Григор Гърличков

Григор Гърличков
	Григор Гърличков
български ветеринарен лекар
Роден	17 януари 1861 г. Щип, Османска империя
Починал	13 ноември 1935 г. (74 г.) София, България
Награди	„Свети Александър“

Григор Гърличков е виден български ветеринарен лекар, микробиолог.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1861^[1] или 1862 година^[2] в град Щип, Османската империя. В 1892 година завършва ветеринарна медицина в Лион, Франция.^[2] В 1899 година изучава приготвянето и употребата на серум срещу чумата при едрите преживни животни в Санкт Петербург и Чита. В 1906 година изучава чумата по говедата в Турция, с цел предотвратяването на разпространението и на други епизоотии в България. От 1901 до 1909 година е пръв директор на Ветеринарно-санитарната станция в София. Автор е на „Чумата по едрия рогат добитък“ (1906), „Охтиката (туберкулозата) в човека, домашните животни и птици“ (1910) и други трудове.^[1] Основател е на Щипското благотворително братство в София (1898).^[3]

Участва в Първата световна война като санитарен поручик, дивизионен ветеринарен лекар в щаба на Единадесета пехотна македонска дивизия. За бойни отличия и заслуги във войната е награден с орден „Свети Александър“, V степен.^[4]

Гърличков е активист на Македонската организация. През май 1899 година е делегат от Провадийското македонско дружество на Шестия македонски конгрес.^[5]

Умира в София.^[6]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ ^а ^б Голяма енциклопедия „България“, том 5, БАН, ИК Труд, София, 2012, стр. 1651.
↑ ^а ^б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
↑ Завоевъ, Петръ. Нашата двайсеть и петь годишнина // Брѣгалница I (1). 30 декември 1923.
↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 90
↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 134.
↑ Парцел 47 // София помни. Посетен на 9 април 2016.

[ГЕБ-1] а ^б Голяма енциклопедия „България“, том 5, БАН, ИК Труд, София, 2012, стр. 1651.

[Танчев_50-2] а ^б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.

[Завоев-3] Завоевъ, Петръ. Нашата двайсеть и петь годишнина // Брѣгалница I (1). 30 декември 1923.

[4] ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 90

[5] Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 134.

[София_помни_47-6] Парцел 47 // София помни. Посетен на 9 април 2016.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]