Григор Хаджикимов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Григор Хаджикимов
български революционер
Григор Хаджикимов (брадатия с фуражка) с двама четници[1]
Григор Хаджикимов (брадатия с фуражка) с двама четници[1]

Роден
Починал
1965 г. (72 г.)
Григор Хаджикимов в Общомедия

Хаджи Григор Хаджикимов, наричан Аджията, е български революционер, войвода на Вътрешната македонска революционна организация.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1893 година в щипската махала Ново село, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Брат е на Симеон Хаджикимов и племенник на Тодор Лазаров. Получава прогимназиално образование.[3] Участва във възстановяването на ВМРО след 1919 година. В 1922 година четата му е открита в село Спанчево, но успяват да се измъкнат невредими.[4]

Кочанската чета на Григор Хаджикимов (трети седнал)

От 1923 е четник при Панчо Михайлов. От декември 1923 до април 1924 година е заместник войвода в Кочанско. През 1925 година е секретар на Борис Тиков, а по-късно е щипски войвода. При едно нападение над сръбска част при село Люботен четата на Траян Лакавишки и Григор Хаджикимов, в която е и Владо Черноземски, унищожава 20 войници.[5] Същата година участва в комисия заедно с Александър Протогеров и Крум Петишев по комплектуването на 500 души четници от различните околии[6]. Дълго време той обикаля из Петричка околия и специално в Огражден, за да контролира селската милиция и местните чети.[7]

След освобождението на Щип в 1941 година се установява в родния си град и отваря книжарница. През октомври 1944 година комунистическите македонистки власти го арестуват и го осъждат на смърт чрез обесване. Помилван, лежи 11 години в Идризово. Умира в 1965 година в Щип.[8]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

  • Васил Хаджикимов
  • Христо Кимов, водач на делегация в Щип, която иска от сръбските власти повторно отваряне на българските училища и църкви в областта, след което е многократно затварян и изтезаван[9]
  • Мише Хаджикимов, български общественик от Щип, измъчван при Обезоръжителната акция на младотурците от 1910 година, когато е на 70 години[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ЦДА, фонд 1803К, опис 1, а.е. 73, л. 1
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 176.
  3. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 711.
  4. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 718 - 179.
  5. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 139.
  6. Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.167.
  7. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 857.
  8. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 492.
  9. Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.90-91.
  10. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ I. Младини. Selci Umbro, Perugia, Italy, Stabilimento Tipografico «Pliniana», 1958. с. 85.
     Портал „Македония“         Портал „Македония