Хатшепсут

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хатшепсут
Статуя на Хатшепсут в Метрополитен музей
Статуя на Хатшепсут в Метрополитен музей
Фараон на Древен Египет
Царуване 1479–1458 пр.н.е.,  18-та династия
Предшественик Тутмос II
Наследник Тутмос III
Имена
Тронно имеMaatkare[1]
Truth Ma'at is the Ka of Ра
M23 L2
Hiero Ca1.svg
ra mAat kA
Hiero Ca2.svg
Рождено имеKhnumt-Amun Hatshepsut[1]
Joined with Amun,
Foremost of Noble Ladies
G39 N5
 
Hiero Ca1.svg
i mn
,
n
W9 t
F4
,
t
A51
Hiero Ca2.svg
Хорическо имеWesretkau [1]
Mighty of Kas
G5
wsr s X1
D28
D28
D28
Srxtail2.svg
Име на НебтиWadjrenput[1]
Flourishing of years
G16
M13 X1 M4 M4 M4
Златно хорическо имеNetjeretkhau[1]
Divine of appearance
G8
nTr t xa
Z2

Съпруга/и Тутмос II
Деца Неферуре
Баща Тутмос I
Майка Яхмос (царица)
Роден ок 1508 пр.н.е.
Починал 1458 пр.н.е.
Погребан KV20 (препогребана в KV60)
Паметници Храмът в Карнак, Деир ел-Бахри, Speos Artemidos

Хатшепсут е първата жена-фараон от Древен Египет. Тя е един от редките случаи, когато жена заема престола на фараоните на Египет. Управлявала е 21 години. Тя избягва да води войни за териториално разширение. По нейно време са извършени големи строежи, като грандиозния храм в Даир-ел-Бахри и разширението на храма в Карнак. Тя била дъщеря на Тутмос I. Хатшепсут се обличала в мъжки дрехи и носела фараонска брада. Тя останала завинаги в историята с добрите си дела. След смъртта ѝ, Тутмос III изличава изображенията ѝ. (още – в секцията Обезобразяване на монументите на Хатшепсут).

Хатшепсут била много властна жена. Тя прекарала последните години от живота си като се отеглила и се отдала на себеси и занимания.

Тя не била погребана в долината на царете като останалите фараони.

Хитрините на една жадна за власт жена

Тутмос I обявил дъщеря си за единствена законна наследница. Тя направила всичко, което се изисквало, за да опознае до съвършенство тайнствата на занаята, предадени от верни съмишленици на баща ѝ, а и се чувствала далеч по-умна от много от заобикалящите я мъже. В какво се състоял тогава проблемът? Имала могъщи и мъдри съветници, които с течение на времето превърнала в свои съмишленици и приятели. Скъпи подаръци от наследството си тя предназначила за жреците и тяхната институция. Най-ожесточеният ѝ враг бил царският архитект Инени. Но като мъдра жена тя предпочела да приобщи опозицията, вместо да я ожесточава. Така стигнала до компромисния изход да обяви невръстния Тутмос III  за фараон след брак с дъщеря ѝ Неферура. Декларирала, че след неговото пълнолетие, съзряване и брак можела спокойно да се оттегли от престола.

В часа на истината обаче нещата не станали толкова просто. През 1479 Тутмос III бил коронясан за цар на Египет, а леля му Хатшепсут била обявена за регент, но това не я удовлетворило. Успяла да убеди продажните жреци да я провъзгласят за дъщеря на бога Ра, което предполагало, че ще царува до смъртта си. Целта на умната и амбициозна царица била много по-далечна – тя искала да гарантира трона на дъщеря си. Фактът, че била вече дъщеря на богове, предполагал, че и дъщеря ѝ ще е такава и всичко подсказвало, че Хатшепсут била на път да наложи управление на женска династия – нещо нечувано и невиждано дотогава. На втората година след провъзгласяването на Тутмос III за фараон божественият произход на Хатшепсут ѝ гарантирал ново царуване и това продължило 20 години. Но след определена възраст младият, силен и образован Тутмос, който на всичко отгоре се подготвял с най-добрите учители за изпълнение на най-висшите функции в държавата, почнал да се чувства измамен от леля си. Разбрал, че дори женейки се за Неферура, тя няма да му позволи да се възкачи на престола. Конфликтът между амбициозната мащеха и не по-малко амбициозния наследник набирал скорост и може би точно това калило и довършило формирането на бъдещия фараон като един от най-могъщите и непримирими царе на Египет. Любопитен за историците бил фактът, че през 20-годишната борба нито Хатшепсут, нито Тутмос направили опит да ликвидират своя съперник, което в Египет било традиционна практика. Поне няма сведения за такива случаи.

Фактите говорят, че респектът не се е простирал върху приближените им. Някъде около петнайсетата година от управлението на Хатшепсут двама от съветниците ѝ  внезапно починали при неизяснени обстоятелства, а малко по-късно това се случило и с дъщеря ѝ. Историците са на мнение, че това бил отговорът на Тутмос на подмолните кроежи на царицата да наложи мечтаната от нея женска династия в Египет. При всички случаи това се оказало смазващ удар за фараона жена, която, както написал след хилядолетие великият испански писател Лопе де Вега „била живяла достатъчно, за да не бъде арогантна, когато не може да си го позволи“. И тя се оттеглила от политическия живот…

Египетския фараон

Фараон в продължение на 50 години [1479 – 1425]. Той прекарва 20 в сянката на леля си – първата жена фараон Хатшепсут. Едва когато тя умира, племенникът успява да вземе цялата власт в свои ръце и да създаде най-мощната египетска империя на всички времена. Настъпил часът на Тутмос III. Леля му починала скоро след оттеглянето си и той получил цялата власт в държавата. Младият мъж познавал добре и страната си, и лостовете на властта. Най-напред наложил свои приятели на всички централни административни постове, които също като него били умни и градивни хора. Когато му се удала възможност, направил това и във висшите духовни институции. Тутмос бил коронясан с божественото Менхепера, което се разчитало като Вечни са проявленията на Ра.

Глава на Хатшепсут (намерена в Луксор), експонат на националния музей в Александрия
Храмът на Хатшепсут в Дейр-ел-Бахри.
  1. а б в г д Queen Hatshepsut. // Phouka. Посетен на 13 April 2008.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]