Димитър Савов

Димитър Савов
	Димитър Савов
български предприемач
Роден	5 септември 1887 г. Враца, България
Починал	1951 г. (63 г.) Белене, България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Политика
	Депутат
	XXIV ОНС
Семейство
Баща	Стефанаки Савов

Тази статия е за българския предприемач. За българския опълченец вижте Димитър Савов (опълченец).

Димитър Стефанов Савов е български предприемач и политик. Син на Стефан (Стефанаки) Христов Савов. Майка му, Мария Николова Савова (Статкова), е сестра на Васил Статков, врачански адвокат, политик и общественик. Той участва в ръководството на множество български предприятия между двете световни войни, а през 1944 г. за кратко е министър на финансите — в правителството на Иван Багрянов.

Димитър Савов е баща на политика Стефан Савов.

Биография

Димитър Савов е роден на 17 септември (5 септември стар стил) 1887 г. във Враца. През 1906 г. завършва гимназия в Сливен, а през 1910 г. - финанси в Берлин. Той е основател и акционер в няколко търговски и промишлени предприятия - „Савов и Пиперевски“, „Оливия“, „Филтис“, „Напред“, Акционерно дружество за химически произведения. През различни периоди е член на управителните съвети на Българска народна банка, Банка „Български кредит“, Съединени български банки, Френско-българска банка за международна търговия, Акционерно дружество „Пирин“, „Кораловит“, Българско минно и металургично дружество, Осигурителното дружество „Балкан“ и други.^[1]

От 1922 до 1943 г. Димитър Савов участва в ръководството на Софийската търговско-индустриална камара, известно време е член на Управителния съвет на Международната търговска камара в Париж. Председател е на Българо-гръцкото дружество (1937-1941) и на Българо-югославската стопанска камара (1940-1941). През юни - септември 1944 г. е министър на финансите в правителството на Иван Багрянов.^[1]

Скоро след Деветосептемврийския преврат, на 1 февруари 1945 г. Димитър Савов е осъден от Народния съд на 15 години затвор, като министър и народен представител през предходните години.^[2] През 1946 г. е освободен, но през 1947 г. е интерниран в Горни Дъбник, а през 1951 г. е затворен в лагера Белене, където умира малко по-късно.^[1]

Източници и бележки

↑ ^а ^б ^в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
↑ Присъдата е отменена с Решение №172 от 1996 г. на Върховния съд.

Добри Божилов

→

министър на финансите (1 юни 1944 – 2 септември 1944)

→

Александър Гиргинов

[tt-1] а ^б ^в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.

[2] Присъдата е отменена с Решение №172 от 1996 г. на Върховния съд.

[1]

[2]