Направо към съдържанието

Смилевци

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Смилевци (единствено число смилевец/смилевка) са жителите на село Смилево, днес в Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Смилево

[редактиране | редактиране на кода]

А — Б — В — Г — Д — Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я

Донка Ушлинова
Български свещеник от Смилево, 1895 г. Фото Вацлав Велебни

А

[редактиране | редактиране на кода]
  • Аврам Дуков Дельов Дарков (1883 – ?), български революционер и виден майстор строител
  • Андрей Кочев (1890 – ?), български учител, в 1921 година завършил славаянска филология и литература в Софийския университет[1]
  • Андрея Дамянов Шамбев (1865 – след 1943), български революционер
  • Атанас Делев (1883 – ?), български революционер
  • Атанас Димитров, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, 1-ва рота на 10-а прилепска дружина, ранен на 7 ноември 1912 г., носител на кръст „За храброст“ IV степен[2]
  • Атанас Фиданов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, ученик във френски колеж, 2-ра рота на 9-а велешка дружина[3]

В

[редактиране | редактиране на кода]
  • Васил Павлев (Павлов), четник на ВМРО[4]
  • Васил Кръстев Трошев (1889 – ?), български майстор строител, син на Кръсте Трошев[5]
  • Васил Христов, македоно-одрински опълченец, 1-ва рота на 4-та битолска дружина[6]
  • Веле Георгиев Трайков, български революционер от ВМОРО[7]
  • Веле Делов Боянин, български революционер от ВМОРО[8]
  • Веле Димев Галов, български революционер от ВМОРО[9]
  • Веле Кръстев Николов, български революционер от ВМОРО[10]
  • Веле Талев Христов, български революционер от ВМОРО[11]
  • Веле Тръпков Лулев, български революционер от ВМОРО[8]
  • Веле Христов Тодоров, български революционер от ВМОРО[7]
  • Велян Гурджев (1876 – след 1943), български революционер
  • Велян Дамев (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, 25-годишен, студент-медик, щаб на 4 битолска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен,[12] в 1921 година завършва медицина в Софийския университет.[13]
  • Велян Илиев (1878 – 1903), български революционер
  • Велян (Вилиям) Петров, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, нестроева рота на 6 охридска дружина[14]

Г

[редактиране | редактиране на кода]
  • Георги Вълканов Павлов (р. 24 септември 1893 - ?), интербригадист[15]
  • Георги Груев, български революционер и общественик
  • Георги Дамев Трампев, български революционер от ВМОРО[7]
  • Георги Дарков (1858 – ?), български майстор строител със собствена тайфа, баща на Петър и Илия Георгиев Дарков, пръв майстор градител в големия строителен род Даркови[5]
  • Георги Кузманов Нузов, български революционер от ВМОРО[10]
  • Георги Чуранов (1860 – 1945), български революционер
  • Гино Чуранов, български резбар
  • Глигор Колев Леков, български революционер от ВМОРО[8]
  • Григор Кочов, македоно-одрински опълченец, 27-годишен, четата на Коста Попето, 4-та рота на 10-а прилепска дружина, ранен на 17 юни 1913 г.[16]
  • Григор Поппавлов Попов, български строител и войвода на селска чета през Илинденско-Преображенското въстание[17]

Д

[редактиране | редактиране на кода]
  • Даме Груев (1871 – 1906), български революционер
  • Дамян Башев (1883 – ?), български юрист, в 1908 година завършил право в Софийския университет[18]
  • Дамян Велев, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, студент по медицина, щаб на 4 битолска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[12]
  • Дамян Касапов (1877 – ?), български революционер
  • Дамян Колев Стамболджиев, четник в четата на Павле Колев Кръстев по време на Илинденско-Преображенското въстание, баща на Петър Дамянов Колев, стражар от Смилево, застрелян в гръб на 11 октомври 1941 година в град Прилеп пред полицейското управление[19]
  • Дамян К. Новев, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, щаб на 1 бригада[20]
  • Дамян Мисков (1874 – ?), деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
  • Димитър Аврамов (1888 – 1925), български комунист, македоно-одрински опълченец
  • Димитър Цветков (? – 1949), български офицер, горянин
  • Димитър Стоянов, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, 3-та рота на 6-а охридска дружина[21]
  • Димитър Кромидаров, деец на ВМОРО
  • Димко Аврамов Дарков (1904 – ?), български майстор строител[5]

Е

[редактиране | редактиране на кода]
  • Елена Иванова Фиданова Груева, българска революционерка от ВМОРО[9]
  • Елена Цветкова (1893 – 1971), българска просветна деятелка, дъщеря на Георги Чуранов

З

[редактиране | редактиране на кода]
  • Захари Трошев (1851 – ?), български майстор строител, строи в Битолско[5]

И

[редактиране | редактиране на кода]
  • Иван Стоянов, македоно-одрински опълченец, 1-ва рота на 4-та битолска дружина[22]
  • Илия Георгиев Дарков (1893 – 1978), български революционер от ВМОРО[9] и виден местен строител[5]
  • Илия Петров Вълканов, деец на ВМОРО, съратник на Даме Груев и Борис Сарафов, награден с орден „За храброст“, IV ст. през Първата световна война[23]
  • Илия Янков (1888 – 1972), български строител[5]

Й

[редактиране | редактиране на кода]

К

[редактиране | редактиране на кода]
  • Коле Стоянов Стамболджиев (1854 – 1906), убит от гръцко-андартска чета в нападението на Смилево на 27 август 1906 година[19]
  • Козма Георгиев (1877 - ?), български просветен деец
  • Кочо Делов Даскалов, български революционер от ВМОРО[9]
  • Кочо Петрев Груйоски, български революционер
  • Кочо Стойчев, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО, щаб на 5 одринска дружина[24]
  • Кочо Христов Дойчинов, български революционер от ВМОРО[9]
  • Кузе Димов, македоно-одрински опълченец, 1-ва рота на 8-а костурска дружина[25]
  • Кръсте Трошев (1862 – ?), български майстор строител, строи в Битолско, баща на Васил Трошев[5]

Н

[редактиране | редактиране на кода]
  • Нале Аврамов Дарков (1906 – 1963), български майстор строител[5]
  • Нале Дельов, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[26]
  • Нале Павлов Груйов, български революционер от ВМОРО[9]
  • Наум Павлев Николов, български революционер от ВМОРО[10]
  • Наум Попов, македоно-одрински опълченец, 36-годишен, партизанска рота на Никола Лефтеров, 4-та рота на 10-а пролепска дружина[27]

П

[редактиране | редактиране на кода]
  • Павел Кръстев (1871 – 1941), български революционер
  • Павел Танасков, български резбар
  • Пандо Д. Даскалов, кмет на Лопатица от 17 март 1943 година до 9 септември 1944 година,[28] председател на Битолската секция на Македонското културно-просветно дружество „Гоце Делчев“ в София към 1974 година[29]
  • Пере Жебчев, деец на ВМОРО, четник при Парашкев Цветков, войвода на чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, участвала в сраженията край Смилево.[30][31]
  • Петър Дамианов Колев, стражар от Смилево, убит на 11 октомври 1941 година пред полицейското управление в град Прилеп. Датата става национален и официален празник и ден на народното въстание на Северна Македония[19]
  • Петър Георгиев Дарков (1880 – ?), български майстор строител, брат на Илия Георгиев Дарков, строил из Вардарска и Егейска Македония[5]
  • Петър Гурджев (1882 – 1944), български фармацевт

С

[редактиране | редактиране на кода]
  • Секо Търпев Мерушов, български революционер от ВМОРО[10]
  • Симеон Силяновски (р. 1942), северномакедонски художник
  • Сотир Божков, македоно-одрински опълченец, щаб на 1 бригада на МОО[32]
  • Спиро Колев Кощрев, български революционер от ВМОРО[8]
  • Стойче Димев Кожухаров, български революционер от ВМОРО[8]
  • Стойче Огненов Кондов, български революционер от ВМОРО[8]
  • Стойче Христов Кокалев (1865 – след 1943), български революционер, деец на ВМОРО

Т

[редактиране | редактиране на кода]

Ф

[редактиране | редактиране на кода]
  • Фанка Танева Търпева, българска революционерка от ВМОРО[7]

Х

[редактиране | редактиране на кода]
  • Христо Андреев – Кафеджията, търговец в София, преселил се в България в началото на ХХ век, председател на Дружеството на млекарите[35]
  • Христо Донев, български революционер от ВМОРО[9]
  • Христо Стамболджиев (1886 – ?), български революционер от ВМОРО
  • Христо Фиданов, македоно-одрински опълченец, 2-ра рота на 11-а сярска дружина, кръст „За храброст“ IV степен[3]
  • Христо Янков (1883 - ?), български строител[5]

Ц

[редактиране | редактиране на кода]
  • Цвятко Данов, македоно-одрински опълченец, 2-ра рота на 8-а костурска дружина, убит в боя при Радкова скала на 22 юни 1913 г.[36]

Я

[редактиране | редактиране на кода]

Други

[редактиране | редактиране на кода]
  • Данче Чолака, през Илинденско-Преображенското въстание на 12 юли 1903 година с четата си участва в сражението при Смилево[37]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929.
  2. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 213.
  3. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 742.
  4. ↑ Спомени на Георги Попхристов
  5. ↑ а б в г д е ж з и к л Семејства и лози на градители од Смилево // Градителите во Македонија: XVIII–XX век. Архивиран от оригинала на 2021-11-30. Посетен на 30 ноември 2021 г. (на македонска литературна норма)
  6. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 762.
  7. ↑ а б в г Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  8. ↑ а б в г д е Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  9. ↑ а б в г д е ж Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  10. ↑ а б в г Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  11. ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  12. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 196.
  13. ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929.
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 556.
  15. ↑ Сирков, Димитър. В защита на Испанската република: 1936-1939. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1967. с. 238.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 382.
  17. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 137.
  18. ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929.
  19. ↑ а б в Цветкова, Бистра А. Село Смилево, Битолско в националнореволюционното движение. София, 2015. с. 36, 37, 53.
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 519.
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 669.
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 671.
  23. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 594
  24. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 661.
  25. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 236.
  26. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 52 – 53
  27. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 581.
  28. ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  29. ↑ Из живота на софийското дружество „Гоце Делчев“ // Бюлетин на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България VIII (5). София, СМКПДБ – Централно ръководство, май 1974. с. 29.
  30. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 55.
  31. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 160.
  32. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 96.
  33. ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  34. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 438.
  35. ↑ Иванова, Надежда. Преселници от Македония в софийския квартал „Лозенец“ и паметта за тях, в: София-Скопие: културни модели и миграции, София, 2019, с. 140.
  36. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 200.
  37. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 42.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Смилевци&oldid=12457536“.