ВМОРО, четник при Парашкев Цветков, войвода на чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, участвала в сраженията край Смилево.
• Петър Дамианов Колев, стражар от Смилево, убит на 11.10.1941 г. пред полицейското управление в гр. Прилеп. Датата става национален и официален празник и ден на народното въстание на Република Македония.
• Секо Търпев Мерушов, български революционер от ВМОРО
• Симеон Силяновски (р. 1942), северномакедонски художник
• Сотир Божков, македоно-одрински опълченец, щаб на 1 бригада на МОО
• Спиро Колев Кощрев, български революционер от ВМОРО
• Стойче Димев Кожухаров, български революционер от ВМОРО
• Стойче Огненов Кондов, български революционер от ВМОРО
• Тасе Стаматов Байчев, български революционер от ВМОРО
• Тома Милев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 серска дружина
• Тома Павлов (Павлев) – Камбанчето (? – 1931), български революционер от ВМРО, четник при Петър Костов през 1923, починал в София
• Томе Груевски (р. 1949), учен от Северна Македония
• Трайче Танев (? – 1904), ресенски селски войвода на ВМОРО
• Фанка Танева Търпева, българска революционерка от ВМОРО
• Христо Донев, български революционер от ВМОРО
• Христо Колев Стамболджиев, български революционер от ВМОРО
• Христо Фиданов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 серска дружина, кръст „За храброст“ IV степен
• Цвятко Данов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 8 костурска дружина, убит при връх Радкова скала на 22 юни 1913 г.

Други

• Данче Чолака, през Илинденско-Преображенското въстание на 12 юли 1903 година с четата си участва в сражението при Смилево

Външни препратки

• Христо Силянов за началото на Илинденското въстание в Смилево
• Христо Силянов за превземането на Смилево на 14 август 1903 г.
• Нанев, Сотир. Македония 1941, глава за Смилево
• Чуранова, Ел. Народенъ календаръ отъ село Смилево (Битолско) – обичаи, обреди и пѣсни. // Македонски прегледъ VI (4). София, 1931.

Бележки

2. Смилево
3. Смилево. // Мој Роден Крај. Посетен на 17 август 2018.
4. Намичев, Петар. Руралната архитектура во Jугозападна Македониjа од ХІХ-от и почетокот на ХХ-от век, Скопje 2005, с. 23, бел. 23 / Vernacular architecture in the Soutwest Macedonia from the 19th and early 20th century, Skopje 2005, p. 23
5. Цветкова, Бистра А. Село Смилево, Битолско в националнореволюционното движение, София 2015, с. 10 – 11
6. Цветкова, Бистра А. Село Смилево, Битолско в националнореволюционното движение, София 2015, с. 12
7. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 180 – 181
8. Цветкова, Бистра А. Село Смилево, Битолско в националнореволюционното движение, София 2015, с. 12 – 13, 31. Сред фамилиите, приемани през ХХ век като потомци на бърсяците, са Димовци, Коруновци, Толевци, Лозановци, Ристевци, Талевци, Търневци, Сековци и Темелковци.
9. Константинов, Душко Хр. Таен јазик на смилевски печалбари. // Прилози I. Битола. с. 27.
10. Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия, 1878 – 1913, София 1982, с. 70 – 71
11. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.86 – 87
12. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 25
13. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 114.
14. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 115.
15. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 238.
16. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, р. 174 – 175
17. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, т. I, София 1933, с. 238
18. Македония и Одринско (1893 – 1903). Мемоар на Вътрешната организация, 1904, с. 191 – 192
19. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, т. II, София 1943, с. 223
20. Смилево
21. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
22. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 213
23. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 742
24. Спомени на Георги Попхристов
25. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 762
26. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том IV, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
27. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том II, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
28. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
29. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
30. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
31. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 196
32. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 556
33. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 382
34. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 137
35. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 196
36. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 519. Възможно да е идентичен с Дамян Наумов Касапов, служил също в щаба на 1 бригада.
37. Цветкова, Бистра А. Село Смилево, Битолско в националнореволюционното движение, София 2015, с.36, 37, 53.
38. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 669
39. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 86
40. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 671
41. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 37
42. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 38
43. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 661
44. Цветкова, Бистра А. Село Смилево, Битолско в националнореволюционното движение, София 2015, с.36, 37, 53.
45. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 236
46. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
47. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 581
48. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 55
49. Цветкова, Бистра А. Село Смилево, Битолско в националнореволюционното движение, София 2015, с.36, 37, 53.
50. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 96
51. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
52. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 438
53. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр. 49
54. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 200
55. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 42