Григор Хаджикимов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Григор Хаджикимов
български революционер
Кочанската чета на Григор Хаджикимов (трети седнал)
Кочанската чета на Григор Хаджикимов (трети седнал)

Роден
1893 г.
Починал
1965 г. (72 г.)
Григор Хаджикимов в Общомедия

Хаджи Григор Хаджикимов, наричан Аджията, е български революционер, войвода на Вътрешната македонска революционна организация.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1893 година в щипската махала Ново село, тогава в Османската империя, днес в Република Македония. Брат е на Симеон Хаджикимов и племенник на Тодор Лазаров. Получава прогимназиално образование.[2] Участва във възстановяването на ВМРО след 1919 година. В 1922 година четата му е открита в село Спанчево, но успяват да се измъкнат невредими.[3]

От 1923 е четник при Панчо Михайлов. От декември 1923 до април 1924 година е заместник войвода в Кочанско. През 1925 година е секретар на Борис Тиков, а по-късно е щипски войвода. При едно нападение над сръбска част при село Люботен четата на Траян Лакавишки и Григор Хаджикимов, в която е и Владо Черноземски, унищожава 20 войници.[4] Същата година участва в комисия заедно с Александър Протогеров и Крум Петишев по комплектуването на 500 души четници от различните околии[5].

След освобождението на Щип в 1941 година се установява в родния си град и отваря книжарница. През октомври 1944 година комунистическите македонистки власти го арестуват и го осъждат на смърт чрез обесване. Помилван, лежи 11 години в Идризово. Умира в 1965 година в Щип.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

  • Васил Хаджикимов
  • Христо Кимов, водач на делегация в Щип, която иска от сръбските власти повторно отваряне на българските училища и църкви в областта, след което е многократно затварян и изтезаван[6]
  • Мише Хаджикимов, български общественик от Щип, измъчван при Обезоръжителната акция на младотурците от 1910 година, когато е на 70 години[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 176.
  2. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 711.
  3. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 718 – 719.
  4. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 139.
  5. Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.167.
  6. Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.90-91.
  7. Михайлов, Иван. Спомени. Том I, Stabilimento „Tipografico Pliniana“ – Selci Umbro, 1958, стр. 85.
     Портал „Македония“         Портал „Македония