Георги Милетич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Милетич
Ђорђе Милетић
български просветен деец
Роден
1837 г.
Починал
1909 г. (72 г.)

Георги Симеонов Милетич (на сръбски: Ђорђе Милетић или Đorđe Miletić, Джордже Милетич) е български просветен деец от Войводина. Заради участието си в борбата за извоюване на църковна и национална независимост и за укрепване на българското национално самосъзнание на македонските българи Георги Милетич е преследван.[1] Застъпник за българщината в Македония, Милетич критикува сръбската пропаганда в областта.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Семейство и ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Милетич е роден в 1837 година в село Мошорин в Австрийската империя, днес във Войводина, Сърбия. Брат е на панслависта и деятел на сръбското национално движение във Войводина Светозар Милетич[3] и баща на един от най-видните български учени и интелектуалци от края на XIX век и първата половина на XX век Любомир Милетич.[4] Различни хипотези търсят корените на рода Милетич в Хърватско, България, Босна и на други места.[5] Според сръбски автори дядото на Георги Милетич се казва Аврам и е родом от Кача в Южна Бачка.[5][6] В българската литература за дядо на Георги Милетич се посочва Миле войвода от Одринско.[7][8]

Основното си образование Георги Милетич получава в близкия до родното му място град Тител, а след това учи в град Сремска Митровица в тамошната немска гимназия. В 1858 година отива в Австрия, за да избегне военна служба. След това прекарва известно време в Босна, от където заедно с един предприемач заминава за Африка, където работи при разкопаването на Суецкия канал.[9]

В Македония[редактиране | редактиране на кода]

По-късно Милетич се мести в Цариград, където се сближава с Авксентий Велешки. Владиката първоначално го препоръчва за учител в Цариград в началото на 1859 година, а след това го убеждава да замине да учителства във Велес. През февруари същата година Георги Милетич заминава за Велес.[9] Там като главен учител Милетич въвежда български учебници. В следващата година остава да работи като учител в града и се жени за велешанката Евтимия (Евка) Наумова хаджи Попдаова. В 1861 година напускат Велес.[10] Работи като учител заедно със съпругата си в различни краища на Македония като например във Велес, Кукуш, Щип и други.

В Щип се местят в 1861 и остават до август 1864 година, където в 1863 се ражда синът им, бъдещият академик, Любомир Милетич. В следващата година Милетич заминава като главен учител във Видин. Още същата година е принуден да напусне града, тъй като е преследван от тамошния владика Паисий. По повод изгонването на Милетич в града стават вълнения от страна на населението в защита на Милетич, като много хора след това са арестувани.[11]

Жилищната кооперация, издигната на мястото на къщата на Любомир Милетич на ул. „Шипка“, в София, където той живее с баща си.

След Видин Милетич заминава за Кукуш, където работи като учител от 1865 до 1868 година. Там се сприятелява с Кузман Шапкарев. След това заминава за Струмица, където прекарва един месец. Започва работа като учител във Ватоша, където се сближава с Андон Попкамчев. Заради борбата си срещу гръцкото духовенство си навлича омразата на гръцкия струмишки владика Йеротей. Владиката наклеветява Милетич пред дошлия на гости солунски валия Мехмед Акиф паша Арнавуд. Милетич е арестуван в началото на 1869 година и изпратен във Велес и после в Солун, където лежи в затвора до лятото на същата година.[11]

Влиятелни велешани се застъпва в полза на Милетич, поради което той е пуснат от съда със забрана да живее извън Велес и да не учителства без специално разрешение. За да се издържа Георги Милетич тайно започва да работи като учител. През април 1870 година е принуден да напусне длъжността си. Започва работа при строежа на железницата Солун – Скопие. До 1873 година работи като драгоманин във Велес и Скопие.

Участие в Руско-турската война и късни години[редактиране | редактиране на кода]

По-късно Георги Милетич заминава за София, където работи при строежа на линията София - Кюстендил до началото на Сръбско-турската война от 1876 година.[12]

След избухването на войната Милетич отива на бойното поле в Румъния. Изпълнява службата на секретар в четата на Панайот Хитов. С четата на Хитов Милетич се прехвърля в Чипровския балкан и взема участие в сраженията при Корито и други. След избухването на Руско-турската война от 1877 - 1878 година се записва в руската войска, където служи в Червения кръст до края на войната. След освобождението на България се мести в София, където прекарва остатъка от живота си.[13] Заема различни длъжности и се включва в българския обществено-политически живот. Работи като адвокат, а след това живее при сина си в София.[12]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
Миле
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Симо Милетич
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Светозар Милетич
(1826 — 1901)
 
 
 
Георги Милетич
(1837 — 1909)
 
Евтимия Милетичева
(1837 — 1909)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Любомир Милетич
(1863 — 1937)
 
Светозар Милетич
(1871 — 1913)


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 171.
  2. Кънчов, Васил. Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало — Сегашното и недaвното минало на град Велес. Избрани произведения, т. II, Издателство Наука и изкуство, София, 1970, стр. 245-246.
  3. Енциклопедия България, Издателство на БАН.
  4. Markev B., Miletic, Ljubomir в Enciklopedija Jugoslavije, Zagreb, 1965
  5. а б Мулутиновић К., Светозар Милетић, „Нове Европе“, Загреб, 1939, стр. 5 – 6
  6. Петровић Н., Светозар Милетић, Белград, 1958, стр. 7 – 9
  7. Дамянов С., Любомир Милетич и неговите проучвания за българите в Седмиградско и Банат в Милетич Л., Изследвания за българите в Седмиградско и Банат, Издатество „Наука и изкуство“, София, 1987
  8. Романски, Ст. Любомир Милетичъ, Държавна печатница, София, 1940, стр. 82 – 83, 85 – 86.
  9. а б Кънчов, Васил. Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало – Сегашното и недавното минало на град Велес. Избрани произведения, т. II, Издателство Наука и изкуство, София, 1970, стр. 242.
  10. Кънчов, Васил. Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало — Сегашното и недaвното минало на град Велес. Избрани произведения, т. II, Издателство Наука и изкуство, София, 1970, стр. 243.
  11. а б Кънчов, Васил. Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало — Сегашното и недaвното минало на град Велес. Избрани произведения, т. II, Издателство Наука и изкуство, София, 1970, стр. 244.
  12. а б Кънчов, Васил. Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало — Сегашното и недaвното минало на град Велес. Избрани произведения, т. II, Издателство Наука и изкуство, София, 1970, стр. 245.
  13. Костенцев, Арсени. Спомени. Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, Бележка 14.
     Портал „Македония“         Портал „Македония