Суецки канал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сателитна снимка на Суецкия канал
Американският боен кораб „Бейнбридж“ в Суецкия канал

Суецкият канал (на арабски: قناة السويس,‎‎ Qanā al-Suways) е плавателен канал в Египет, пресичащ Суецкия провлак и свързващ Средиземно море и Червено море. Каналът бележи условната граница между Африка и Азия и на практика се явява втората връзка между Атлантическия и Индийския океан. При първоначалното му откриване през ноември 1869 г. каналът е с дължина 164 km и дълбочина 8 m. След многократни разширения, през 2010 г. Суецкият канал има дължина 193,30 km, дълбочина 24 m и широчина 205 m.[1]

В северния край на канала се намират градовете Порт Саид и Порт Фуад, а в южния му край са градовете Суец и Порт Тауфик. Средната точка на канала е разположена на 3 km северно от третия по големина град в Египет, Исмаилия.[2] Каналът се състои условно от две части, северна и южна, разделени от Голямото горчиво езеро.

Суецкият канал до 2015 г. е еднолентов с места за разминаване на корабите при Балла и в Голямото горчиво езеро. Каналът няма шлюзове и водата протича свободно през него. Като цяло течението на север от Горчивите езера е на север през зимата и на юг през лятото, а на юг от тях се изменя според приливите в Суец.[3]

Каналът значително съкращава транспорта на стоки между Европа и Азия, избягвайки продължителното заобикаляне на Африка. Преди да бъде открит, транспортът между Средиземно и Червено море се осъществява чрез претоварване на стоките и придвижването им по суша през провлака. Днес Суецкият канал е държавна собственост и се поддържа от специална Администрация на Суецкия канал със седалище в Порт Фуад. Съгласно Цариградската конвенция от 1888 г., която е в сила и досега, каналът може да бъде използван „по време на война и в мирно време от всеки търговски или военен съд без разлика на неговия флаг“.[4]

История[редактиране | редактиране на кода]

Древни канали между Средиземно и Червено море[редактиране | редактиране на кода]

Сведения за плавателни канали, свързващи Средиземно и Червено море чрез река Нил, има още от времето на Древен Египет. Според древногръцки източници първото подобно съоръжение е изградено от владетеля Сезострис, идентифициран с фараона Сенусерт II или Сенусерт III (19 век пр.н.е.). Съществува хипотеза, че по това време Червено море е достигало на север до днешното езеро Тимсах, а археологични находки показват наличието на канал, който продължава и на север от него към делтата на Нил и изграден през първата половина на 2 хилядолетие пр.н.е.[5] Не е сигурно дали това е каналът, приписван на Сезострис и дали става дума за плавателен канал или отбранително съоръжение.

Релефите, описващи експедицията в Пунт на фараона Хатшепсут през 1470 г. пр.н.е., показват как войските се завръщат с морски кораби, което говори в полза на наличието на плавателна връзка между Червено море и Нил.[6][7] Сведения, подсказващи наличието на такава връзка, има и от времето на фараона Рамзес II през 13 век пр.н.е.[8][9][10]

Изграждане на Суецкия канал[редактиране | редактиране на кода]

През 18 век Наполеон Бонапарт пръв замисля построяването на плавателен канал, който да свързва Средиземно море с Червено море. Проектът се отхвърля от френските специалисти, защото нивото на Червено море е с 9,908 m по-високо от това на Средиземно море и е невъзможно построяването без шлюзове. През 40-те години на 19 в. се провеждат нови изследвания, които довеждат до извода, че нивата на двете морета са без значение за построяването на канала.

През 1856 г. Фердинанд дьо Лесепс получава разрешение от Мохамед Саид паша (управника на Египет и син на Мохамед Али паша) да построи канал. За прокопаването на канала се използват бедните прослойки на Египет. След около 11 години неуморна работа и с цената на хилядите, умрели от изтощение и болести египетски селяни, на 17 ноември 1869 г. Суецкият канал е открит официално в присъствието на множество князе и други важни европейски особи.

Приема се, че операта Аида е написана от Верди именно за церемонията по откриването. Първоначално Верди се възпротивява на отправената към него молба за написване на такова произведение, но после склонява. На церемонията обаче прозвучава Риголето, тъй като Верди не успява в срок с Аида.

Суецка криза от 1956 г.[редактиране | редактиране на кода]

След като Великобритания и САЩ оттеглят подкрепата си за Асуанската язовирна стена поради увертюрите на Египет към Съветския съюз, египетският президент Гамал Абдел Насър извършва национализация на канала, с което се цели да се използват таксите от преминаващите кораби за изграждане на язовира и това довежда до започването на инвазия в Египет от страна на Израел, Великобритания и Франция. Събитията са известни като Суецка криза. Според предварителните планове на съюзниците, Израел трябва да нахлуе в Синайския полуостров, което да предизвика военни действия от страна на Египет, а Великобритания и Франция да се намесят на страната на Израел под предлог, че пазят Суецкия канал.

Тогава канадският дипломат Лестър Пиърсън предлага създаването на умиротворителна група под егидата на ООН, която да предотврати разрастването на конфликта и изтеглянето на Израел от окупираните територии. На 4 ноември 1956 г. повечето нации гласуват в подкрепа на плана, а САЩ продава британски лири, за да притисне Великобритания да се оттегли. Впоследствие Пиърсън получава Нобелова награда за мир, а частите на ООН помагат за разчистването на канала от потъналите кораби и отварянето му през 1957 г., като след това следят за безопасното преминаване на кораби по него и за мира в Синай.

Арабско-израелски войни от 1967 и 1973 г.[редактиране | редактиране на кода]

Корабоплаване[редактиране | редактиране на кода]

По протежението на канала няма изградени шлюзове. Причината за това е, че разликата в морските равнища в двата края на канала е минимална и не оказва съществено значение при корабоплаването. По него могат да преминават кораби и танкери с водоизместимост до 150 000 тона. Максималната дълбочина е 16 m, като се предвижда до 2010 г. да се прокопае до 22 m. Каналът има един фарватер.

Поради спецификата на канала разминаването на пътуващи в противоположни посоки кораби се извършва на две места – раздвоението Балах и Голямото Горчиво езеро. Ежедневно през канала преминават три конвоя от морски съдове. Два от тях преминават в южна посока и един в северна. Първият конвой поема на юг рано сутрин като достига до Голямото горчиво езеро. Тук корабите изчакват тези пътуващи на север. На север от езерото каналът се раздвоява. Тук се разминават и втория конвой пътуващ на юг с този, отиващ на север. Преминаването през канала продължава 11-16 часа при средна скорост от 8 възела (15 km/h). Ниската скорост на плавателните съдове спомага за защита на бреговете от ерозията, образуваща се от вълните.

До 1955 г. приблизително две трети от нефта за Европа е преминавал през канала. Днес около 7,5% от световната морска търговия се осъществява през Суецкия канал.

Втори канал[редактиране | редактиране на кода]

През август 2014 г. започва строителството на успореден канал с дължина 72 km. Пробната експлоатация на втория етап на канала започва на 25 юли 2015 г., тържественото откриването става на 6 август 2015 г.[11] По втория канал се осигурява двупосочно движение на корабите. Очаква се, че експлоатацията на втория канал ще повиши приходите от 5,3 до над 13 млрд долара годишно. Времето за преминаване на корабите по канала се съкращава до 11 часа, а пропускателната способност нараства до 97 кораба на денонощие. В строителството активно е участвала армията на страната, а във финансирането на проекта се е включило цялото население на Египет.

Връзки между бреговете[редактиране | редактиране на кода]

Каналът разделя Синайския полуостров от останалата част на Египет и се намира в близост до границата с Израел и Палестинската автономия. От север на юг е пресичан от следните инфраструктурни обекти:

  • Египетско-японски мост на дружбата. Открит е на 9 октомври 2001 г. В строежа му са участвали две египетски и една японска компании. Това е висящ автомобилен мост от вантов тип, разположен в близост до град Ал Кантара.
  • Железопътен мост Ел Фердан. Мостът се намира на около 20 km северно от Исмаилия и е изграден през 2001 г. Това е най-дългият въртящ се мост в света. Дълъг е 340 m. На същото място е имало друг железопътен мост, разрушен през 1967 г. по време на арабско-израелския конфликт.
  • Водопровод, преминаващ под канала. Намира се на около 57 km северно от Суец. Пренася сладка вода към Синай.
  • Тунел Ахмед Хамди. Изграден е в началото на 1980-те години и се намира южно от Голямото горчиво езеро.
  • В района на Суец преминава 500 kV електропровод.
  • На западния бряг на канала преминава по цялата му дължина железопътна линия.
  • На 9 октомври 2001 г. е открит мостът „Мубарак“, който свързва Порт Саид и Измаил. Височината на моста е 70 m, а дължината му е 3,9 km. Строителството му продължило 4 години.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Canal Characteristics. // Suez Canal Authority, 2010. Посетен на 2 април 2010.
  2. ((en))  Suez Canal guide. // Marine Services Co. Посетен на 2 април 2010.
  3. ((en))  The Red Sea Pilot. Imray Laurie Norie & Wilson, 1995. с. 266.
  4. ((en))  Constantinople Convention of the Suez Canal. // Уикиизточник, 2009. Посетен на 25 октомври 2010.
  5. ((en)) Shea, William H.. A Date for the Recently Discovered Eastern Canal of Egypt. // Bulletin of the American Schools of Oriental Research 226. April 1977. с. 31-38.
  6. ((en)) Sanford, Eva Matthews. The Mediterranean world in ancient times. New York, The Ronald Press Company, 1938. с. 72.
  7. ((en)) Garrison, Ervan G.. A history of engineering and technology : artful methods. London, CRC Press, 1999. ISBN 0-8493-9810-X. с. 36.
  8. ((en)) Hess, Richard S.. Revcey of Israel in Egypt: The Evidence for the Authenticity of the Exodus Tradition, by James K. Hoffmeier. // The Denver Journal 1. 1998.
  9. ((en)) Hassan, Fekri A.. Kafr Hassan Dawood On-line. // e-c-h-o.org, 2003. Посетен на 25 октомври 2010.
  10. ((es)) Martínez Babon, Javier. Consideraciones sobre la Marinay la Guerra durante el Egipto Faraónico. // 2010. Посетен на 25 октомври 2010.
  11. BBC: Египет пробва втория Суецки канал

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.