Тодор Лазаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тодор Лазаров
български революционер
Роден
1869 г.
Починал
Тодор Лазаров в Общомедия

Тодор Лазаров Хаджидимитриев с псевдоними Сарасакалията, Саръсакалли Мехмед и Саръчизмели[1] е български революционер, член на Задграничното представителство на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Лазаров е роден в 1869 година в град Щип, тогава в Османската империя. Произхожда от видното семейство Хаджидимитриеви, а брат му Арсо Лазаров е виден общественик. Завършва VI клас в Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ и става прогимназиален учител в Щип. След една година напуска училището и се занимава с търговия. Лазаров говори френски, османски турски и фарси.

Горе: Стефан Чавдаров, Добри Даскалов, Мише Анчев, Иван Караджов, Димитър Запрянов, Михаил Дорев, Борис Мончев. Среда: Петър Ацев, Петър Кушев, Христо Матов, Тодор Лазаров, Тодор Александров. Долу: Стоян Мишев, Гьошо Илиев, Петко Пенчев, Георги Саракинов и Георги Занков.

Влиза в първия революционен комитет на ВМОРО в Щип 1894-1895 година, заклет от Даме Груев. През 1896 година заедно с Гьорче Петров и Мише Развигоров пребиват от бой сърбоманина Йордан Бабамов, заради което са осъдени на затвор. Повторно е арестуван при разкритията на Винишката афера[2].

В 1899 г. е арестуван от османските власти и осъден на 4 години, които излежава в затворите в Скопие и Прищина. Делегат е на Солунския конгрес на ВМОРО от 2 до 4 януари 1903 година. В 1905 година е арестуван заедно с Петър Кушев, осъден и заточен в Тарабулус аш-Шам[3]. След Младотурската революция в 1908 година е освободен. Участва в учредяването на Съюза на българските конституционни клубове и става член на Централното управително тяло.

След промяната на политиката на младотурското правителство към ликвидиране на националните организации и налагане на османизма, през 1909 – 1910 Лазаров заедно с Тодор Александров участва във възстановяването на организационната дейност в Щипско и през май 1910 година е избран за член на Задграничното представителство заедно с Павел Христов.[4][5] Заболял от туберкулоза, се самоубива при вестта за обявяването на Балканската война.[6][7][8][9]

Щипското ръководно тяло: Тодор Лазаров, Михаил Панайотов, Коце Гочев и Мише Бачов.
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Лазаров (четвърти в третата колона).

Михаил Думбалаков пише за Тодор Лазаров:

„ Но докато всичко и всички се бяха превърнали на ентусиазъм и воля за борба, в столичния хотел „Роял“ бавно гаснеше животът на един от най-будните синове на Македония. Смелият водач на революционно Щипско, войникът на бунта и душата на толкова безумно смели акции и съзаклятия – Тодор Лазаров, бе проснат на легло от жълтата спътница на нуждите и незгодите – туберкулозата.

Революцията бе изяла дробовете на Тодор Лазаров. И всред всеобщия подем, той бе принуден сега дъ бъде далечен, безполезен и загубен между тълпата недъгави... Трагедията на революционера бе необхватна... Негоден да влезе и изгори във великата борба, революционерът простреля едно от най-великите сърца на Македония. Господар на живота, той бе станал и господар на смъртта.[10]

“

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 85.
  2. ↑ Тодоръ Лазаровъ. // Илюстрация Илиндень 2 (42). Илинденска организация, Ноемврий 1932. с. 1-4.
  3. ↑ Шатев, Павел. „В Македония под робство“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1983, стр. 412
  4. ↑ Алманах „Македония“, София 1931 г., стр.777
  5. ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 15.
  6. ↑ Македонски научен институт
  7. ↑ Настевъ, Хр. Въ Виница. // „Илюстрация Илиндень“ XII (4 (114). София, априлъ 1940. с. 4 - 6.
  8. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 91 - 92.
  9. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 255-256.
  10. ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 149 - 150.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Тодор_Лазаров&oldid=11791023“.