Щипяни
Направо към навигацията
Направо към търсенето
Щипяни или по-старо щиплии (единствено число щипянец, щипянка, щипянче, щиплия, на македонска литературна норма: Штипјани) са жителите на град Щип, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.
Родени в Щип[редактиране | редактиране на кода]
А – Б – В – Г – Д — Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я
А[редактиране | редактиране на кода]
Александър Балабанов (1879 – 1955), български литературовед, преводач и критик- Александър Георгиев (Санде Чолака, ? – 1908), български революционер
Александър Донски (р. 1969), северномакедонски псевдоисторик- Александър Захариев (? – 1905), български духовник
- Александър Кралев (1882 – 1905), български революционер
- Александър (Сандо) Нехтенин-Чолако (? - 1906), български революционер, деец на ВМОРО, обесен[1]
- Александър Развигоров (1874 – 1946), български революционер
- Александър Ставрев (? – 1913), български военен деец, поручик
- Ана Дурловски (р. 1978), северномакедонска оперна певица
- Анастас Чепреганов, български учител в родния си град между 1874 – 1883 година[2]
- Андон Пиперевски (1877 - 1942), български предприемач
Андрей Самоников, сръбски просветен деец- Антон Джамбазов, български колоездач[3]
- Арсо Лазаров (1845 – ?), български общественик
Асан Керим (1921 – 1990), югославски политик- Атанас Ковачев (1820 – ?), български духовник
- Ацо Шопов (1923 – 1982), поет от Социалистическа Република Македония, академик
Б[редактиране | редактиране на кода]
- Благо Мишев Манев (? – 1943), български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[4]
- Благой Монев Кратовалиев (? - 13 август 1929), български революционер, ръководител на Македонската младежка тайна революционна организация в Щип
- Благой Самоников (р. 1942), северномакедонски поет
- Благой Пуздерлиев, български революционер от ВМОРО и ВМОК
- Борис Данев, български революционер, деец на ВМОРО, обесен[5]
- Борис Милевски, югославски партизанин и военен деец
- Бобан Николов (р. 1994), футболист от Северна Македония
В[редактиране | редактиране на кода]
- Васил Хаджиянков, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г.[1]
- Виктория Димитрова Бабамова-Възвъзова (1894 – 1978), българска общественичка, дъщеря на Димитър Бабамов
- поп Владимир Живков (? – 1910), български духовник и революционер
- Владимир Ковачев (1875 – 1910), български революционер
- Владислав Ковачев (1875 – ?), български революционер, деец на ВМОК
- Владо Ванев, български революционер от ВМОРО, четник на Стоян Мишев[6]
Г[редактиране | редактиране на кода]
- Гано Рибарски, български революционер, деец на ВМОРО, убит преди 1918 г.[7]
- Георги Гочев (1878 – 1942), български революционер
- Георги Здравев (1883 – 1928), български политик, деец на БЗНС
- Георги Камчев, български революционер от ВМОРО, четник на Мише Развигоров[8]
- Георги Сачев (1886 – 1958), български просветен деец и медик
- Григор Бурев, български революционер, учител в Кочани и член на околийския революционен комитет в 1898 година.[9]
- Григор Гърличков (1861 – 1935), български ветеринарен лекар
- Гьошо Иванов, деец на ВМОРО, арестуван и изтезаван жестоко по време на Винишката афера в 1897 година, в 1904 година е член на Щипския околийски комитет[10]
- Гьошо Стоименов (1896 – 1922), деец на ВМРО, убит през декември 1922 година от органи на българската полиция.[11]
Д[редактиране | редактиране на кода]
- Диаманди Николов Тръпчев (1867 – 1942), български военен деец и общественик, един от учредителите на Македонския научен институт
- Димитър Костадинов Бабамов (около 1871/2 – 1910), български общественик, председател на Щипската българска община
- Димитър Стоянов Белаянин, български учител в Щип (1863 – 1872, 1878 – ?) и Велес (1872 – 1873)[12]
- Димитър Домазетов (1904 – 1925), български революционер
- Димитър Мирасчиев (1872 – 1934), български революционер и публицист
- Димитър Недков (1883 – 1977), български революционер
- Димитър Павлов (1850 – 1919), български просветен деец
- Димчо Стефанов (1900 – ?), Гьоше Пачаврата (1899 – ?), убит преди 1918 г.[1] Никола Кангалов (1901 – ?), терорист, привърженик на Иван Михайлов,[13][14] Тодор Гущеров (1899 – ?), Сандо Иванов (1899 – ?), дейци на ВМРО[15]
- Димче Беловски (1923 – 2010), югославски партизанин и политик, деец на НОВМ
- Добри Манасиев (1874 – 1947), български революционер, учител и политик
- Доне Ефремов, български революционер, деец на ВМОРО, обесен[5]
- Доне Звездин, български революционер, деец на ВМОРО, умрял преди 1918 г.[5]
Е[редактиране | редактиране на кода]
- Екатерина Александрова Ципушева (1879 – 1967), българска учителка и революционерка
- Елена Иванова Генчева, омъжена в Горна Бела речка, дългогодишна учителка, участничка в Септемврийското въстание, авторка на спомени[16]
- Елена Константинова (Коцева) Мазнева-Накашева (1892 - 1969, Ню Йорк), завършила с отличие Солунската гимназия, съпруга на Панчо Накашев, общественичка
- Емануил Развигоров (1866 – 1919), български революционер
- Емануил Чучков (1901 – 1967), югославски политик
- Емилия Рамбабова (р. 1977), зъболекарка и политик от Северна Македония
- Ефрем Стоилков (Стойманов), български учител в родния си град след 1830 година и в Куманово около 1866 година, по-късно е ръкоположен за свещеник[17]
- Ефрем Чучков (1870 – 1923), български общественик
Ж[редактиране | редактиране на кода]
- Жан Митрев (1961 – ), виден кардиохирург от Северна Македония
З[редактиране | редактиране на кода]
- Зоран Костовски (1968 – ), общински съветник и председател на ВМРО – НП в Щип. Един от първите, които издигат плочата на Тодор Александров в щипското Ново село след разпада на Югославия и пръв изнася слово в памет на Александров след промените.
И[редактиране | редактиране на кода]
- Иван Бърдаров, български учител и революционер
- Иван Шандаров (около 1861 – след 1900), български просветен деец и писател
- Иван М. Голев (1869 или 1870 – 1945), български лекар и просветен деец
- Илия Ванев Гюрков, български революционер от ВМОРО, четник на Апостол Петков[18]
- Ипократ Развигоров (1900 – 1927), български революционер
- Илия Арев (1914 – 1977), актьор от Социалистическа република Македония
Й[редактиране | редактиране на кода]
- Йордан Бабамов, политик от Кралство Югославия, избран за депутат в 1931 г.[19][20]
- Йордан Витошански (1879 – 1903), български революционер
- Йордан Герасимов Трайчев – Шишкин (1889 – 1944), български партизанин[21]
- Йордан Гюрков (1891 – 1931), български революционер
- Йордан Панев Гиров (7 август 1914 - ?), завършил в 1942 година земеделие в Софийския университет[22]
- Йордан Ранев, български революционер от ВМОРО, четник на Диме Трайчев[23]
- Йосиф Ковачев (1839 – 1898), български учен и държавник
- Йордан Коцов (Коцев), български революционер от ВМОРО, четник на Мише Развигоров[24] и на Йордан Спасов[25]
- Йордан Миялков (1932 – 1991), македонски политик
К[редактиране | редактиране на кода]
- Катарина Джидрова (1878 - ?), българска учителка и революционерка от ВМОРО
- Кирил Глигоров (1903 – 1924), български революционер
- Киро Глигоров (1917 – 2012), президент на Северна Македония
- Црън Киро, терорист на ВМОРО[26]
- Кольо Гюрков (1882 - след 1945), български революционер
- Коле Кюлюмов, български революционер, деец на ВМОРО, през Първата световна война награден с бронзов медал „За заслуга“ за заслуги към постигане на българския идеал в Македония[27]
- Константин Анастасов, автор на „Кратко описание на святите двадесят монастири в Атонската гора. Заради поклонниците, що идат на Свята гора, и за ония, които желаят да знаят чудесата, що са по святогорските монастири. Издал Константин Анастасов от Щип. Издание трето. Цариград, в печатницата на Т. Дивитчиана, 1866“[28]
- Константин Живков (р. 1870), български военен деец
- Константин Шекеринов, български учител в Щип между 1874 – 1883 година[29]
- Коста Атанас (1797 – пр. 1865), български революционер, участник в Гръцката война за независимост
- Коста Балабанов (р. 1929), общественик от Северна Македония, сътрудник на югославските тайни служби
- Коста Яневски (р. 1950), политик от Северна Македония
- Костадин войвода, български хайдутин, действал с чета в Югозападна България през втората половина на XIX век[30]
- Костадин Маджунков, български просветен деец
- Коце Гочев - Адвоката (1850 – 1915), български революционер
- Коце Лазаров (? – 1903), български революционер
- Коце Щипянчето (? - 1907), четник от ВМОРО, загинал в сражение със сърбите в местността Борила, Прилепско[31]
Л[редактиране | редактиране на кода]
- Лазар Тодоров, български революционер от ВМОРО, четник на Стоян Мишев[32]
- Лазо Толев, български революционер от ВМОРО, четник на Александър Георгиев[33]
- Любомир Здравев, български революционер от ВМОРО, четник на Стоян Мишев[34]
- Любомир Милетич (1863 – 1937), български учен
- Любомир Тодоров Александров (10 септември 1914 - ?), завършил в 1942 година география в Софийския университет[35]
- Любчо Георгиевски (1966 – ), българин, политик от Северна Македония
- Любчо Гроздев (1930 – 1989), политик от Социалистическа република Македония
- Любчо Йордановски (1953 – ), политик от Северна Македония
М[редактиране | редактиране на кода]
- Мане Накашев (1888 – 1933), български общественик, фармацевт и революционер, деец на михайловисткото крило на ВМРО
- Манчо Белчев, стипендиант на Руския синод, следва в духовно училище през 1869 година и в Табор, Чехия (1869 – 1871), завършва естествени науки в Пилзен, учителства в Свищов през 1874 година, прави опити да напише учебници по зоология и ботаника[36]
- Методий Устичков (1867 – ?), български духовник, виден деец на ордена на августинците-успенци
- Мария Кукубайска (р. 1950), писателка от Северна Македония
- Милан Константинов (Коцев) Добутов (1877 – 1950), завършил първия випуск на Скопското българско педагогическо училище.[37] През Първата световна война е капитан в българската армия, награден с ордени за „За храброст“ и „За военна заслуга“.[38]
- Милан Кръстев (? – 1907), български революционер, щипски градски войвода на ВМОРО, загинал заедно с Мише Развигоров на 3 април 1907 година[39][1]
- Милан Туджаров, български революционер от ВМОРО, четник на Мише Развигоров[40] и на Захари Василев[41], както и на Стоян Мишев[42]
- Милан Янков (1886 - ?), български революционер от ВМОРО, четник на Пандо Сидов[43]
- Минчо Йорданов (1944 – ), политик от Северна Македония
- Мите Хаджимишев (1873 – 1953), български революционер
- Михаил Каламатиев (1896 – ?), деец на ВМРО, впоследствие ренегат
- Михаил Ковачев (1840 – 1908), български революционер
- Михаил Колев – Шилката (? – 1929), български революционер от ВМРО, починал в Щип[44]
- Михаил Марков, български революционер
- Михаил Момчеджиков (1872 – 1959), български обществен и църковен деец
- Михаил Наутлиев (? – 1924), български революционер
- Михаил Пенушлиев, български търговец в Солун, починал в София[45]
- Михаил Ренджов (1936 – ), писател от Северна Македония
- Мише Развигоров (1873 – 1907), български революционер
- Мишо Шестаков, четник в четата на Мише Развигоров[46]
Н[редактиране | редактиране на кода]
- Наум Бърдаров, български учител и деец на ВМОРО[47]
- Наум Момчеджиков (1908 – 1984), български революционер от ВМРО
- Никола Балабанов (1898 – 1969), български театрален деец
- Никола Божинов, български общественик, автор на „История на българския народ“
- Никола Иванов-Балтон (1948 – 2012), художник от Северна Македония
- Никола Коцев (1882 – ?), български свещеник и просветен деец
- Никола Клюсев (1927 – 2008), политик, 1-ви министър-председател на Северна Македония
- Никола Наумов (1871 – 1931), български революционер, основател на ВМОК, деец на ВМОРО
- Никола Панчев, деец на ВМОРО
- Никола Северов (1879 – ?), деец на ВМРО
П[редактиране | редактиране на кода]
- Панайот Манов, (1867 – 1931), български революционер
- Пане Гочев, български революционер, деец на ВМОРО, обесен[5]
- Пане Прошев (1866 – ?), български революционер
- Пано Иванов Поляка, български революционер от ВМОРО, четник на Мише Развигоров[24]
- Пано Младчев, (1880 – ?), български революционер
- Панче Гюрков (1894 – ?), български печатар
- Панче Кралев (р. 1981), политик от Северна Македония, министър
- Панчо Йосков (1897 – ?), български офицер, полковник
- Панчо Ефремов Юруков (1903 – 1982), емигрирал в 1913 г. в София, печатар, член на БКМС от 1919 г., на БКП от 1945 г., автор на спомени[48]
- Панчо Лазаров (? – 1918), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[49]
- Панчо Михайлов (1896 - 1965), български белетрист
- Панчо Михайлов (1891 - 1925), български революционер и поет
- Панчо Накашев (1881 – 1962), български общественик, първият аптекар на Медицинския факултет в София (Александровска болница), деец на ВМРО
- Панчо Тодоров (1893 - 1933), български революционер от ВМРО
- Панчо Тошев (1894 – 1942), деец от ВМРО, депутат в XXIII ОНС (1931 – 1934) и окръжен пълномощник на ЦК на ВМРО за Пиринска Македония
- Петър Джидров (1876 – 1952), български политик
- Петър (Петре) Жабата, български революционер, деец на ВМОРО, четник на Мише Развигоров[50], убит преди 1918 г.[1]
- Петър Завоев (1880 – 1969), български публицист
- Петър Колев (р. 1986), македонски българин, бивш телевизионен водещ
- Петър Коцев, български революционер от ВМОРО, четник на Васил Пачаджиев[51]
- Петър Чачаров, български фолклорист от края на XIX и началото на XX век
- Пешо Прошев, български революционер, член на Щипския околийски комитет на ВМОРО през 1904 година[52]
- Плиска Манасиева (р. 1950), студентка, арестувана от сърбокомунистите заедно с баща си Тодор заради пренесените в СР Македония български учебници и книги, и през 1970 година осъдена на година и половина затвор[53]
- Псалтир Никевски, български революционер, деец на ВМОРО, убит преди 1918 г.[7]
Р[редактиране | редактиране на кода]
- Ратка Чоревска (1925 – 2016), актриса от Северна Македония
- Рачо Косев, български вестникар и дипломат
- Ристо Лазаров (р. 1949), писател от Северна Македония
- Роза Койзеклиева (1902 – 1948), българска просветна деятелка и революционерка
С[редактиране | редактиране на кода]
- Санде Джамбазов (1874 – 1921), български революционер
- Санде Колев Самарджия (1850 – след 1943), български революционер
- Сандо Здравков, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Джеров[54]
- Сандо Стоянов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ангелов[55]
- Сашко Кедев (1962 – ), кардиохирург и политик от Северна Македония
- Серафим Григоров (1910 – 1931), български поет
- Симеон Коцев Пенушлиев (р. 28 януари 1897 - ?), интербригадист[56]
- Славица Шуманска-Митева (р. 1980), северномакедонска филоложка и политик
- Славчо Стоименски (1921 – 1943), югославски партизанин, народен герой на Югославия
- София Донева Прилепчанска-Йосифова (1896 – 1931), една от първите български цигуларки, завършила в Грац, деятелка на Македонския женски съюз[57]
- Спиридон Михайлов (1878 – 1925), български военен деец
- Спиро Константинов Михайлов (1887 – 1936), български юрист и общественик, член-учредител на Македонския научен институт
- Спиро Килиманов, деец на ВМОРО
- Стоян Мишев (1882 – 1924), български революционер, по-късно ренегат[58]
- Страхил Развигоров (1897 – 1948), български революционер
- Сърбо Ивановски (1928 – 2014), писател от Северна Македония
- Славе Иванов (1888 – 1948), български революционер
- Станко Янев Тролев – Фифико (1892 – 1931), български революционер от ВМОРО, починал в София[59]
- Стоян Параспуров (? - 1907), деец на ВМОРО
- Стоянче Рибарев (р. 1964), северномакедонски юрист
Т[редактиране | редактиране на кода]
- Тасе Гюрков, български революционер
- Татияна Лалчевска (р. 1973), северномакедонска педагожка и политик
- Текин Аръбурун (1905 – 1993), турски военен деец и политик
- Тодор Арсов, български революционер от ВМОРО, четник на Славейко Арсов[60]
- Тодор Арсов (1912 – 1943), югославски партизанин и деец на НОВМ
- Тодор Белоглавов (1869 - ?), български просветен деец
- Тодор Василев, български революционер от ВМОРО, четник на Александър Георгиев[61]
- Тодор Гичев, български лекар, революционер и общественик
- Тодор Лазаров (1869 – 1912), български революционер, член на ЗП на ВМОРО
- Тодор Манасиев (? - 6 юли 1974), български адвокат, репресиран от сърбокомунистите заради открито демонстрираното му българско самосъзнание, получавайки 3 годишна присъда, в резултат на което умира[53]
- Тодор Мировски (1904 – 1959), икономист от Северна Македония
- Тодор Станчев (? – 1915), български военен деец, поручик
- Тодор Павлов (1890 – 1977), български философ и политик
- Тодор Хр. Пиперевски, български индустриалец, дарител и революционер, касиер на ВМРО
- Трайко Калайджиев (1860 – 1910), български свещеник и революционер
- Трайко Клисаров, български учител в общинското градско училище през 1830 година[62]
-
Трайко Константинов (1848 – 1919), български методистки проповедник - Трайче Кацаров (р. 1959), писател от Северна Македония
- Траян Митев Станойков, войник от Радовишкия партизански отряд на 11-а македонска дивизия
- Трайчо Пацков (1902 – 1925), български революционер от ВМРО
Ф[редактиране | редактиране на кода]
- Ферус Мустафов (р. 1950), музикант
- Фируз Демир (1923 – 1988), политик от Социалистическа република Македония и деец на НОВМ
Х[редактиране | редактиране на кода]
- Христо Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Гроздан Рандев[63]
- Христо Гръничаров (1856 - ?), български духовник и революционер
- Христо Димитров, български лекар
- Христо Ефремов, български революционер
- Христо Настев (1876 – 1962), български революционер
- Христо Червенеленков, български революционер
- Христо Шекеринов, български революционер
-
Хюдай Юлкер (р. 1951), турски германски писател
Ц[редактиране | редактиране на кода]
- Цвета Апостолска (1913), деец на НОВМ
Ю[редактиране | редактиране на кода]
- Юрдан Варадински (1879 - 1903), български революционер от ВМОРО
Родени в махалата Ново село[редактиране | редактиране на кода]
А – Б – В – Г – Д — Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я
А[редактиране | редактиране на кода]
- Александър Икономов (1876 – ?), български революционер, деец на ВМОРО
- Александър Малинов (? – 1904), български революционер;
- Апостол Поликарев, български духовник;
- Арсени Костенцев (1842 – 1921), български просветен деец;
В[редактиране | редактиране на кода]
- Васил Хаджикимов (1903 – 1992), български революционер, деец на ВМРО (обединена) и на ВМРО;
- Владимир Сланков (1889 – 1914), български революционер, войвода на ВМОРО;
Г[редактиране | редактиране на кода]
- Григор Хаджикимов (1893 – 1965), български революционер, деец на ВМРО;
- Георги Османков (? - след 1944), български пердприемач и общественик
- Георги Попянев (1886 – 1965), български революционер, деец на ВМРО
Д[редактиране | редактиране на кода]
- Данаил Щиплията (около 1830 – около 1900), български иконописец
Е[редактиране | редактиране на кода]
- Емануил Чучков (1901 – 1967), югославски политик;
И[редактиране | редактиране на кода]
- Иван Михайлов (1896 – 1990), български революционер, водач на ВМРО;
- Илия Лилинков (1902 – 1927), български революционер, деец на ВМРО
- Илия Арев (1914 – 1977), актьор от Социалистическа република Македония
Й[редактиране | редактиране на кода]
- Йордан Цицонков (1900 – 1926), деец на ВМРО[64]
Л[редактиране | редактиране на кода]
- Лазар Кльонков (1880 – 1956), български революционер, войвода на ВМРО
М[редактиране | редактиране на кода]
- Мирчо Кикиритков (1904 – 1944), български революционер, деец на ВМРО;
- архиепископ Михаил (1912 – 1999), глава на Македонската православна църква;
- Михаил Костенцев (1832 – 1929), български просветен деец;
- Михайло Апостолски (1906 – 1987), югославски и македонски военен деец;
- Мишо Хаджитоманов (1902 – ?), Нанчо Витларов (1901 – ?), Ампо Карагьозов (1900 – ?), дейци на ВМРО[65]
П[редактиране | редактиране на кода]
- Пано Иванов (поляка), български революционер от ВМОРО, четник на Мише Развигоров[66]
С[редактиране | редактиране на кода]
- Симеон Хаджикимов (1877 – 1955), български революционер, деец на ВМОРО и на ВМРО;
- Славейко Арсов (1873 – 1904), български революционер, войвода на ВМОРО;
Т[редактиране | редактиране на кода]
- Тодор Александров (1881 – 1924), български революционер, водач на ВМРО;
- Тодор Павлов (1890 – 1977), български учен и политик, академик;
- Христо Коцев (1869 – 1933), български революционер и просветен деец
Х[редактиране | редактиране на кода]
- Христо Секулов (1871 – ?), български просветен деец
- Христо Чемков (? – 1898), български революционер
Опълченци от Щип[редактиране | редактиране на кода]
- Александър Попанастасов, III опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[67]
- Ефто Димитров, IV опълченска дружина, живущ в София;
- Михаил Минев, родом от Ново село, III опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[68]
- Михаил Николаев, III опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[68]
Македоно-одрински опълченци от Щип[редактиране | редактиране на кода]
- Атанас Алексиев, 40-годишен, земеделец, 2 рота на 13 кукушка дружина, убит на 17 юни 1913[69]
- Борис Андонов Шандаров, 24-годишен, жител на София, шивач, прогимназиално образование, четата на Иван Бърльо, инженерно-техническа част на МОО, 1 рота на 14 воденска дружина[70]
- Васил Арсов, четата на Коста Христов Попето, четата на Тодор Александров[71]
- Владимир Александров, жител на София, 4 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[72]
- Григор Александров, 2 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[72]
- Димитър Александров, 13 кукушка дружина[72]
- Димитър Арсов, жител на Балбунар, Нестроева рота на 9 велешка дружина, носител на бронзов медал[73]
- Иван Шекеринов, 45-годишен, жител на Кюстендил, обущар, I клас, 1 рота на 7 кумановска дружина[74]
- Йордан Шекеринов, 40-годишен, 1 рота на 5 одринска дружина[74]
- Марко Кузин, 28-годишен, земеделец, неграмотен, четата на Иван Бърльо[75]
- Мише Апостолов, 30-годишен, надничар, грамотен, четата на Иван Бърльо[76]
- Никола Андонов, 24-годишен, шекерджия, IV отделение, четата на Гоце Бърдаров, 3 рота на 14 воденска дружина[77]
- Никола Андонов, 28 (29)-годишен, шекерджия, I клас, 4 рота на 3 солунска дружина, орден „За храброст“ IV степен[77]
- Пане (Панче) Александров, 20 (21)-годишен, дърводелец, III отделение, Нестроева рота на 3 солунска, 15 щипска дружина[69]
- Панче Алексиев, Нестроева рота на 3 солунска дружина.[78]
- Панче Андонов, 27-годишен, сладкар, IV клас, 3 рота на 3 солунска дружина, 15 щипска дружина[77]
- Петър К. Бабамов, 30-годишен, чиновник, търговец, IV клас, Нестроева рота на 3 солунска дружина, 15 щипска дружина[79]
- Сандо (Санде) Здравев, 55-годишен, бакалин, грамотен, 15 щипска дружина.[80]Деец на ВМОРО[81]
- Симеон Коцов Байков, 20-годишен, дограмаджия, грамотен, четата на Иван Бърльо, 15 щипска дружина[82]
- Славе Александров, 4 рота на 3 солунска дружина[69]
- Тоде Митев Абагазов, 36-годишен, обущар, I клас, 15 щипска дружина[83]
- Тодор Янев (1887 – ?), 2 рота на 3 солунска дружина. През ноември 1912 година е назначен за войвода на чета в Малгара, Източна Тракия[84]
- Христо Коцов Байков, 25-годишен, дограмаджия, грамотен, четата на Иван Бърльо, 15 щипска дружина[82]
Починали в Щип[редактиране | редактиране на кода]
- Александър Абаджиев (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[85]
- Александър Георгиев (Санде Чолака, ? – 1908), български революционер
- Апостол Поликарев, български духовник
- Белю Киров Киров (? – 1913), български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническа война[86]
- Васил Марков Марков (? – 1913), български военен деец, капитан, загинал през Междусъюзническа война[87]
- Вера Циривири (1920 – 1944) – югославска партизанка и деятелка на НОВМ
- поп Владимир Живков (? – 1910), български духовник и революционер
- Георги Чобанов Димитров (? – 1913), български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническа война[88]
- Дафко Данаилов (1892 – 1982), български революционер от ВМОРО и ВМРО
- Димитър Иванов Бояджиев (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[89]
- Димитър Митрев (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[90]
- Иван Дамянов Михайлов (? – 1913), български военен деец, капитан, загинал през Междусъюзническа война[91]
- Иван Неделчев Кехайов (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[92]
- Кирил Григоров (1903 – 1925), български революционер
- Колю Енев Минев (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[93]
- Костадин Раев Стоев (1920 – 1944), български партизанин, загинал през Втората световна война[94]
- Константин Койчев Чаролозов (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[95]
- Матей Семков Коджатонов (1923 – 1944), български партизанин, загинал през Втората световна война[96]
- Мише Развигоров (1873 – 1907), български революционер
- Никола Михайлов Панов (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[97]
- Никола Сарафов (? – 1921), български революционер
- Петър Грабов – Жабата (? – 1907), български революционер от ВМОРО, четник при Мише Развигоров[98]
- Саватие Гърбич (30 юли 1868 – 18 февруари 1915), сръбски учител, преводач, писател[99]
- Славчо Стоименски (1921 – 1943), югославски партизанин, народен герой на Югославия
- Стайко Филипов Филипов (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[100]
- Стоян Янков (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[101]
- Тодор Николов Ангелов (? – 1913), български военен деец, капитан, загинал през Междусъюзническа война[102]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 100.
- ↑ | Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 702.
- ↑ ДА – Хасково, фонд 714К, опис 1, а.е. 76, л. 13
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 103, л. 5
- ↑ а б в г Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 103.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57
- ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 104.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 23.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 64.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 709.
- ↑ | Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 60.
- ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 602.
- ↑ Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, стр. 814.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 712.
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 99. Посетен на 25 август 2015.
- ↑ | Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 620, 623.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.30
- ↑ Митриновић, Чедомил М. Прво југословенско Народно претставништво изабрано 8. новембра 1931. године. Београд, Штампарија Ж. Маџаревић, 1931. с. 128. (на сръбски)
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 72.
- ↑ Списък на убити партизани
- ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год.. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 193.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
- ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
- ↑ Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 399.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
- ↑ | Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 34.
- ↑ | Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 710.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 129.
- ↑ Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията. // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58
- ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год.. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 196.
- ↑ | Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 62.
- ↑ Настевъ, Хр. I-ия випускъ на Скопското българско мъѫко педагогическо училище. // Илюстрация Илиндень XII (3 (113). София, Издание на Илинденската организация, мартъ 1940. с. 13.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 92; ф. 1, оп. 4, а.е 2, л. 67
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 86.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.32
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 56
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 105.
- ↑ Парцел 29. // София помни. Посетен на 12 януари 2016.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2
- ↑ Парцел 6. // София помни. Посетен на 9 януари 2016.
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 470. Посетен на 25 август 2015.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 447, л. 20
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.55
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 141.
- ↑ а б Ташев, Спас. МПО во одбрана на македонските Бугари Тодор и Плиска Манасиеви од Штип. // Трибуна, 25.10.2021. Посетен на 10 март 2022 г. (на македонска литературна норма)
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.43
- ↑ Сирков, Димитър. В защита на Испанската република : 1936 - 1939. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1967. с. 247.
- ↑ Парцел 13. // София помни. Посетен на 8 януари 2016.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 99.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.20
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
- ↑ | Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 337.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.55
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 712.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 712.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 34.
- ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 35.
- ↑ а б в Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 16.
- ↑ > Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 802.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 54.
- ↑ а б в Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 15.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 55.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 804.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 391.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 49.
- ↑ а б в Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 39.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 17. Може би идентичен с Панче Александров.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 75.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 268.
- ↑ Дино Кьосев, „Гоце Делчев, Писма и други материали, Списъци, стр. 329“
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 76.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 11.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 194.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 9
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 2, л. 5
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 3, л. 23
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 122
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 53
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 65
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 29
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 82
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 33
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 113, л. 104
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 54
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 112, л. 114
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 71
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 78.
- ↑ Српски биографски речник, том 2, с. 86., архив на оригинала от 30 март 2012, https://web.archive.org/web/20120330102932/http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/tom02.pdf, посетен на 2011-09-14
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 48
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 170
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 15, л. 48
Портал „