Шестдневна война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Шестдневната война)
Направо към: навигация, търсене
Шестдневна война
Арабско-израелски конфликт
6dayswar1.jpg
Израелски войници оглеждат свален арабски самолет.
Информация
Период 5 – 10 юни 1967 г.
Място Близък изток
Резултат Решителна победа за Израел
Воюващи страни
Флаг на Египет Египет
Флаг на Сирия Сирия
Флаг на Йордания Йордания
Флаг на Ирак Ирак
Флаг на Ливан Ливан
Подкрепяни от:
Флаг на Алжир Алжир
Флаг на Либия Либия
Флаг на Мароко Мароко
Флаг на Тунис Тунис
Флаг на Кувейт Кувейт
Флаг на Пакистан Пакистан
Flag of Palestine.svg ООП
Flag of Sudan (1956-1970).svg Судан
Флаг на Израел Израел
Сили
547 000 души
2 500 танка
264 000 души
800 танка
Жертви и загуби
Египет: 10 000 – 15 000 убити
Сирия: 2 500 убити
Йордания: 600 убити
776 – 983 убити
Шестдневна война в Общомедия

Арабско-израелската война от 1967 г., известна още като Шестдневната война и Юнската война, се води между Израел и арабските ѝ съседки: Египет, Йордания и Сирия.

Шестдневната война се провежда от 5 юни до 10 юни 1967 г. От израелска гледна точка тя е предпазна военна кампания, целяща преустановяване на натиска на съседните арабски държава върху Израел и предпазване на еврейската държава от унищожаване.

Територия на Израел преди и след Шестдневната война.

Отношенията между Израел и съседите ѝ така и не се нормализират след Арабско-израелската война от 1948 г. През 1956 г. Израел нахлува в египетската част на Синай, като една от целите е отварянето на Тиранския проток, който е блокиран от Египет от 1950 г. Впоследствие Израел е принудена да се оттегли, но печели гаранция, че Тиранския проток ще остане отворен. Въпреки че на границата се разполагат международни войски, така и не се стига до договор за демилитаризация.[1]

В периода до юни 1967 г. напрежението става опасно високо. Израел повтаря позицията си от 1956 г., че затварянето на Тиранския проток за израелския флот би станало casus belli и в края на май Насер обявява, че протокът ще бъде затворен за израелски водни съдове. След това Израел мобилизира войски по границата с Израел и на 5 юни Израел нанася това, което определя като изпреварващи въздушни удари по египетски летища. Аргументи и контрааргументи, свързани с тази серия от събития, са само едни от ред противоречия, свързани с конфликта.

Египтяните са изненадани и почти целите ВВС на Египет са унищожени с малко израелски загуби, което дава въздушно превъзходство на израелците. По същото време Израел започва наземна офанзива в ивицата Газа и Синай, което пак изненадва Египет. След известна първоначална съпротива, египетският лидер Насер нарежда евакуация на Синай. Израелските войски настъпват на запад, гонейки египтяните, което им нанася тежки загуби, и завладяват Синай.

Насер убеждава Сирия и Йордания да започнат атака над Израел, използвайки първоначалното объркване и твърдейки, че Египет е надделял над израелските ВВС. Израелските контраатаки водят до превземането на Източен Йерусалим и Западния бряг от Йордания, докато отговорът на Израел срещу Сирия води до окупирането на Голанските възвишения.

На 11 юни е подписано примирие. Арабските загуби са много по-тежки от тези на Израел: по-малко от хиляда израелци са убити, докато умрелите араби наброяват над 15 000 души. Военният успех на Израел се приписва на елемента на изненада, иновативен и добре изпълнен боен план, и слабото ръководство на арабските сили. Израел поема контрол над ивицата Газа и Синайския полуостров от Египет, Западния бряг и Източен Йерусалим от Йордания и Голанските възвишения от Сирия. Израелският морал и международен престиж се увеличават многократно след края на войната и израелските територии се утрояват. Все пак, скоростта и леснотата на израелската победа водят до прекалена самоувереност сред Израелските отбранителни сили, което допринася за първоначалния арабски успех в последвалата война от Йом Кипур (1973 г.). Преместването на цивилно население в резултат на войната има дълготрайни последици, тъй като 300 000 палестинци напускат Западния бряг и около 100 000 сирийци напускат Голанските възвишения, ставайки бежанци. Сред арабския свят еврейските малцинства са изпъдени и бежанци тръгват към Израел и Европа.

Войната е разработена стратегически и инициирана от генерал Моше Даян – тогавашен израелски министър на отбраната. Причина за тази война е, от една страна, натискът на Египет върху мироопазващия корпус на ООН, разположен след Синайската кампания от 1956 г. и новата египетска военноморска блокада, която затваря залива Акаба за израелско корабоплаване; от друга страна войната е предизвикана от съсредоточаването на арабски армии по израелските граници през май 1967 г.

Войната е блестящ военен успех за Израел.

  • Атаките срещу летищата в Египет, Сирия, Ирак и Йордания на практика унищожават арабските военновъздушни сили на 5 юни, като израелската авиация достига чак до Луксор и Ран Банас.
  • Египетските танкови сили са разгромени в Синайския полуостров, а на 7 юни нападателите достигат и Суецкия канал.
  • Целият западен бряг на р. Йордан е окупиран за един ден – също на 7 юни.
  • Израелската армия овладява Голанските възвишения, завземат гр. Кунейтра и проникват на повече от 40 км. навътре в Сирия.

Резултати от войната[редактиране | редактиране на кода]

Последиците от войната пряко повлияват на днешната геополитическа ситуация на региона. Дипломатически отношения между страните във войната се установяват едва през 1991 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Major General Indar Jit Rikhye. The Sinai Blunder: Withdrawal of the United Nations Emergency Force Leading..... Taylor & Francis, 28 октомври 2013. ISBN 978-1-136-27985-0. с. 8–.