Панчо Михайлов (революционер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за революционера Панчо Михайлов. За българския белетрист вижте Панчо Михайлов (белетрист).

Панчо Михайлов
български революционер и фолклорист
Източник Държавна агенция „Архиви“

Роден
1891 г.
Починал
15 юни 1925 г. (34 г.)
Научна дейност
Област Етнография
Подпис Signature of Pancho Mihaylov.svg

Панчо Михайлов Апостолов Мечкаров, наричан Чавдар, Мечето, Мечкарски,[1] е български офицер, фолклорист и революционер, кочански околийски войвода на Вътрешната македонска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Панчо Михайлов е роден през 1891 година в Щип, тогава в Османската империя. Завършва средното си образование в българското педагогическо училище в Скопие. Работи като учител.

Панчо Михайлов

През Балканската война и Междусъюзническата война служи като доброволец в 1 и 3 рота на 7 кумановска дружина на Македоно-одринското опълчение.[2]

След 1913 година се установява в България и завършва школа за запасни офицери, а през Първата световна война е командир на картечна рота в 53 пехотен полк.

След края на войната е демобилизиран и работи като главен счетоводител в мини „Перник“. Присъединява се към възстановената от Тодор Александров и Александър Протогеров ВМРО през 1920 година и е назначен за войвода в Кочанско от 1921 година.[3][4]

През 1921 година кочанската чета на Панчо Михайлов заедно с щипската на Иван Бърльо води сражение със сръбски войски край село Спанчево, в което сърбите губят осем души.[5] През цялата 1922 година четата на Михайлов се сражава 9 пъти със сръбски части в Кочанско и Щипско.[6]

Панчо Михайлов ръководи превземането на Кюстендил на 4 - 6 декември 1922 година, заедно с Иван Бърльо и селските милиции и чети на ВМРО от околиите на Царево село, Кратово, Виница и Кочани. На централния площад в Кюстендил Панчо Михайлов изнася реч, която завършва:

Никола Гулев и Панчо Михайлов.
Аз питам всички Ви: – Защо ни преследвате и коя е нашата вина? Затова ли, че приказваме на вашия кръшен език, че пеем същите песни които и вие пеете,

че в жилите ни тече също такава кръв каквато тече и във вашите жили, че сме плът от вашата плът и че сме издънка от общото българско дърво!!! Вам младото поколение отправям следния апел, трябва да изучавате грижливо историята на своето отечество, колкото повече го познавате толкова повече ще го обичате, а ЛЮБОВТА дава всичко, тя дава ВЯРА, НАДЕЖДА и обръща в РАДОСТ жертвите! Тя учи на ПОСТОЯНСТВО и ВОЛЯ, предизвиква СЪЕДИНЕНИЕ, подготвя СИЛА!

Съвет на войводи на ВМРО:Панчо Михайлов в средата, над него Григор Хаджикимов, а отдясно на него Лазар Велков. Шести на третия ред - Шабан Облешевски.

След убийството на Тодор Александров през 1924 година Панчо Михайлов, по предложение на Иван Михайлов, е избран за член на организационния съд, заедно с Йордан Гюрков и Петър Шанданов. [7] През юли 1924 година четата на Михайлов води целодневно сражение със сръбска потеря при селата Калиманци и Илиово.[8]

В 1924 година Панчо Михайлов издава сборника „Български народни песни от Македония“. Сборникът е издание на Щипското благотворително братство и е с предговор от Михаил Арнаудов. В книгата влизат записвани от Михайлов песни при обиколките му в Македония предимно от Щипска, Скопска, Кратовска, Кочанска, Паланечка и Царевоселска-Малешевска околия. За събирането на песните допринасят и войводите Мите Опилски, Евтим Полски, Томе Попзахариев, Димитър Паликрушев и Григор Хаджикимов.

Михайловъ, Панчо. Български народни пѣсни отъ Македония. София, Издава Щипското благотвор. братство въ София. Печатница „Св. Климентъ“, 1924.
Михайловъ, Панчо. Въ страната на сълзитѣ. София, Издава Йос. Чешмеджиевъ, 1924.

В предговора Михайлов казва:

Има ли в света народ, на който по най-жесток начин да е отнето правото да говори, да се учи, да пее на своя майчин мил език?

Има ли некъде народ, с чиито религиозни чувства и обществен морал да са се гаврили управниците му?

Има ли некъде народ, чиито вековни усилия за просвета и национална свест биват затрити с един варварски замах?

Где е тоя народ, който през ред поколения е имал стотици училища, черкви, учители, свещеници и ученици, и после, в „културния“ XX век, остава изведнаж без помен от всичко това?

Где е тоя народ, чиито майки вечно с кърпи черни ходят, чиито заселища са обърнати на пепелища и чиято земя е обрасла с бурен и покрита с трупове?

Где е тоя народ, чийто небосклон е постоянно покрит с облаци мрачни, предвождани от гарвани зловещи?

О, има, има такъв народ! Това е българският народ, поставен в един божествен земен край, който от всички се нарича през низ векове Македония.

Тук, по силата на насилнически договори, които крият от самото начало фермента на разложението си, на нас, българите, е отнето правото да се учим и говорим на родния си език, да се наричаме българи.

Михайлов е от генерацията български фолклористи заедно с Иван Шандаров и Петър Чачаров, насърчени в известна степен от делото на видния български фолклорист Ефрем Каранов, произхождащи от Кратовско-Щипския край.[9]

Панчо Михайлов е убит в София на 15 юни 1925 година, по нареждане на Иван Михайлов. Официалното становище е, че нарушава дисциплинарните правила във ВМРО, за което е предупреждаван неколкократно. Изключен е от организацията, а по-късно по подозрения, че ще бяга във Виена и ще издава вестник с федералистите се стига до смъртното наказание[10] В действителност той е в конфликт с Иван Михайлов още от 1924 година след убийството на Тодор Александров заради възникнало противоречие кой да оглави организацията[11], след това не е допуснат на Скопския окръжен конгрес. Иван Михайлов дава лично обещание на Петър Шанданов, че няма да нареди убийството на Михайлов, което не спазва[12].

Панчо Михайлов е автор и на „В страната на сълзите“ и на „Защо дойдохме“.[13]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.64, 76, 102
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 460.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 107.
  4. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 128.
  5. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 718.
  6. Македония. История и политическа съдба, Том II, 1912 – 1941 г., Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр. 103.
  7. ВМРО-разпъната между шпиономанията и истинските врагове на Македония
  8. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 718.
  9. Македонски преглед, том 26. София, Македонски научен институт, 2003. с. 136.
  10. Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, стр. 130.
  11. Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение 1924 - 1934, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1998, стр.12-27.
  12. Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.234-240.
  13. Гаджев, Иван. „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, стр. 436.
     Портал „Македония“         Портал „Македония