Щипско благотворително братство
| Щипско благотворително братство | |
|---|---|
 Уставъ на Щипското благотворително братство въ София. София, I-ва Търгов. книго-печат. на Хр. Г. Бъчеваровъ, 1899. | |
| Информация | |
| Тип | благотворителна и революционна организация |
| Основана | ноември 1898 г. |
| Закрита | 1950 г. |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | София |
| Езици | български |
| Ръководител | Иван Цуцев, Петър Завоев |
Щипското благотворително братство е патриотична и благотворителна обществена организация на македонски българи от град Щип, съществувала в българската столица София от 1898 година до 1950 година.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Братството е основано от 130 души членски състав през март[2] или ноември 1898 година в дома на Михаил Ковачев на булевард „Драгоман“ в София.[3] Пръв председател е търговецът Иван К. Цуцев, а учредители са Арсений Костенцев, Димко И. Анев, Владимир Ковачев, Михаил А. Ковачев, д-р Григор Гърличков, Димитър Хаджигеоргиев, Михаил Костенцев, Петър Казанджиев, Ставро Ставров, Александър Рамов, Славчо Ковачев, Антон Ковачев, Константин Живков, Диаманди Николов, Григор Андонов и други.[3]
Приетият при основаването устав с малки изменения остава в сила и до 20-те години и е образец за уставите на по-късно появилите се македонски братства в София – Битолското, Прилепското, Охридското и други.[3]
Член № 1 на устава му гласи:
| „ | Учрѣждава се въ г. София едно дружество подъ наименование „Щипско Благотворително Братство“ цѣльта на което е материялна и морална поддържка на съгражданитѣ си.[4] | “ |
При учредяването си братството има 25 членове, които след масовата емиграция на българи от Щипско след Илинденското въстание, Междусъюзническата и Първата световна война, нарастват към 1923 година на 250.[3]
Към 1910 година негов председател е Д. Коцев, подписал „Мемоар на Македонските братства в столицата до Славянски събор в София“.[5]
Братството издава редица публикации, между които изпъква „Български народни песни от Македония“ на войводата щипянец Панчо Михайлов. През есента на 1923 година братството подема инициативата за основаване на Македонския научен институт.[3]
След убийството на водача на ВМРО, щипянеца Тодор Александров братството приема името му. При разкола във ВМРО между михайловисткото и протогеровисткото крило братството, оглавявано от Петър Завоев, е на страната на Иван Михайлов, който е от Щип.
Празник на братството е Свети Четиридесет мъченици – 9 март.[6]
В 1923 година към братството е организирана женска секция, начело с г-ца Ефремова.[3] По-късно тя получава името Щипско женско братство „Тодор Александров“, ръководено от Виктория Възвъзова.[7][8]
През 1941 година председател на братството е Коце Андонов.[9]
Братството е закрито в 1950 година от комунистическата власт.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Щипско благотворително братство - „Устав на Щипското благотворително братство в София“, София, 1899 година. // Онлайн библиотека „Струмски“.
- ↑ Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944, Том 2, МНИ и БАН, София, 1994, с. 148
- ↑ а б в г д е Завоевъ, Петръ. Нашата двайсеть и петь годишнина. // Брѣгалница I (1). 30 декември 1923.
- ↑ Уставъ на Щипското благотворително братство въ София. София, I-ва Търгов. книго-печат. на Хр. Г. Бъчеваровъ, 1899. с. 1.
- ↑ Мемоар на Македонските братства в столицата до Славянски събор в София. // Дебърски глас II (II). 28 юни 1910.
- ↑ Уставъ на Щипското благотворително братство въ София. София, I-ва Търгов. книго-печат. на Хр. Г. Бъчеваровъ, 1899. с. 8.
- ↑ Парцел 65. // София помни. Посетен на 19 април 2018.
- ↑ Попсавова, Дора (съставителка). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878 – 1944 г. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 25.
- ↑ ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.2
Портал „