Тодор Пиперевски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тодор Пиперевски
български индустриалец

Роден
Починал
Подпис Todor Piperevski Signature (vectorized).svg
Тодор Пиперевски в Общомедия

Тодор Христов Пиперевски е виден български индустриалец, революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация и дарител, направил едно от най-големите частни дарения в българската история.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Бизнесмен[редактиране | редактиране на кода]

Пиперевски е роден в бедно семейство в град Щип, тогава в Османската империя. След 1878 година Пиперевски се установява в новосъздаденото свободно Княжество България.[1] Става едър търговец и акционер.[2] Заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество „Савов–Пиперевски“. В 1926 г. дружеството заедно с Никола Чилов, директор на химическата фабрика в Костинброд, изкупува акциите на предприятието от Френско-българската банка. След смъртта на Чилов в 1936 година наследниците му изкупуват по-голямата част от дяловете и фабриката става най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, в който Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. Пиперевски създава и тъкачната фабрика АД „Марица“ в Пловдив. Фабриката има 150 стана, съвременно апретурно и бояджийско отделение, големи производствени сгради и складове. Пиперевски има акции от АД „Българска Оризарна“ и АД „Реколта“ (Пловдив).[1]

Македонски деец[редактиране | редактиране на кода]

Акция на Македонската народна банка с подписа на Тодор Пиперевски

Включва се в революционното движение на македонските българи и става касиер на ВМРО.[3] След убийството на Тодор Александров, Пиперевски предава организационните суми на Иван Михайлов, който става новият лидер на ВМРО.[4][5] През 1928 година влиза в управителния съвет на Македонската народна банка.[6] Касиер е на ВМРО до забраната на организацията от деветнадесетомайското правителство. След преврата е интерниран.[1]

Тодор Пиперевски умира в София на 10 септември 1942 година.[1]

Дарител[редактиране | редактиране на кода]

Тодор Пиперевски развива мащабна благотворитлна дейност. Пиперевски няма преки наследници и със завещание от 2 юли 1942 г. завещава всичките си акции и активи от АД „Н. Чилов“ на стойност над 100 милиона лева на българската държава.[1][7] Пиперевски иска да се учреди фонд при министерството на вътрешните работи и народното здраве, като от лихвите на капитала на дружеството да се изпращат периодично на специализация в чужбина по посочените специалности по двама лекари от освободена Македония, като издръжката им бъде съобразена със стандарта на живот в съответните страни, за да могат те да се посветят само на научните си занимания. Лекарите при завръщането си се задължават да работят в продължение на една година в Щип или в друго здравно заведение в българска Македония. Според Пиперевски македонските българи, поради продължителното робство са се посветили на революционната борба, и са оставили на заден план професионалното си развитие:

Сега, когато тази свобода е вече осъществена, аз искам да се даде на такива млади способни македонци да добият възможност чрез специализиране в чужбина в областта на вътрешната медицина и хирургия-урология да усъвършенстват своите познания и с това да бъдат полезни на здравното дело на страната.[1]

Фондът ще издържа и 20 легла в новоизградената болница в Щип, а останалите от приходите на фонда средства ще използват за подобни благотворителни цели.[1]

Със завещанието си Пиперевски създава и втори фонд „Тодор и Стефана Пиперевски“ към министерство на търговията, промишлеността и труда, като за целта оставя на държавата наследява 49 % от акциите на АД „Марица“ и тъкачната фабрика в Пловдив на стойност 40 милиона лева. Останалите 51 % от акциите оставя на съпругата си Стефана Пиперевска, след чиято смърт те също трябва стават притежание на българската държава. Фондът е за създаване на занаятчийско училище в Щип, тъй като „моят роден град в миналото е цъфтял като един важен занаятчийски център и аз искам да допринеса чрез създаването на такова училище да запази и в бъдеще името си на един занаятчийски град“.[1]

През 1940 година Пиперевски дарява 50 000 лева на Македонския научен институт. В завещанието си оставя на института още 500 000 лева. 100 000 лева оставя на Щипското братство в София и 50 000 лева на Македоно-одринското опълченско дружество.[1]

Със закон на 18 март 1943 г. ХХV Обикновено народно събрание приема завещанието на Пиперевски и учредява специална фондация, чиито приходи в 1943 година са 1,415 милиона лева, а за 1945 г. – 5,128 милиона лева. В 1943 г. фондацията изразходва 805 000 лева за издръжка на двама специализанти лекари от Македония в чужбина и двама студенти по медицина в София, за издръжка на болницата в Щип, помощи на щип­ски граждани при лечение. През 1947 г. освен средства за специализации, ефорията на фондацията отпуска стипендии на още двама студенти медици в София.[1]

На 11 декември 1945 г. ефорията става член на учредената Фондация за социални грижи при заводите „Н. Чилов“, която има основен капитал от 60 милиона лева, и разгръща социална дейност в полза на работниците – поддържа безплатен работнически стол, детска градина, училище, болница с консултанти от Александровата болница, раздава ежемесечно продукти, произведени в завода и от помощното стопанство, построява 20 къщи-близнаци за 40 семейства.[1]

След установяването на комунистическата диктатура в България, през май 1947 г. предприятието е национализирано, а ефорията и фондацията са ликвидирани. През декември 1947 г. е национализирано и АД „Марица“ в Пловдив.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м н Николова, В. Тодор Христов Пиперевски. // Енциклопедия Дарителството. Посетен на 3 февруари 2017.
  2. Исторически преглед, том 55, Българско историческо дружество, 1999, стр. 30.
  3. Исторически преглед, том 40, броеве 1 – 3, Българско историческо дружество, 1984, стр. 67.
  4. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО: спомени на Кирил Пърличев, ВЕДА-МЖ, 1999, стр. 279.
  5. Билярски, Ц. – „Александър Протогеров – генералът-войвода“, София, 2012, ИК „Синева“, стр. 102.
  6. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006, стр. 225.
  7. Големите дарители в България – Тодор Хр. Пиперевски.
     Портал „Македония“         Портал „Македония