Щипяни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Щипяни или по-старо щиплии (единствено число щипянец, щипянка, щипянче, щиплия, на македонска литературна норма: Штипјани) са жителите на град Щип, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Щип[редактиране | редактиране на кода]

А – Б – В – Г – ДЕ – Ж – З – И – ЙК – Л – М – Н – ОП – Р – С – Т – УФ – Х – Ц – Ч – ШЩ – Ю – Я


А[редактиране | редактиране на кода]

Антон Джамбазов

Б[редактиране | редактиране на кода]

В[редактиране | редактиране на кода]

Г[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Гано Рибарски, български революционер, деец на ВМОРО, убит преди 1918 г.[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Гочев (1878 – 1942), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Здравев (1883 – 1928), български политик, деец на БЗНС
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Камчев, български революционер от ВМОРО, четник на Мише Развигоров[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Сачев (1886 – 1958), български просветен деец и медик
  • Flag of Bulgaria.svg Григор Бурев, български революционер, учител в Кочани и член на околийския революционен комитет в 1898 година.[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Григор Гърличков (1861 – 1935), български ветеринарен лекар
  • Flag of Bulgaria.svg Гьошо Иванов, деец на ВМОРО, арестуван и изтезаван жестоко по време на Винишката афера в 1897 година, в 1904 година е член на Щипския околийски комитет[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Гьошо Стоименов (1896 – 1922), деец на ВМРО, убит през декември 1922 година от органи на българската полиция.[11]

Д[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Диаманди Николов Тръпчев (1867 – 1942), български военен деец и общественик, един от учредителите на Македонския научен институт
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Костадинов Бабамов (около 1871/2 – 1910), български общественик, председател на Щипската българска община
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Стоянов Белаянин, български учител в Щип (1863 – 1872, 1878 – ?) и Велес (1872 – 1873)[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Домазетов (1904 – 1925), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Мирасчиев (1872 – 1934), български революционер и публицист
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Недков (1883 – 1977), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Павлов (1850 – 1919), български просветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Димчо Стефанов (1900 – ?), Гьоше Пачаврата (1899 – ?), убит преди 1918 г.[1] Никола Кангалов (1901 – ?), терорист, привърженик на Иван Михайлов,[13][14] Тодор Гущеров (1899 – ?), Сандо Иванов (1899 – ?), дейци на ВМРО[15]
  • Flag of SFR Yugoslavia.svg Димче Беловски (1923 – 2010), югославски партизанин и политик, деец на НОВМ
  • Flag of Bulgaria.svg Добри Манасиев (1874 – 1947), български революционер, учител и политик
  • Flag of Bulgaria.svg Доне Ефремов, български революционер, деец на ВМОРО, обесен[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Доне Звездин, български революционер, деец на ВМОРО, умрял преди 1918 г.[5]

Е[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Екатерина Александрова Ципушева (1879 – 1967), българска учителка и революционерка
  • Flag of Bulgaria.svg Елена Иванова Генчева, омъжена в Горна Бела речка, дългогодишна учителка, участничка в Септемврийското въстание, авторка на спомени[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Елена Константинова (Коцева) Мазнева-Накашева (1892 - 1969, Ню Йорк), завършила с отличие Солунската гимназия, съпруга на Панчо Накашев, общественичка
  • Flag of Bulgaria.svg Емануил Развигоров (1866 – 1919), български революционер
  • Flag of SFR Yugoslavia.svg Емануил Чучков (1901 – 1967), югославски политик
  • Flag of Macedonia.svg Емилия Рамбабова (р. 1977), зъболекарка и политик от Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Ефрем Стоилков (Стойманов), български учител в родния си град след 1830 година и в Куманово около 1866 година, по-късно е ръкоположен за свещеник[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Ефрем Чучков (1870 – 1923), български общественик

Ж[редактиране | редактиране на кода]

З[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Macedonia.svg Flag of Bulgaria.svg Зоран Костовски (1968 – ), общински съветник и председател на ВМРО – НП в Щип. Един от първите, които издигат плочата на Тодор Александров в щипското Ново село след разпада на Югославия и пръв изнася слово в памет на Александров след промените.

И[редактиране | редактиране на кода]

Й[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Serbia.svg Йордан Бабамов, политик от Кралство Югославия, избран за депутат в 1931 г.[19][20]
  • Flag of Bulgaria.svg Йордан Витошански (1879 – 1903), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Йордан Герасимов Трайчев – Шишкин (1889 – 1944), български партизанин[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Йордан Гюрков (1891 – 1931), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Йордан Панев Гиров (7 август 1914 - ?), завършил в 1942 година земеделие в Софийския университет[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Йордан Ранев, български революционер от ВМОРО, четник на Диме Трайчев[23]
  • Flag of Bulgaria.svg Йосиф Ковачев (1839 – 1898), български учен и държавник
  • Flag of Bulgaria.svg Йордан Коцов (Коцев), български революционер от ВМОРО, четник на Мише Развигоров[24] и на Йордан Спасов[25]
  • Flag of SFR Yugoslavia.svg Flag of Macedonia.svg Йордан Миялков (1932 – 1991), македонски политик

К[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Катарина Джидрова (1878 - ?), българска учителка и революционерка от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Кирил Глигоров (1903 – 1924), български революционер
  • Flag of SFR Yugoslavia.svg Flag of Macedonia.svg Киро Глигоров (1917 – 2012), президент на Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Црън Киро, терорист на ВМОРО[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Кольо Гюрков (1882 - след 1945), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Коле Кюлюмов, български революционер, деец на ВМОРО, през Първата световна война награден с бронзов медал „За заслуга“ за заслуги към постигане на българския идеал в Македония[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Константин Анастасов, автор на „Кратко описание на святите двадесят монастири в Атонската гора. Заради поклонниците, що идат на Свята гора, и за ония, които желаят да знаят чудесата, що са по святогорските монастири. Издал Константин Анастасов от Щип. Издание трето. Цариград, в печатницата на Т. Дивитчиана, 1866“[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Константин Живков (р. 1870), български военен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Константин Шекеринов, български учител в Щип между 1874 – 1883 година[29]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Атанас (1797 – пр. 1865), български революционер, участник в Гръцката война за независимост
  • Flag of SFR Yugoslavia.svg Flag of Macedonia.svg Коста Балабанов (р. 1929), общественик от Северна Македония, сътрудник на югославските тайни служби
  • Flag of Macedonia.svg Коста Яневски (р. 1950), политик от Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин войвода, български хайдутин, действал с чета в Югозападна България през втората половина на XIX век[30]
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин Маджунков, български просветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Коце Гочев - Адвоката (1850 – 1915), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Коце Лазаров (? – 1903), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Коце Щипянчето (? - 1907), четник от ВМОРО, загинал в сражение със сърбите в местността Борила, Прилепско[31]

Л[редактиране | редактиране на кода]

М[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Мане Накашев (1888 – 1933), български общественик, фармацевт и революционер, деец на михайловисткото крило на ВМРО
  • Flag of Bulgaria.svg Манчо Белчев, стипендиант на Руския синод, следва в духовно училище през 1869 година и в Табор, Чехия (1869 – 1871), завършва естествени науки в Пилзен, учителства в Свищов през 1874 година, прави опити да напише учебници по зоология и ботаника[36]
  • Flag of Bulgaria.svg Методий Устичков (1867 – ?), български духовник, виден деец на ордена на августинците-успенци
  • Flag of Macedonia.svg Мария Кукубайска (р. 1950), писателка от Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Милан Константинов (Коцев) Добутов (1877 – 1950), завършил първия випуск на Скопското българско педагогическо училище.[37] През Първата световна война е капитан в българската армия, награден с ордени за „За храброст“ и „За военна заслуга“.[38]
  • Flag of Bulgaria.svg Милан Кръстев (? – 1907), български революционер, щипски градски войвода на ВМОРО, загинал заедно с Мише Развигоров на 3 април 1907 година[39][1]
  • Flag of Bulgaria.svg Милан Туджаров, български революционер от ВМОРО, четник на Мише Развигоров[40] и на Захари Василев[41], както и на Стоян Мишев[42]
  • Flag of Bulgaria.svg Милан Янков (1886 - ?), български революционер от ВМОРО, четник на Пандо Сидов[43]
  • Flag of Macedonia.svg Минчо Йорданов (1944 – ), политик от Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Мите Хаджимишев (1873 – 1953), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Flag of Serbia.svg Михаил Каламатиев (1896 – ?), деец на ВМРО, впоследствие ренегат
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Ковачев (1840 – 1908), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Колев – Шилката (? – 1929), български революционер от ВМРО, починал в Щип[44]
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Марков, български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Момчеджиков (1872 – 1959), български обществен и църковен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Наутлиев (? – 1924), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Пенушлиев, български търговец в Солун, починал в София[45]
  • Flag of Macedonia.svg Михаил Ренджов (1936 – ), писател от Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Мише Развигоров (1873 – 1907), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Мишо Шестаков, четник в четата на Мише Развигоров[46]

Н[редактиране | редактиране на кода]

П[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Панайот Манов, (1867 – 1931), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Пане Гочев, български революционер, деец на ВМОРО, обесен[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Пане Прошев (1866 – ?), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Пано Иванов Поляка, български революционер от ВМОРО, четник на Мише Развигоров[24]
  • Flag of Bulgaria.svg Пано Младчев, (1880 – ?), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Панче Гюрков (1894 – ?), български печатар
  • Flag of Macedonia.svg Панче Кралев (р. 1981), политик от Северна Македония, министър
  • Flag of Bulgaria.svg Панчо Йосков (1897 – ?), български офицер, полковник
  • Flag of Bulgaria.svg Панчо Ефремов Юруков (1903 – 1982), емигрирал в 1913 г. в София, печатар, член на БКМС от 1919 г., на БКП от 1945 г., автор на спомени[48]
  • Flag of Bulgaria.svg Панчо Лазаров (? – 1918), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[49]
  • Flag of Bulgaria.svg Панчо Михайлов (1896 - 1965), български белетрист
  • Flag of Bulgaria.svg Панчо Михайлов (1891 - 1925), български революционер и поет
  • Flag of Bulgaria.svg Панчо Накашев (1881 – 1962), български общественик, първият аптекар на Медицинския факултет в София (Александровска болница), деец на ВМРО
  • Flag of Bulgaria.svg Панчо Тодоров (1893 - 1933), български революционер от ВМРО
  • Flag of Bulgaria.svg Панчо Тошев (1894 – 1942), деец от ВМРО, депутат в XXIII ОНС (1931 – 1934) и окръжен пълномощник на ЦК на ВМРО за Пиринска Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Джидров (1876 – 1952), български политик
  • Flag of Bulgaria.svg Петър (Петре) Жабата, български революционер, деец на ВМОРО, четник на Мише Развигоров[50], убит преди 1918 г.[1]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Завоев (1880 – 1969), български публицист
  • Flag of Macedonia.svg Flag of Bulgaria.svg Петър Колев (р. 1986), македонски българин, бивш телевизионен водещ
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Коцев, български революционер от ВМОРО, четник на Васил Пачаджиев[51]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Чачаров, български фолклорист от края на XIX и началото на XX век
  • Flag of Bulgaria.svg Пешо Прошев, български революционер, член на Щипския околийски комитет на ВМОРО през 1904 година[52]
  • Flag of Bulgaria.svg Плиска Манасиева (р. 1950), студентка, арестувана от сърбокомунистите заедно с баща си Тодор заради пренесените в СР Македония български учебници и книги, и през 1970 година осъдена на година и половина затвор[53]
  • Flag of Bulgaria.svg Псалтир Никевски, български революционер, деец на ВМОРО, убит преди 1918 г.[7]

Р[редактиране | редактиране на кода]

С[редактиране | редактиране на кода]

Т[редактиране | редактиране на кода]

Ф[редактиране | редактиране на кода]

Х[редактиране | редактиране на кода]

Ц[редактиране | редактиране на кода]

Ю[редактиране | редактиране на кода]

Родени в махалата Ново село[редактиране | редактиране на кода]

А – Б – В – Г – ДЕ – Ж – З – И – ЙК – Л – М – Н – ОП – Р – С – Т – УФ – Х – Ц – Ч – ШЩ – Ю – Я


А[редактиране | редактиране на кода]

В[редактиране | редактиране на кода]

Г[редактиране | редактиране на кода]

Д[редактиране | редактиране на кода]

Е[редактиране | редактиране на кода]

И[редактиране | редактиране на кода]

Й[редактиране | редактиране на кода]

Л[редактиране | редактиране на кода]

М[редактиране | редактиране на кода]

П[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Пано Иванов (поляка), български революционер от ВМОРО, четник на Мише Развигоров[66]

С[редактиране | редактиране на кода]

Т[редактиране | редактиране на кода]

Х[редактиране | редактиране на кода]

Опълченци от Щип[редактиране | редактиране на кода]

Македоно-одрински опълченци от Щип[редактиране | редактиране на кода]

Заявление от Борис Андонов Шандаров за членство в Македоно-одринското опълченско дружество в Горна Джумая. Горна Джумая, 3 юни 1934 г.
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Алексиев, 40-годишен, земеделец, 2 рота на 13 кукушка дружина, убит на 17 юни 1913[69]
  • Flag of Bulgaria.svg Борис Андонов Шандаров, 24-годишен, жител на София, шивач, прогимназиално образование, четата на Иван Бърльо, инженерно-техническа част на МОО, 1 рота на 14 воденска дружина[70]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Арсов, четата на Коста Христов Попето, четата на Тодор Александров[71]
  • Flag of Bulgaria.svg Владимир Александров, жител на София, 4 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[72]
  • Flag of Bulgaria.svg Григор Александров, 2 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[72]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Александров, 13 кукушка дружина[72]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Арсов, жител на Балбунар, Нестроева рота на 9 велешка дружина, носител на бронзов медал[73]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Шекеринов, 45-годишен, жител на Кюстендил, обущар, I клас, 1 рота на 7 кумановска дружина[74]
  • Flag of Bulgaria.svg Йордан Шекеринов, 40-годишен, 1 рота на 5 одринска дружина[74]
  • Flag of Bulgaria.svg Марко Кузин, 28-годишен, земеделец, неграмотен, четата на Иван Бърльо[75]
  • Flag of Bulgaria.svg Мише Апостолов, 30-годишен, надничар, грамотен, четата на Иван Бърльо[76]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Андонов, 24-годишен, шекерджия, IV отделение, четата на Гоце Бърдаров, 3 рота на 14 воденска дружина[77]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Андонов, 28 (29)-годишен, шекерджия, I клас, 4 рота на 3 солунска дружина, орден „За храброст“ IV степен[77]
  • Flag of Bulgaria.svg Пане (Панче) Александров, 20 (21)-годишен, дърводелец, III отделение, Нестроева рота на 3 солунска, 15 щипска дружина[69]
  • Flag of Bulgaria.svg Панче Алексиев, Нестроева рота на 3 солунска дружина.[78]
  • Flag of Bulgaria.svg Панче Андонов, 27-годишен, сладкар, IV клас, 3 рота на 3 солунска дружина, 15 щипска дружина[77]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър К. Бабамов, 30-годишен, чиновник, търговец, IV клас, Нестроева рота на 3 солунска дружина, 15 щипска дружина[79]
  • Flag of Bulgaria.svg Сандо (Санде) Здравев, 55-годишен, бакалин, грамотен, 15 щипска дружина.[80]Деец на ВМОРО[81]
  • Flag of Bulgaria.svg Симеон Коцов Байков, 20-годишен, дограмаджия, грамотен, четата на Иван Бърльо, 15 щипска дружина[82]
  • Flag of Bulgaria.svg Славе Александров, 4 рота на 3 солунска дружина[69]
  • Flag of Bulgaria.svg Тоде Митев Абагазов, 36-годишен, обущар, I клас, 15 щипска дружина[83]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Янев (1887 – ?), 2 рота на 3 солунска дружина. През ноември 1912 година е назначен за войвода на чета в Малгара, Източна Тракия[84]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Коцов Байков, 25-годишен, дограмаджия, грамотен, четата на Иван Бърльо, 15 щипска дружина[82]

Починали в Щип[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Александър Абаджиев (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[85]
  • Flag of Bulgaria.svg Александър Георгиев (Санде Чолака, ? – 1908), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Апостол Поликарев, български духовник
  • Flag of Bulgaria.svg Белю Киров Киров (? – 1913), български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническа война[86]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Марков Марков (? – 1913), български военен деец, капитан, загинал през Междусъюзническа война[87]
  • Flag of SFR Yugoslavia.svg Вера Циривири (1920 – 1944) – югославска партизанка и деятелка на НОВМ
  • Flag of Bulgaria.svg поп Владимир Живков (? – 1910), български духовник и революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Чобанов Димитров (? – 1913), български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническа война[88]
  • Flag of Bulgaria.svg Дафко Данаилов (1892 – 1982), български революционер от ВМОРО и ВМРО
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Иванов Бояджиев (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[89]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Митрев (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[90]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Дамянов Михайлов (? – 1913), български военен деец, капитан, загинал през Междусъюзническа война[91]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Неделчев Кехайов (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[92]
  • Flag of Bulgaria.svg Кирил Григоров (1903 – 1925), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Колю Енев Минев (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[93]
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин Раев Стоев (1920 – 1944), български партизанин, загинал през Втората световна война[94]
  • Flag of Bulgaria.svg Константин Койчев Чаролозов (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[95]
  • Flag of Bulgaria.svg Матей Семков Коджатонов (1923 – 1944), български партизанин, загинал през Втората световна война[96]
  • Flag of Bulgaria.svg Мише Развигоров (1873 – 1907), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Михайлов Панов (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[97]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Сарафов (? – 1921), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Грабов – Жабата (? – 1907), български революционер от ВМОРО, четник при Мише Развигоров[98]
  • Flag of Serbia.svg Саватие Гърбич (30 юли 1868 – 18 февруари 1915), сръбски учител, преводач, писател[99]
  • Flag of SFR Yugoslavia.svg Славчо Стоименски (1921 – 1943), югославски партизанин, народен герой на Югославия
  • Flag of Bulgaria.svg Стайко Филипов Филипов (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[100]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Янков (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[101]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Николов Ангелов (? – 1913), български военен деец, капитан, загинал през Междусъюзническа война[102]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 100.
  2. | Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 702.
  3. ДА – Хасково, фонд 714К, опис 1, а.е. 76, л. 13
  4. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 103, л. 5
  5. а б в г Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 103.
  6. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57
  7. а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 104.
  8. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 23.
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 64.
  11. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 709.
  12. | Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 60.
  13. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 602.
  14. Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, стр. 814.
  15. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 712.
  16. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 99. Посетен на 25 август 2015.
  17. | Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 620, 623.
  18. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.30
  19. Митриновић, Чедомил М. Прво југословенско Народно претставништво изабрано 8. новембра 1931. године. Београд, Штампарија Ж. Маџаревић, 1931. с. 128. (на сръбски)
  20. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 72.
  21. Списък на убити партизани
  22. Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год.. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 193.
  23. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
  24. а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2
  25. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
  26. Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 399.
  27. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
  28. | Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 34.
  29. | Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 710.
  30. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 129.
  31. Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията. // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.
  32. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57
  33. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
  34. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58
  35. Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год.. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 196.
  36. | Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 62.
  37. Настевъ, Хр. I-ия випускъ на Скопското българско мъѫко педагогическо училище. // Илюстрация Илиндень XII (3 (113). София, Издание на Илинденската организация, мартъ 1940. с. 13.
  38. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 92; ф. 1, оп. 4, а.е 2, л. 67
  39. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 86.
  40. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.32
  41. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41
  42. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57
  43. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 56
  44. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 105.
  45. Парцел 29. // София помни. Посетен на 12 януари 2016.
  46. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2
  47. Парцел 6. // София помни. Посетен на 9 януари 2016.
  48. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 470. Посетен на 25 август 2015.
  49. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 447, л. 20
  50. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2
  51. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.55
  52. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 141.
  53. а б Ташев, Спас. МПО во одбрана на македонските Бугари Тодор и Плиска Манасиеви од Штип. // Трибуна, 25.10.2021. Посетен на 10 март 2022 г. (на македонска литературна норма)
  54. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  55. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.43
  56. Сирков, Димитър. В защита на Испанската република : 1936 - 1939. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1967. с. 247.
  57. Парцел 13. // София помни. Посетен на 8 януари 2016.
  58. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2
  59. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 99.
  60. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.20
  61. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
  62. | Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 337.
  63. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.55
  64. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 712.
  65. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 712.
  66. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2
  67. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 34.
  68. а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 35.
  69. а б в Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 16.
  70. > Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 802.
  71. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 54.
  72. а б в Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 15.
  73. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 55.
  74. а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 804.
  75. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 391.
  76. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 49.
  77. а б в Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 39.
  78. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 17. Може би идентичен с Панче Александров.
  79. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 75.
  80. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 268.
  81. Дино Кьосев, „Гоце Делчев, Писма и други материали, Списъци, стр. 329“
  82. а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 76.
  83. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 11.
  84. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 194.
  85. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 9
  86. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 2, л. 5
  87. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 3, л. 23
  88. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 122
  89. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 53
  90. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 65
  91. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 29
  92. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 82
  93. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 33
  94. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 113, л. 104
  95. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 54
  96. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 112, л. 114
  97. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 71
  98. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 78.
  99. Српски биографски речник, том 2, с. 86., архив на оригинала от 30 март 2012, https://web.archive.org/web/20120330102932/http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/tom02.pdf, посетен на 2011-09-14 
  100. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 48
  101. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 170
  102. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 15, л. 48
     Портал „Македония“         Портал „Македония