Аменхотеп II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бюст на Аменхотеп II в Берлинския музей

Аменхотеп II (Aakheperure Amenhotep) е седмият фараон на Древен Египет от XVIII династия на Новото царство на Египет. Понякога е назоваван също като Аменофис II, елинизирана форма на името[1]. Управлeнието му обикновено се датира ок. 1427/8 – 1401/0 г. пр.н.е. или 1436 – 1412 г. пр.н.е.

Той е син на Тутмос III, който е бил велик завоевател. Макар че не притежава военния гений на баща си, през първата половина на своето управление Аменхотеп II провежда серия от успешни кампании в Нубия и Леванта. Неговите войни, които имат предимно наказателен и демонстративен характер, не водят до териториално разширяване на империята. Останала част от неговото близо 26-годишно управление[2] преминава почти изцяло в мир. Аменхотеп II построява сравнително малко на брой храмове и монументи. Както твърдят надписите той бил отличен стрелец с лък и превъзхождал с физическата си сила повечето от предишните фараони. Дори повече от неговия предшественик, изображенията и надписите изтъкват Аменхотеп II като героичен воин и атлет с преувеличено свръхчовешки способности и постижения[3].

Произход и семейство[редактиране | редактиране на кода]

Роден от втората съпруга на Тутмос III, първоначално Аменхотеп II не е бил определен за престолонаследник, до смъртта на първородния царски син Аменемхет[4]. Роден и израснал на север в Мемфис, вместо в традиционната столица Тива, докато е принц той получава военна подготовка и отговаря за царските коне и храмовия добитък, също заема и други длъжности[5]. Някои учени допускат възможността за възможен кратък период на съвместно управление с Тутмос III. Аменхотеп II се възкачва на трона малко след като навършва пълнолетие. При неговото управление, както и това на баща му, цариците и другите жени в двора играят много по-незабележима роля, отколкото по времето на ранната XVIII-та династия и особено през управлението на Хатшепсут, чиито надписи и имена върху монументи е възможно да са били заличени в първите години на Аменхотеп II[6].

Единствената известна съпруга на Аменхотеп II е царица Тиаа, от която е роден неговия син и наследник Тутмос IV. Тя не е имала титул на главна съпруга преди възкачването на сина ѝ, от чието царуване датират всички свидетелства и споменавания за нея. По времето на Аменхотеп II главна царска съпруга е била неговата майка Меритре-Хатшепсут. Аменхотеп II е имал много синове и поне една дъщеря, за които не се знае дали всички са били родени от Тиаа, или от други жени, които не са споменати[7][6].

Военни кампании[редактиране | редактиране на кода]

Глава от статуя на Аменхотеп II с Кепреш, или Синята корона, наричана още Корона на войната

Първата военна кампания на Аменхотеп II се отнася към втората или третата година от неговото възкачване, когато потушава въстание на васалните княжества в Сирия[8]. Някои от местните владетели, които навремето са признавали върховенството на Тутмос III, отказват да се подчиняват на неговия наследник. Метежниците търсят помощ и покровителство от царството Митани – североизточен съсед и съперник на египетското влияние в Азия. Напредвайки през Ханаан, Аменхотеп II не среща съпротива, но при пресичането на река Оронт в Сирия, той и армията му са нападнати от войската на Катна, вероятно подкрепена от митански сили. След като побеждава противниците си, фараонът възвръща крепостта Кадеш, която бележи египетската граница в Леванта[8]. Той възстановява и затвърждава контрола над азиатските владения, но не прави опит да ги разшири отвъд река Ефрат, за разлика от неговите предшественици Тутмос I и Тутмос III[9], които обаче не са били изправени срещу толкова силен и организиран противник.

Девет месеца след завръщането си от Азия, Аменхотеп II посещава южните граници в Нубия – вероятно става въпрос по-скоро за рутинна експедиция и демонстриране на сила, отколкото реални военни действия. Младият фараон успява да запази египетската хегемония в Леванта, като си служи ефективно със завещаното от баща му военно превъзходство, комбинирайки бързи и решителни действия с показна бруталност. Аменхотеп II е сред малцината фараони, принасяли човешки жертвоприношения на пленници[10]. След края на похода, седем убити лично от него вражески предводители са обесени с главата надолу върху борда на царския му кораб. Труповете им по-късно са окачени по стените на Тива и нубийския град Напата, за да всяват страх сред противниците на властта му[8][11]. Освен това владетелят чества победата си с лов на лъвове, придружен от лоялните му азиатски васали[8].

В седмата година фараонът се отправя на втори по-голям поход към Ханаан и Сирия, където царят на Митани подпомага бунта на крайбрежния град Угарит. Тази заплаха е сериозна, тъй като египетското военно присъствие в Сирия и логистичната поддръжка на сухопътните операции там, зависят от контрола над морските пътища и пристанища[12]. Аменхотеп II отново побеждава местните владетели и ги принуждава да му се подчинят, както твърдят надписите. В действителност обаче, войната изглежда приключва със загубата на египетския контрол върху териториите на североизток между Оронт и Ефрат[3][8], но ключовите погранични крепости Угарит и Кадеш остават във владението на фараона[13].

През деветата година Аменхотеп II предприема още една трета кампания в Предна Азия, в която постига победа срещу Митани, но достига само до района на Галилейското езеро[14]. Това е последната война между Египет и Митани, след която е сключен мир. Промяната в отношенията между двете държави се дължи на политическия възход на Хетското царство от север, което се очертава като обща заплаха за тях[3]. За по-късното управление на Аменхотеп II се знае малко. Липсват сведения за военни действия след неговата 9-та година, освен едно вероятно потушаване на въстание в Нубия. Дългият период на мир, заедно с факта че води почти само отбранителни войни, опровергават виждането за Аменхотеп II като един много войнолюбив владетел – един образ наложен по-скоро от собствената му пропаганда[13], целяща да респектира външните и вътрешните врагове на империята.

Култура и монументи[редактиране | редактиране на кода]

Картуш с тронни имена на Аменхотеп II в Карнак

По времето на Аменхотеп II се забелязва проникване на азиатски (сирийски) и егейски влияния в египетското изкуство и култура, навлезли посредством търговските и дипломатически контакти с чуждите страни. Тази нова тенденция е очевидна главно в предмети и изображения свързани с частни лица, но засяга до известна степен и религиозното изкуство. Въпреки това, стилът на официалните царски монументи остава непроменен[12]. В Египет е засвидетелствано почитане на азиатски божества като Астарта и други[8]. Под влияние на сирийските соларни култове, постепенно започва да набира популярност Атон, дотогава второстепенно слънчево божество, което някъде около половин век по-късно фараонът-еретик Ехнатон ще се опита да наложи като централна фигура в египетската религиозна система.

В сравнение с другите владетели от династията, строителната дейност на Аменхотеп II изглежда значително по-скромна, особено ако бъде съпоставена с продължителността на управлението му. Той се ограничава предимно до разширяване на по-малки храмове в Египет и Нубия[15]. След мащабното строителство на неговите предшественици в Карнак, Аменхотеп II издига там само една колона, ознаменуваща победите му над Митани. Той започва строежа на фестивален павилион в Карнак, свързан с честването на неговия празник хеб-сед (30-та годишнина от възкачването). Постройката остава недовършена и никога не е ползвана, тъй като той вероятно управлява по-малко от 30 години. Забележителна е употребата на множество соларни символи и елементи в декорацията на сградата, доста преди епохата Амарна[16].

Погребение и мумия[редактиране | редактиране на кода]

Гробницата на Аменхотеп II е KV35, открита през 1898 г. в Долина на царете край Тива[17]. Гробницата е голяма, с много добре запазени декорации и стенописи. Подобно на повечето египетски погребения, KV35 също е била ограбена през смутния период на последните Рамесиди. Мумията на Аменхотеп II и тази на Тутанкамон, са единствените две царски мумии открити в техните оригинални гробници. Заедно с неговата мумия там са открити още 17 царски погребения от XVIII, XIX и XX-та династия, където са били преместени от жреците по времето на 21-ва династия[18].

Неговата мумия е запазена в добро състояние. Според изследователите, фараонът е починал на около 45-годишна възраст, което подкрепя тезата че е управлявал около 26 години, предвид сведенията че заема трона през ранното му пълнолетие. Не са установени следи от заболяване или насилствена смърт. Съдейки по неговите останки, Аменхотеп II наистина е притежавал силно телосложение и висок за египетските стандарти ръст, изглежда наследени от майка му, тъй като баща му и по-ранните фараони са били забележимо по-ниски от него.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. The Royal Titulary pharaoh.se
  2. Erik Hornung: The New Kingdom, In: Ancient Egyptian Chronology (= Handbook of Oriental studies. Section One. The Near and Middle East. Band 83), Brill (Leiden/Boston, 2006), p.203
  3. а б в Erik Hornung: History of Ancient Egypt. An introduction, Cornell University Press (1999), p.91-92
  4. Aidan Dodson & Dyan Hilton: The Complete Royal Families of Ancient Egypt, Thames & Hudson (2004), p.132-133, p.137
  5. Michael Rice: Who's who in Ancient Egypt, Routledge (1999), p.14-15: Amenhotep II
  6. а б Betsy M. Bryan: The 18th dynasty before the Amarna period (c. 1550-1352 BC), The Oxford History of Ancient Egypt, ed. Ian Shaw, Oxford University Press paperback (2002), p.243, p.246
  7. Aidan Dodson & Dyan Hilton: The Complete Royal Families of Ancient Egypt, Thames & Hudson (2004), p.132-133, p.134-135, pp.137-141
  8. а б в г д е Nicolas Grimal: A History of Ancient Egypt, Blackwell Publishing (2005), p.218-219
  9. George Steindorff and Keith C. Seele: When Egypt Ruled the East, University of Chicago Press (1957), pp.67-70
  10. Ian Shaw, Paul T. Nicholson: The British Museum Dictionary of Ancient Egypt, British Museum Press (2002), p.134
  11. The Oxford History of Ancient Egypt, ed. Ian Shaw (2002), p.245
  12. а б Kathleen Kuiper: Ancient Egypt: From Prehistory to the Islamic Conquest, The Rosen Publishing Group (2010), p.64, p.65
  13. а б Garry J. Shaw: War & Trade With the Pharaohs: An Archaeological Study of Ancient Egypt's Foreign Relations, Pen & Sword Books Ltd (2017), pp.91-94
  14. Peter A. Clayton: Chronicle of the Pharaohs, Thames & Hudson Ltd (1994), pp.112-113
  15. Charles C. Van Siclen: "Amenhotep II", The Oxford Encyclopedia of Ancient Egypt, Donald B. Redford (Ed.), Vol. 1, p.71-72, Oxford University Press (2001)
  16. Betsy M. Bryan: The 18th dynasty before the Amarna period (c. 1550-1352 BC), The Oxford History of Ancient Egypt, ed. Ian Shaw, Oxford University Press paperback (2002), p.243-244
  17. Nicholas Reeves, Richard H. Wilkinson: The Complete Valley of the Kings: Tombs and Treasures of Egypt's Greatest Pharaohs, Thames & Hudson Ltd (1996), pp.100-103
  18. N.Reeves, R.H.Wilkinson (1996), pp.198-201

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Името на Аменхотеп II
в йероглифи
ra
aA
xprZ2
тронно име
imn
n
HtpHqAiwn
лично име