Тодор Лазаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тодор Лазаров
български революционер

Роден
1869 г.
Починал
Тодор Лазаров в Общомедия

Тодор Лазаров Хаджидимитриев с псевдоними Сарасакалията, Саръсакалли Мехмед и Саръчизмели[1] е български революционер, член на Задграничното представителство на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Лазаров е роден в 1869 година в град Щип, тогава в Османската империя. Произхожда от видното семейство Хаджидимитриеви, а брат му Арсо Лазаров е виден общественик. Завършва VI клас в Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий” и става прогимназиален учител в Щип. След една година напуска училището и се занимава с търговия. Лазаров говори френски, османски турски и фарси.

Влиза в първия революционен комитет на ВМОРО в Щип 1894-1895 година, заклет от Даме Груев. През 1896 година заедно с Гьорче Петров и Мише Развигоров пребиват от бой сърбоманина Йордан Бабамов, заради което са осъдени на затвор. Повторно е арестуван при разкритията на Винишката афера[2]. В 1899 г. е арестуван от османските власти и осъден на 4 години, които излежава в затворите в Скопие и Прищина. Делегат е на Солунския конгрес на ВМОРО от 2 до 4 януари 1903 година. В 1905 година е арестуван заедно с Петър Кушев, осъден и заточен в Тарабулус аш-Шам[3]. След Младотурската революция в 1908 година е освободен. Участва в учредяването на Съюза на българските конституционни клубове и става член на Централното управително тяло.

След изпаряването на Хуриета през 1909 - 1910 заедно с Тодор Александров участва във възстановяването на организационната дейност в Щипско и през май 1910 година е избран за член на Задграничното представителство заедно с Павел Христов.[4][5] Заболял от туберкулоза се самоубива след избухването на Балканската война.[6][7][8] Според Георги Попхристов последните думи на Лазаров са:

Македония е изгубена[9].
Щипското ръководно тяло: Тодор Лазаров, Иван Панайотов, Коце Гочев и Мише Бачов.
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Лазаров (четвърти в третата колона).

Михаил Думбалаков пише за Тодор Лазаров:

Но докато всичко и всички се бяха превърнали на ентусиазъм и воля за борба, в столичния хотел „Роял“ бавно гаснеше животът на един от най-будните синове на Македония. Смелият водач на революционно Щипско, войникът на бунта и душата на толкова безумно смели акции и съзаклятия - Тодор Лазаров, бе проснат на легло от жълтата спътница на нуждите и незгодите - туберкулозата.

Революцията бе изяла дробовете на Тодор Лазаров. И всред всеобщия подем, той бе принуден сега дъ бъде далечен, безполезен и загубен между тълпата недъгави... Трагедията на революционера бе необхватна... Негоден да влезе и изгори във великата борба, революционерът простреля едно от най-великите сърца на Македония. Господар на живота, той бе станал и господар на смъртта.[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.85
  2. „Илюстрация Илинден“, 1932 г., София, бр.2, стр.2-4. [1]
  3. Шатев, Павел. „В Македония под робство“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1983, стр. 412
  4. Алманах „Македония“, София 1931 г., стр.777
  5. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 15.
  6. Македонски научен институт
  7. Илюстрация Илинден, април 1940, година 12, книга 4 (144), стр. 4-6.
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 91 - 92.
  9. Спомени на Георги Попхристов [2]
  10. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, томъ ІІ, София, 1937, стр. 149 - 150.
     Портал „Македония“         Портал „Македония