Симеон Хаджикимов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Симеон Хаджикимов
български революционер
Роден
Починал
1955 г. (77 г.)
Семейство
Братя/сестриГригор Хаджикимов

Симеон Ефтимов Хаджикимов или Кимов (изписване до 1945 година: Симеонъ хаджи Кимовъ) е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО).[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1877 година в щипската махала Ново село, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Брат е на Григор Хаджикимов и племенник на Тодор Лазаров. Завършва ІІІ клас. В 1898 година влиза във ВМОРО. През Първата световна война служи в 1 полк на 11 дивизия.[1]

Участва във възстановяването на ВМРО след 1919 година. През 1920-1921 година е ръководител и главен касиер на околийския комитет на ВМРО в Щип. Преследван от властите и принуден да избяга в България.[2] Умира в София през 1955 година.[3]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 176.
  2. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 138.
  3. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 492.