Арсо Лазаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Арсо Лазаров
български обществен деец
Роден
1845 г.
Семейство
ДецаКоце Лазаров
Христо Арсов

Арсо Лазаров е български обществен деец, търговец и политик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Лазаров е роден в 1845 година в Щип, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония, в родолюбиво семейство, което дейно участва в борбата за българска национална независимост. През 1854 година учи в българското училище в Щип при Йосиф Ковачев и Георги Милетич[1], а по-късно подпомага революционната дейност на ВМОРО.

След освобождаването на Щип по време на Балканската война е кмет на града.[2] През 1917 година подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.[3]

Лазаров е избран за депутат в Скупщината след възстановяването на сръбския режим във Вардарска Македония. Тъй като е най-възрастен сред народните представители, на Арсо Лазаров предоставят откриването ѝ, което той прави на български език.[4][5]

Арсо Лазаров е брат на Тодор Лазаров и е баща на Коце Лазаров.[6]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
Хаджи
Димитър
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Лазар
Хаджидимитриев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Арсо Лазаров
(1845 – след 1926)
 
Тодор Лазаров
(1869 – 1912)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Коце Лазаров
(1883 – 1903)
 
Дончо Арсов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Любчо Арсов
(1819 – 1986)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Алманах „Македония“, фототипно издание, София, 1931 г., стр.857
  2. Мартулков, Алексо, Моето учество во револуционерните борби на Македонија, Институт за национална историја на Македонија, Скопје, 1954, с. 272-273.
  3. Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 605.
  4. На македонско наречие... // Македония I (13). 25 октомври 1926. с. 3.
  5. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 136.
  6. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 137.