Димитър Савов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския революционер. За българския опълченец от Пирдоп, депутат в Учредителното събрание, вижте Димитър Савов (опълченец).

Димитър Савов
български предприемач
Роден: 1887 г.
Починал: 1951 г. (64 г.)
Народен представител в:

XXIV ОНС   

Димитър Стефанов Савов е български предприемач и политик. Той участва в ръководството на множество български предприятия между двете световни войни, а през 1944 г. за кратко е министър на финансите — в правителството на Иван Багрянов.

Димитър Савов е баща на политика Стефан Савов.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Савов е роден на 17 септември (5 септември стар стил) 1887 г. във Враца. През 1906 г. завършва гимназия в Сливен, а през 1910 г. - финанси в Берлин. Той е основател и акционер в няколко търговски и промишлени предприятия - „Савов и Пиперков“, „Оливия“, „Филтис“, „Напред“, Акционерно дружество за химически произведения. През различни периоди е член на управителните съвети на Българска народна банка, Банка „Български кредит“, Съединени български банки, Френско-българска банка за международна търговия, Акционерно дружество „Пирин“, „Кораловит“, Българско минно и металургично дружество, Застрахователно дружество „Балкан“ и други.[1]

От 1922 до 1943 г. Димитър Савов участва в ръководството на Софийската търговско-индустриална камара, известно време е член на Управителния съвет на Международната търговска камара в Париж. Председател е на Българо-гръцкото дружество (1937-1941) и на Българо-югославската стопанска камара (1940-1941). През юни - септември 1944 г. е министър на финансите в правителството на Иван Багрянов.[1]

Скоро след Деветосептемврийския преврат, на 1 февруари 1945 г. Димитър Савов е осъден от Народния съд на 15 години затвор, като министър и народен представител през предходните години.[2] През 1946 г. е освободен, но през 1947 г. е интерниран в Горни Дъбник, а през 1951 г. е затворен в лагера Белене, където умира малко по-късно.[1]

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  2. Присъдата е отменена с Решение №172 от 1996 г. на Върховния съд.
Добри Божилов министър на финансите (1 юни 1944 – 2 септември 1944) Александър Гиргинов