Маловищани
Направо към навигацията
Направо към търсенето
Маловищани (на македонска литературна норма: Маловиштани) са жителите на арумънската (влашка) паланка Маловище, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.
Родени в Маловище[редактиране | редактиране на кода]
А — Б — В — Г — Д — Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я
А[редактиране | редактиране на кода]
Александру Папакостя (1884 – 1925), румънски икономист и политолог
Г[редактиране | редактиране на кода]
-
Гаки Трифон Чомо (1837 - 1916), български търговец[1] -
Георги Чупона (1930 – 2009), математик, академик - Гушу Папакостя (1853 – 1912), румънски просветен деец
Д[редактиране | редактиране на кода]
- Дору Белимаче (1910 – 1938), арумънски терорист на Желязната гвардия
К[редактиране | редактиране на кода]
- Константин Белимаче (1848 – 1934), арумънски писател
-
Константин Р. Костич (6 юни 1879 - 9 декември 1934, Панчево), сръбски военен, полковник[2]
Н[редактиране | редактиране на кода]
- Николае Вело (1882 – 1924), румънски поет
-
Николаос Филипидис, гръцки революционер
С[редактиране | редактиране на кода]
- Симеон Чюмандра, румънски духовник, архимандрит
- Спиро Палигора (1855 - 1919), български търговец[3]
- Стефан Барджик (? – 1903), войвода на ВМОРО
- Стефан Нанов, български общественик
Т[редактиране | редактиране на кода]
- Ташко Георгиев Трифонов (1872 - ?), завършил естествени науки в Женевския университет в 1892 година и медицина в Лиежкия в 1899 година[4]
Х[редактиране | редактиране на кода]
- Христо Атанасов, български опълченец, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[5]
Ч[редактиране | редактиране на кода]
- Чезар Папакостя (1886 – 1936), румънски писател и преводач
Я[редактиране | редактиране на кода]
-
Янко Мариовски (? – 1944), югославски партизанин и деец на НОВМ
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Парцел 44. // София помни. Посетен на 17 март 2016.
- ↑ Српски биографски речник, том 5.
- ↑ Парцел 50. // София помни. Посетен на 10 април 2016.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 36.
Портал „
